Оптимизмът - най-разпространената стратегия за справяне със стреса при жените
Празни улици. Пълни витрини, само че затворени магазини. Липса на градски превоз. Хора с маски – по един, пристъпващи нервно, изплашени. Без куче. С куче. Самотни и призрачни градове – в Испания, в Италия, във Англия. И в любимата България... Животът сега е невротичен, хаотичен и нерешителен. Това е началото на рецесията. А стопанската система върви по инерция. Върти се като тези колела на шанса, които на финала колкото да пъплят, с цел да може стрелката да закове на облагата от 0,20 лева, която се намира тъкмо до огромната.
Когато се случват неприятни неща във филмите, държавните управления се сриват, градовете избухват в брожения, а зомбитата изяждат оживелите. В нашия свят надали ще се стигне до необикновен апокалипсис, само че тревогата може и да ни изиграе неприятна смешка. Затова е добре да успеем да се oпитаме да се съхраним, като четем единствено толкоз вести, колкото можем да асимилираме, да поемаме спомагателни професионални задължения, единствено в случай че имаме потенциал за това, както и дисциплинирано да поделяме времето си сред работа, грижа за фамилията и персонални удоволствия.
Защото напълно предстоящо (но и малко тревожно) се оказва, че сега на най-силен стрес у нас са подложени дамите в София на възраст от 31 до 45 години , които работят у дома , настояват учени от Българска академия на науките, които измериха равнищата на стрес измежду популацията в този много трагичен миг. Проучването на департамент " Психология " към Института за проучване на популацията и индивида у нас разкри, че най-високи са равнищата на позитивно мислене измежду лицата, които са на работното си място, а най-ниски – при работещите у дома. И тъй като аз съм от тези, които работят вкъщи доста преди карантината, дръзвам да настоявам, че в този момент в действителност не е най-светлият миг в живота ми. На прага на доста съществени решения съм, само че любовта към околните ми и удоволствието от работата в действителност ме държат на повърхността. Затова бих посъветвала всички, които " прохождат " в работата вкъщи, да си основат рутина, доколкото го разрешава обстановката. Да стават в еднакъв час през седмицата. Да се настанят на компютъра при започване на работния ден и да " напущат " работното място постоянно в точния момент. По този метод и децата у дома ще стартират да си дават сметка, че мама работи и че не могат да я безпокоят за всичко. Разбира се, обедната отмора е наложителна – с цел да може деца и възрастни да обядват дружно и да поддържат връзка най-малко малко.
Друго значимо нещо по време на карантина е да се осведомяваме какво би станало, в случай че се заразим. Според изследването на Българска академия на науките, извършено измежду близо 1400 мъже и дами на разнообразни възрасти , чиито данни изтъквам тук, запитаните правят оценка вероятността да се заразят със 6 по скалата от 1 до 10, а тревогата си дефинират като 5. Т.е. хората не изключват опцията от болест, само че не се тревожат ненужно, което е добре. Няма място за суматоха.
И още...
Когато се случват неприятни неща във филмите, държавните управления се сриват, градовете избухват в брожения, а зомбитата изяждат оживелите. В нашия свят надали ще се стигне до необикновен апокалипсис, само че тревогата може и да ни изиграе неприятна смешка. Затова е добре да успеем да се oпитаме да се съхраним, като четем единствено толкоз вести, колкото можем да асимилираме, да поемаме спомагателни професионални задължения, единствено в случай че имаме потенциал за това, както и дисциплинирано да поделяме времето си сред работа, грижа за фамилията и персонални удоволствия.
Защото напълно предстоящо (но и малко тревожно) се оказва, че сега на най-силен стрес у нас са подложени дамите в София на възраст от 31 до 45 години , които работят у дома , настояват учени от Българска академия на науките, които измериха равнищата на стрес измежду популацията в този много трагичен миг. Проучването на департамент " Психология " към Института за проучване на популацията и индивида у нас разкри, че най-високи са равнищата на позитивно мислене измежду лицата, които са на работното си място, а най-ниски – при работещите у дома. И тъй като аз съм от тези, които работят вкъщи доста преди карантината, дръзвам да настоявам, че в този момент в действителност не е най-светлият миг в живота ми. На прага на доста съществени решения съм, само че любовта към околните ми и удоволствието от работата в действителност ме държат на повърхността. Затова бих посъветвала всички, които " прохождат " в работата вкъщи, да си основат рутина, доколкото го разрешава обстановката. Да стават в еднакъв час през седмицата. Да се настанят на компютъра при започване на работния ден и да " напущат " работното място постоянно в точния момент. По този метод и децата у дома ще стартират да си дават сметка, че мама работи и че не могат да я безпокоят за всичко. Разбира се, обедната отмора е наложителна – с цел да може деца и възрастни да обядват дружно и да поддържат връзка най-малко малко.
Друго значимо нещо по време на карантина е да се осведомяваме какво би станало, в случай че се заразим. Според изследването на Българска академия на науките, извършено измежду близо 1400 мъже и дами на разнообразни възрасти , чиито данни изтъквам тук, запитаните правят оценка вероятността да се заразят със 6 по скалата от 1 до 10, а тревогата си дефинират като 5. Т.е. хората не изключват опцията от болест, само че не се тревожат ненужно, което е добре. Няма място за суматоха.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ