Подполковник застреля банкерка заради кредит
Преди 8 години на улица в Бургас
Килърът твърди, че го изнудвали за 220 хиляди лв.
Сам се предал часове по-късно
Един някогашен подполковник от армията окървави ръцете си с убийството на банкова служителка поради разкритикуван заем. С един изстрел в сърцето Любомир Симеонов умъртви Павлинка Йовчева. Направи го обществено и се съобщи. Убийството раздруса Бургас преди 8 години, градът се раздели на две, поради изказванието на убиеца, че е бил изнудван за доста пари и заплашван, че ще бъде погубен бизнесът му.
Денят е 23 септември 2013 година Лятната тарапана в Бургас е завършила и единствено тук-таме се мяркат туристи. Местните се радват на топлото време, най-накрая морският град е спокоен без лятната шумотевица и тапи. Служителка на “Уникредит Булбанк” отива към 8.30 ч. на работа. 54-годишната Павлинка Йовчева е шеф Банкиране на дребно и в септемврийската заран потегля пешком към офиса. Пред магазин за плодове и зеленчуци към нея се доближава мъж на междинна възраст. Прозвучава изстрел.
Банкерката Павлинка Йовчева беше убита с един патрон в сърцето на път за работа.
Той е единствено един, само че уцелва дамата в сърцето и е съдбовен. Никой не съумява да запомни стрелеца, който умерено се качва на автомобила си и потегля. Това е 57-годишният някогашен боен Любомир Симеонов. Килърът няма желание да се крие - той преднамерено обществено е прострелял банкерката и потегля към София, с цел да се съобщи. Едно известие по радиото - че се търси, го кара да завие към Сливен и да отиде в полицията.
Първоначално униформените не имат вяра, че Симеонов е изчакал опашка в районното, с цел да каже: “Може би към този момент сте научили за убийството в Бургас отпреди 1 час. Аз съм стрелецът. Моля ви, кажете на вашия шеф, че се предавам непринудено и да пристигна, с цел да арестува един подполковник от българската армия”. Мъжът обаче наподобява душевен здрав и сериозен и белезниците щракват на ръцете му. В автомобила му “Мазда СХ7” е открито и оръжието - противозаконен револвер “Макаров”, платен от циганската махала в Хисаря.
Още при първия разпит Симеонов показва повода за тежкото закононарушение. Според думите му, през последните години чиновници от клона на кредитната институция в Карнобат редовно са го изнудвали. Мъжът имал компания за билки, които преработвал в сунгурларското с. Черница. Той се занимавал и с изкупуване на зеленчуци, които продавал на свои сергии и на огромни хранителни магазини.
Той обаче желае да разшири бизнеса си и да провежда лично произвеждане, по тази причина кандидатства за заем от 1,8 млн. лева, половината от които по европейска стратегия. Оттук стартира ходенето му по тъгите. Според думите на някогашния боен, банкерката и сътрудници є го притискали да работи с съответни компании, с цел да му бъдат отпуснати парите. Симеонов написа тъжба след тъжба до икономическа полиция и тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров. Реакция обаче няма.
Пред проверяващите килърът твърди, че имал утвърден план по европрограма, в който вложил повече от 150 хиляди лева и за който желал финансиране, само че бил притискан от чиновници на банката с противозаконни условия. Те дори го заплашили, че в случай че доста знае, ще му унищожат бизнеса. “Ти къде си тръгнал бе, ще те банкрутираме. В прав текст, в салона, най-малко трима индивида от банката го чуха. Парите, които ги желаеха - 220 хиляди лв. плюс промяната на строителната компания, чийто притежател е подставено лице”, описа по-късно Любомир Симеонов.
Той обаче отказал и банковите чиновници не му отпуснали парите, на които той разчитал за бизнеса си. Побеснелият Симеонов взема решение да убие Йовчева. Можел да го направи “тихо”, само че преднамерено избира обществен разстрел. “С моите благоприятни условия можех да го направя без никой да научи”, ще каже той по-късно пред съда. И ще добави: “Убих поради страната, убих поради хората”. Килърът няколко пъти отсрочва закононарушението. Той непрекъснато дебне комфортен миг, с цел да се разправи с жертвата си, само че не намира - едни път има доста хора, различен път - наоколо играят деца. На съдбовния 23 септември улицата, по която банкерката отива на работа - “Поп Грую”, е съвсем пуста и той взема решение, че би трябвало да извърши проекта си.
Сам признава по-късно, че не е имал желание да продължи с убийствата на другите банкери, които са го изнудвали, а желал да се вдигне звук, с цел да не пострадат като него още хора. Пред публицисти признава, че му е станало леко, откакто умъртвил Павлинка. Колеги на жертвата настояват, че тя е била необикновен експерт и е имала действителни учредения да откаже да отпусне заем на Симеонов. Фирмата на някогашния боен “Ветоника” е имала задължения за над 1 млн. лева, които натрупала през последните години.
По време на следствието убиецът няколко пъти изиска да бъде пуснат под домакински арест, само че остана зад решетките. Близките на жертвата упорстваха за пожизнен затвор за килъра, само че той беше наказан на 20 години затвор. Той би трябвало да заплати и 270 хиляди лева кръвнина на околните на жертвата. Наказанието беше доказано и от Бургаския апелативен и от Върховния касационен съд. Присъдата не беше призната еднопосочно от бургазлии. Колеги на Симеонов се събраха на митинг и обявиха, че не го оправдават, само че настояват, че е жертва на банковата система и желаеха съд на чиновниците, които са го изнудвали.
“Вече присъдата е в действие, тъй че не диря дивиденти. Съжалявам за това което се случи, само че би трябвало да призная, че в продължение на година и половина върших всичко допустимо това нещо да не се случва, да не се стига до там”, сподели от пандиза Любомир Симеонов. Покрай убийството на бял свят излязоха странни практики на високопоставени банкови чиновници, отварящи голям брой въпроси, които и до в този момент нямат отговор.
ЗАД РЕШЕТКИТЕ
Написа книгата „ Размисли от килията “
Бившият полковник изля в книга от пандиза страстите от последните години.
Зад решетките Любомир Симеонов взема решение да излее в книга всичко, което му се е натрупало през последните години. В книгата “Размисли от килията” той потърси свое пояснение за безизходицата, довела го до най-тежкото закононарушение и даде ясно да се разбере, че претърпява за това, което е направил. Мъжът излежава наказването си в затворническото общежитие в Кремиковци. Той взема интензивно присъединяване в мероприятията и работи като доставчик на хранителни артикули. Близките и приятелите му не са го изоставили и го поддържат. Те постоянно го навестяват и предизвикват да не изпада в отчаяние. Симеонов чака да изтече половината от периода, за който е наказан, с цел да изиска да бъде пуснат условно предварително. Това е действително да стане, тъй като зад решетките той се държи безупречно, считат надзиратели.
Килърът твърди, че го изнудвали за 220 хиляди лв.
Сам се предал часове по-късно
Един някогашен подполковник от армията окървави ръцете си с убийството на банкова служителка поради разкритикуван заем. С един изстрел в сърцето Любомир Симеонов умъртви Павлинка Йовчева. Направи го обществено и се съобщи. Убийството раздруса Бургас преди 8 години, градът се раздели на две, поради изказванието на убиеца, че е бил изнудван за доста пари и заплашван, че ще бъде погубен бизнесът му.
Денят е 23 септември 2013 година Лятната тарапана в Бургас е завършила и единствено тук-таме се мяркат туристи. Местните се радват на топлото време, най-накрая морският град е спокоен без лятната шумотевица и тапи. Служителка на “Уникредит Булбанк” отива към 8.30 ч. на работа. 54-годишната Павлинка Йовчева е шеф Банкиране на дребно и в септемврийската заран потегля пешком към офиса. Пред магазин за плодове и зеленчуци към нея се доближава мъж на междинна възраст. Прозвучава изстрел.
Банкерката Павлинка Йовчева беше убита с един патрон в сърцето на път за работа.
Той е единствено един, само че уцелва дамата в сърцето и е съдбовен. Никой не съумява да запомни стрелеца, който умерено се качва на автомобила си и потегля. Това е 57-годишният някогашен боен Любомир Симеонов. Килърът няма желание да се крие - той преднамерено обществено е прострелял банкерката и потегля към София, с цел да се съобщи. Едно известие по радиото - че се търси, го кара да завие към Сливен и да отиде в полицията.
Първоначално униформените не имат вяра, че Симеонов е изчакал опашка в районното, с цел да каже: “Може би към този момент сте научили за убийството в Бургас отпреди 1 час. Аз съм стрелецът. Моля ви, кажете на вашия шеф, че се предавам непринудено и да пристигна, с цел да арестува един подполковник от българската армия”. Мъжът обаче наподобява душевен здрав и сериозен и белезниците щракват на ръцете му. В автомобила му “Мазда СХ7” е открито и оръжието - противозаконен револвер “Макаров”, платен от циганската махала в Хисаря.
Още при първия разпит Симеонов показва повода за тежкото закононарушение. Според думите му, през последните години чиновници от клона на кредитната институция в Карнобат редовно са го изнудвали. Мъжът имал компания за билки, които преработвал в сунгурларското с. Черница. Той се занимавал и с изкупуване на зеленчуци, които продавал на свои сергии и на огромни хранителни магазини.
Той обаче желае да разшири бизнеса си и да провежда лично произвеждане, по тази причина кандидатства за заем от 1,8 млн. лева, половината от които по европейска стратегия. Оттук стартира ходенето му по тъгите. Според думите на някогашния боен, банкерката и сътрудници є го притискали да работи с съответни компании, с цел да му бъдат отпуснати парите. Симеонов написа тъжба след тъжба до икономическа полиция и тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров. Реакция обаче няма.
Пред проверяващите килърът твърди, че имал утвърден план по европрограма, в който вложил повече от 150 хиляди лева и за който желал финансиране, само че бил притискан от чиновници на банката с противозаконни условия. Те дори го заплашили, че в случай че доста знае, ще му унищожат бизнеса. “Ти къде си тръгнал бе, ще те банкрутираме. В прав текст, в салона, най-малко трима индивида от банката го чуха. Парите, които ги желаеха - 220 хиляди лв. плюс промяната на строителната компания, чийто притежател е подставено лице”, описа по-късно Любомир Симеонов.
Той обаче отказал и банковите чиновници не му отпуснали парите, на които той разчитал за бизнеса си. Побеснелият Симеонов взема решение да убие Йовчева. Можел да го направи “тихо”, само че преднамерено избира обществен разстрел. “С моите благоприятни условия можех да го направя без никой да научи”, ще каже той по-късно пред съда. И ще добави: “Убих поради страната, убих поради хората”. Килърът няколко пъти отсрочва закононарушението. Той непрекъснато дебне комфортен миг, с цел да се разправи с жертвата си, само че не намира - едни път има доста хора, различен път - наоколо играят деца. На съдбовния 23 септември улицата, по която банкерката отива на работа - “Поп Грую”, е съвсем пуста и той взема решение, че би трябвало да извърши проекта си.
Сам признава по-късно, че не е имал желание да продължи с убийствата на другите банкери, които са го изнудвали, а желал да се вдигне звук, с цел да не пострадат като него още хора. Пред публицисти признава, че му е станало леко, откакто умъртвил Павлинка. Колеги на жертвата настояват, че тя е била необикновен експерт и е имала действителни учредения да откаже да отпусне заем на Симеонов. Фирмата на някогашния боен “Ветоника” е имала задължения за над 1 млн. лева, които натрупала през последните години.
По време на следствието убиецът няколко пъти изиска да бъде пуснат под домакински арест, само че остана зад решетките. Близките на жертвата упорстваха за пожизнен затвор за килъра, само че той беше наказан на 20 години затвор. Той би трябвало да заплати и 270 хиляди лева кръвнина на околните на жертвата. Наказанието беше доказано и от Бургаския апелативен и от Върховния касационен съд. Присъдата не беше призната еднопосочно от бургазлии. Колеги на Симеонов се събраха на митинг и обявиха, че не го оправдават, само че настояват, че е жертва на банковата система и желаеха съд на чиновниците, които са го изнудвали.
“Вече присъдата е в действие, тъй че не диря дивиденти. Съжалявам за това което се случи, само че би трябвало да призная, че в продължение на година и половина върших всичко допустимо това нещо да не се случва, да не се стига до там”, сподели от пандиза Любомир Симеонов. Покрай убийството на бял свят излязоха странни практики на високопоставени банкови чиновници, отварящи голям брой въпроси, които и до в този момент нямат отговор.
ЗАД РЕШЕТКИТЕ
Написа книгата „ Размисли от килията “
Бившият полковник изля в книга от пандиза страстите от последните години.
Зад решетките Любомир Симеонов взема решение да излее в книга всичко, което му се е натрупало през последните години. В книгата “Размисли от килията” той потърси свое пояснение за безизходицата, довела го до най-тежкото закононарушение и даде ясно да се разбере, че претърпява за това, което е направил. Мъжът излежава наказването си в затворническото общежитие в Кремиковци. Той взема интензивно присъединяване в мероприятията и работи като доставчик на хранителни артикули. Близките и приятелите му не са го изоставили и го поддържат. Те постоянно го навестяват и предизвикват да не изпада в отчаяние. Симеонов чака да изтече половината от периода, за който е наказан, с цел да изиска да бъде пуснат условно предварително. Това е действително да стане, тъй като зад решетките той се държи безупречно, считат надзиратели.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ