Преди 35 години в Чернобил се случи ядрена авария. Въпреки

Преди 35 години в Чернобил се случи нуклеарна повреда. Въпреки че тогавашните руски управляващи не могат да скрият злополуката, за нея и до през днешния ден циркулират доста легенди. Международната канара за повреди и произшествия в нуклеарните уреди има седем степени. В седмата категория са „ пагубни повреди “ (major accident). Те значат обособяване на радиация с тежки последствия за хората и природата, написа Труд.

Това ли е най-голямата нуклеарна злополука до момента?

Тук до момента са включени случаите от Чернобил (1986) и Фукушима (2011). В рамките на тази седма степен интернационалната систематизация не обезпечава съпоставяне.

Ако под „ атомна злополука “ нямаме поради единствено повреди в нуклеарни уреди, а всички техногенни радиоактивни излъчвания, то в историята е имало надалеч по-лоши събития. Професор Кейт Браун от известния Масачузетски софтуерен институт споделя за DW:

„ Американските и руските заводи, които произвеждаха плутоний за атомни бомби, отделят 350 милиона излъчвания в околната среда всеки работен ден. И това не е неточност “, споделя Браун.

Ако разгледаме радиоактивния йод, един от изотопите, който се отделя и предизвиква рак на щитовидната жлеза при хората, повредата в Чернобил освобождава към 45 милиона излъчвания подобен йод. Професор Браун съпоставя това с надземните проби на нуклеарни оръжия. „ Съветите и американците за единствено две години тестване през 1961 и 1962 година не са освободили 45 милиона излъчвания, а цели 20 милиарда излъчвания радиоактивен йод. “

Има ли мутанти в неразрешената зона?

Водачи от мястото споделят, че посетителите постоянно ги питат дали срещат някакви мутантите из Чернобил. Вълци с две глави. Или петкраки плъхове? Денис Вишневски в никакъв случай не е виждал такова нещо. Въпреки че този академик следи развиването на биосферата в неразрешената за хората зона от двадесет години.

Влиянието на йонизиращите лъчения с известна възможност може да провокира промени в структурата на организма. Най-вече посредством просто ограничение на способността на организма да оцелява. Вишневски акцентира, че животните, родени с увреждания, по този начин или другояче не могат да оцелеят дълго.

Природата към този момент преодоляла ли е злополуката?

Снимки и отчети с разкази, че „ животът още веднъж процъфтява в неразрешената зона на Чернобил “ основават усещането, че природата към реактора се е възстановила. „ Това не е истина “, споделя Кейт Браун, която изследва Чернобил от четвърт век.

В алената зона към някогашната атомна централа има по-малко типове инсекти, птици и бозайници. Случайни известия, че в региона са регистрирани застрашени типове, не са доказателство за „ здравословна “ околна среда. Напротив. Дългосрочните изследвания върху животни в мощно нечисти региони демонстрират доста нарастване на смъртността, периодичност на туморите, по-кратък живот, по-бързо стареене, промени в кръвта, израстъци и други фактори, които заплашват здравето на животните.

Учените изясняват многообразието на живота към Чернобил с миграцията на типове. „ Ограничената зона към Чернобил има 2600 квадратни километра. Още по-на север се намират още 2000 квадратни километра от неразрешената зона на Беларус. На изток и запад регионите също са едва обитаеми. Ето за какво в Източна Европа имаме голямо пространство за поддържане на горската фауна “, споделя Денис Вишневски.

Без боязън от индивида тук се разхождат мечки, а също и вълци, рисове и други хищници, които се нуждаят от огромни площи, с цел да намерят задоволително храна. Забранената зона е нечиста с радиация въпреки, че са минали цели 35 години от нуклеарната повреда. Една трета от тази повърхност е нечиста с трансуранови детайли, чийто живот е 24 000 години.

Наистина ли няма никакви хора?

Град Припят, който в миналото е издигнат за служащите в атомната елекроцентрала, е публично ненаселен. Както и прилежащият град Чернобил.

Разбира се, тези места в никакъв случай не са били изцяло без хора. От 1986 година хиляди служащи отиват там, с цел да се грижат за сериозната инфраструктура в двуседмични смени. А точно, след повредата в блок 4, реакторите в блокове 1, 2 и 3 не престават да работят до 1991 година надлежно до 1996 и 2000 година Освен това специфични патрули на Министерство на вътрешните работи управляват достъпа до зоната. В град Чернобил има даже хранителни магазини и два хотела, предопределени за хора, които би трябвало да дойдат на работа.

Има и локално население, което не е записано в формалната статистика. Това са непринудено завърнали се. В годините, директно след бедствието, те се завръщат сами в селата, които са изпразнени след евакуацията на 115 000 души. Точният брой на тези завръщащи се е незнаен.

На въпрос на DW какъв брой души живеят в и към Чернобил, представител на украинската организация, която ръководи неразрешената зона, споделя: „ Николко “.

Според изчисленията от 2016 година, има 180 завърнали се. Това са най-вече остарели хора. Сега сигурно има по-малко от тях. Властите ги толерират и поддържат. Например пощальоните им носят пенсията един път месечно, а мобилен магазин им доставя хранителни артикули на всеки два или три месеца.

Виж още: