В памет на Кралицата на Нюрбургринг
Преди 13 години, на пистата " Нюрбургринг ", Германия, в 9:00 часа на 9 юли 2008 година, екипът на mobile.bg взе изявление в придвижване от " Кралицата на Нюрбургринг ". Сега го препубликуваме в нейна памет.
Когато новата писта Гран При е приключена през 1984 година, от остарялата оставят непокътното трасе от 20.8 км, известно с името “Nordschleife” (Северната дъга). Оттогава Nordschleife притегля притежателите на най-красивите и мощни спортни коли. Правят я налична за всеки. Трябва единствено да купиш билет и можеш да подпалиш гумите на личната си кола по завоите. Тук могат да се срещнат колони от Porsche, само че, несъмнено, единствено “GT” - GT3, GT3 RS или пък GT2. Ако видите BMW, ще бъде наложително трансформация М. Всъщност, тук от всеки ъгъл изскача М3. Северната дъга притегля и доста редки представители на автомобилната класика. Малко по малко пистата приласкава освен притежатели на суперяки коли, само че и техните фенове. Превръща се във значима туристическа дестинация.
Ето там съм онази заран. Ръмжене на мотори, церемониал на фантастични коли, мъже, облечени в спортни костюми са фон, който кара адреналина в кръвта ми да закипи.
Но това, което ми следва, ме вълнува най-силно. Стоя в павилиона на BMW и очаквам такси. Такси? На пистата? Да, и то какво! Ring Taxi. Знам, че професионални рали-състезатели вършат „ кръгче “ по Северната дъга, от което дъхът на „ клиента “ стопира. Шофьорите „ вземат “ всичко от M5 по завоите – безусловно всичко, което автомобилът може да предложи. Феноменално ускорение, понижаване на скоростта в последната секунда преди завоя, дрифтинг са единствено част от мощните чувства на ексцентричното прекарване.
Докато очаквам, превъртам всички вероятни сюжети в главата ми. Напрегнато ми е и ми проличава. Вратата се отваря със размах и пред мен застава с необятна усмивка Кралицата на Нюрбургринг. Самата Сабине Шмиц.
Наясно съм, че описът от чакащи да се качат тъкмо в нейното такси е безпределно дълъг и единствено огромни късметлии вероятно след година получават удостоверение от нея. Г-н Ози Крагъл от BMW Motorsport, който е огромен почитател на fakti.bg, направи невъзможното и ме „ избута “ напред в листата. И ето ме в този момент, тук, а Сабине Шмиц раздрусва крепко ръката ми. „ Готова ли си?! “ - пита ме тя с необятната си, блестяща усмивка. В този миг съзнавам, че сме заобиколени от навалица, която крещи неистово „ Сабине! Сабине! “ Проблясват светкавици на камери и фотоапарати. Тя е същинска звезда!
Пита ме къде избирам да седна – начело или откъм гърба. Докато се чудя, тя през смях ми споделя: „ Ти можеш да избираш, само че вляво начело съм аз. “ Разбира се, изсядам се на предната свободна седалка до нея. Най-спокойно изваждам диктофона и се приготвям за прелестно кръгче и сладка женска раздумка по Северната дъга на Нюрбургринг.
Чувам свистене на гуми, а главата ми залепва за облегалката. Проклинам неведнъж богатата немска закуска в хотела. Сабине „ взема “ правата от 20.8 километра единствено за 8 минути с нейното BMW M5. Гумите свистят непрестанно. Автомобилът форсира толкоз бързо, че сравнението с политане на аероплан е напряко едва. Не дръзвам да погледна километража. За част от секундата мятам взор натам и виждам по какъв начин стрелката минава 170 км/ч, излизайки от завоя. Забравям всичките си добре готови въпроси. Замръзвам. Стискам с всичка мощ дръжката над вратата ми като се надявам да е някаква загадка спирачка на BMW. А онази постоянна закуска от хотела подскача нагоре-надолу в стомаха ми подскача. Междувременно, до момента в който кара с една ръка, Сабине не стопира да бъбри като че ли най-спокойно си пием чая. Сценарият ми изцяло се трансформира. Започвам с:
Сабине, имала ли си в миналото случай на пистата?
Не. Никога.
Защо работиш това?
Родена съм тук, знаеш – това е малко селце. Няма кой знае какво да се прави. Обаче имаме огромна атракция - Nordschleife на Nürburgring. Имаме и фамилен хотел. Познавам Ники Лауда и множеството от известните рали-пилоти на всички огромни тимове. Всички са към момента живи. Обожавам ралитата. И по тази причина взех решение да се състезавам с тях по Северната дъга.
- Кога стартира да се състезаваш?
Първото ми същинско съревнование беше, когато бях на 18.
Кой те научи?
Никой не ме е учил. Поразпитах няколко професионални водачи. Оказа се, че просто имах гений. Самороден гений съм.
С каква кола стартира?
В началото започнах да упражнявам с отборното BMW. След това станах инструктор.
Колко дълго го правиш?
От 16 години.
(Сабине стартира да форсира. Млъквам. Диктофонът ми записва единствено звуци на ръмжащ мотор и свистене на гуми. Умът ми стопира да работи. Когато свестявам се, съумявам единствено да промърморя: „ Опс, забравих си въпросите. “
Сабине се смее мощно и споделя:
Мария, може ли да те попитам аз нещо?
Да.
За първи път ли ти е на Nordschleife?
Да.
Ще ти бъде ли последният?
Надявам се - не. Този път оцелях. С каква скорост излязохме от последния завой?
Това е сериозна кола, Мария. Когато последно погледнах километража, показваше 178 км/ч.
Ти по този начин ли караш по елементарните пътища?
О, не. След 20-тина кръгчета като това дневно нуждая се от отмора. Имам потребност и от шофьорската си брошура.
Каква кола караш отвън пистата?
Имам Range Rover и BMW M5.
Женена ли си?
Не.
- Как мъжете те възприемат като съперник зад кормилото?
- В началото, когато бях на 18 години, тъкмо преди старта на първото ми съществено съревнование, един другар ми сподели: „ в случай че ти би трябвало помощ, просто карай зад мен. “ На третия завой го изпреварих. Той беше доста разочораван и смутен. Какво да направя?! Той беше толкоз муден! И продължих в същия дух – просто задминавам мъжете.
Някога страхувала ли си се?
Не, от какво? Може би единствено от време на време, когато завоите са мокри…
Колко кръгчета правиш дневно?
Около 60.
Спомняш ли си българската състезателка Апостолова, която си упражнявала?
Това би трябвало да е било най-малко преди 20 години. Много от дълго време...
През 1996-та.
Помня обиците ѝ. Бяха толкоз огромни, че когато ускоряваше, като че ли вятър ги отвяваше. Беше доста смешно. Тя още ли се състезава? Добра ли е?
Да. Всъщност, ние нямаме доста рали-състезателки. Какво ще правиш, когато решиш да спреш да се състезаваш с коли?
О, аз сега имам още доста занятие. Хотелиер съм, сомелиер, импортирам сирене, пури, вино – всичко с високо качество. Също по този начин съм водач на хеликоптер.
Всеки ден ли сменяш гумите на М5-тицата?
Би трябвало, обаче не го върша. Те наподобяват добре, само че не са. Ти закусвала ли си?
Да.
Голяма неточност. Правило номер едно на пистата: Първо Ring Taxi, по-късно – закуска!
Когато новата писта Гран При е приключена през 1984 година, от остарялата оставят непокътното трасе от 20.8 км, известно с името “Nordschleife” (Северната дъга). Оттогава Nordschleife притегля притежателите на най-красивите и мощни спортни коли. Правят я налична за всеки. Трябва единствено да купиш билет и можеш да подпалиш гумите на личната си кола по завоите. Тук могат да се срещнат колони от Porsche, само че, несъмнено, единствено “GT” - GT3, GT3 RS или пък GT2. Ако видите BMW, ще бъде наложително трансформация М. Всъщност, тук от всеки ъгъл изскача М3. Северната дъга притегля и доста редки представители на автомобилната класика. Малко по малко пистата приласкава освен притежатели на суперяки коли, само че и техните фенове. Превръща се във значима туристическа дестинация.
Ето там съм онази заран. Ръмжене на мотори, церемониал на фантастични коли, мъже, облечени в спортни костюми са фон, който кара адреналина в кръвта ми да закипи.
Но това, което ми следва, ме вълнува най-силно. Стоя в павилиона на BMW и очаквам такси. Такси? На пистата? Да, и то какво! Ring Taxi. Знам, че професионални рали-състезатели вършат „ кръгче “ по Северната дъга, от което дъхът на „ клиента “ стопира. Шофьорите „ вземат “ всичко от M5 по завоите – безусловно всичко, което автомобилът може да предложи. Феноменално ускорение, понижаване на скоростта в последната секунда преди завоя, дрифтинг са единствено част от мощните чувства на ексцентричното прекарване.
Докато очаквам, превъртам всички вероятни сюжети в главата ми. Напрегнато ми е и ми проличава. Вратата се отваря със размах и пред мен застава с необятна усмивка Кралицата на Нюрбургринг. Самата Сабине Шмиц.
Наясно съм, че описът от чакащи да се качат тъкмо в нейното такси е безпределно дълъг и единствено огромни късметлии вероятно след година получават удостоверение от нея. Г-н Ози Крагъл от BMW Motorsport, който е огромен почитател на fakti.bg, направи невъзможното и ме „ избута “ напред в листата. И ето ме в този момент, тук, а Сабине Шмиц раздрусва крепко ръката ми. „ Готова ли си?! “ - пита ме тя с необятната си, блестяща усмивка. В този миг съзнавам, че сме заобиколени от навалица, която крещи неистово „ Сабине! Сабине! “ Проблясват светкавици на камери и фотоапарати. Тя е същинска звезда!
Пита ме къде избирам да седна – начело или откъм гърба. Докато се чудя, тя през смях ми споделя: „ Ти можеш да избираш, само че вляво начело съм аз. “ Разбира се, изсядам се на предната свободна седалка до нея. Най-спокойно изваждам диктофона и се приготвям за прелестно кръгче и сладка женска раздумка по Северната дъга на Нюрбургринг.
Чувам свистене на гуми, а главата ми залепва за облегалката. Проклинам неведнъж богатата немска закуска в хотела. Сабине „ взема “ правата от 20.8 километра единствено за 8 минути с нейното BMW M5. Гумите свистят непрестанно. Автомобилът форсира толкоз бързо, че сравнението с политане на аероплан е напряко едва. Не дръзвам да погледна километража. За част от секундата мятам взор натам и виждам по какъв начин стрелката минава 170 км/ч, излизайки от завоя. Забравям всичките си добре готови въпроси. Замръзвам. Стискам с всичка мощ дръжката над вратата ми като се надявам да е някаква загадка спирачка на BMW. А онази постоянна закуска от хотела подскача нагоре-надолу в стомаха ми подскача. Междувременно, до момента в който кара с една ръка, Сабине не стопира да бъбри като че ли най-спокойно си пием чая. Сценарият ми изцяло се трансформира. Започвам с:
Сабине, имала ли си в миналото случай на пистата?
Не. Никога.
Защо работиш това?
Родена съм тук, знаеш – това е малко селце. Няма кой знае какво да се прави. Обаче имаме огромна атракция - Nordschleife на Nürburgring. Имаме и фамилен хотел. Познавам Ники Лауда и множеството от известните рали-пилоти на всички огромни тимове. Всички са към момента живи. Обожавам ралитата. И по тази причина взех решение да се състезавам с тях по Северната дъга.
- Кога стартира да се състезаваш?
Първото ми същинско съревнование беше, когато бях на 18.
Кой те научи?
Никой не ме е учил. Поразпитах няколко професионални водачи. Оказа се, че просто имах гений. Самороден гений съм.
С каква кола стартира?
В началото започнах да упражнявам с отборното BMW. След това станах инструктор.
Колко дълго го правиш?
От 16 години.
(Сабине стартира да форсира. Млъквам. Диктофонът ми записва единствено звуци на ръмжащ мотор и свистене на гуми. Умът ми стопира да работи. Когато свестявам се, съумявам единствено да промърморя: „ Опс, забравих си въпросите. “
Сабине се смее мощно и споделя:
Мария, може ли да те попитам аз нещо?
Да.
За първи път ли ти е на Nordschleife?
Да.
Ще ти бъде ли последният?
Надявам се - не. Този път оцелях. С каква скорост излязохме от последния завой?
Това е сериозна кола, Мария. Когато последно погледнах километража, показваше 178 км/ч.
Ти по този начин ли караш по елементарните пътища?
О, не. След 20-тина кръгчета като това дневно нуждая се от отмора. Имам потребност и от шофьорската си брошура.
Каква кола караш отвън пистата?
Имам Range Rover и BMW M5.
Женена ли си?
Не.
- Как мъжете те възприемат като съперник зад кормилото?
- В началото, когато бях на 18 години, тъкмо преди старта на първото ми съществено съревнование, един другар ми сподели: „ в случай че ти би трябвало помощ, просто карай зад мен. “ На третия завой го изпреварих. Той беше доста разочораван и смутен. Какво да направя?! Той беше толкоз муден! И продължих в същия дух – просто задминавам мъжете.
Някога страхувала ли си се?
Не, от какво? Може би единствено от време на време, когато завоите са мокри…
Колко кръгчета правиш дневно?
Около 60.
Спомняш ли си българската състезателка Апостолова, която си упражнявала?
Това би трябвало да е било най-малко преди 20 години. Много от дълго време...
През 1996-та.
Помня обиците ѝ. Бяха толкоз огромни, че когато ускоряваше, като че ли вятър ги отвяваше. Беше доста смешно. Тя още ли се състезава? Добра ли е?
Да. Всъщност, ние нямаме доста рали-състезателки. Какво ще правиш, когато решиш да спреш да се състезаваш с коли?
О, аз сега имам още доста занятие. Хотелиер съм, сомелиер, импортирам сирене, пури, вино – всичко с високо качество. Също по този начин съм водач на хеликоптер.
Всеки ден ли сменяш гумите на М5-тицата?
Би трябвало, обаче не го върша. Те наподобяват добре, само че не са. Ти закусвала ли си?
Да.
Голяма неточност. Правило номер едно на пистата: Първо Ring Taxi, по-късно – закуска!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ