Спомени от соца! Когато магазините бяха празни, а хладилниците - пълни
Празни магазини - дело държавно, цялостни хладилници - дело национално, персонално! Във времето на соца Негово величество хладилникът изпълняваше значима роля. Пълно негово Величество - мир в дома и тишина в страната!
Това знамение се захранваше с помощта на персоналната самодейност, съобразителност, труд и непримиримост на соцчовека, който комунистическите пропагандатори назоваха “малкия човек”. Имашe така наречен ”почин”, ”самозадоволяване”. Онези, останалите по селата, крепяха ТКЗС-то и около него обработваха персоналното, а добитото отиваше за младите, ”отървали се” в градовете, с цел да понапълнят хладилника.
Социалистическата страна предоставяше за обработка и прилагане имоти от крайградските землища, където хората уплътняваха свободното си време в развъждане на плодове и зеленчуци за така наречен ”чушкопек” и огнището пред блока, написа socbg.com.
Но персоналната самодейност се разгръщаше с цялостна мощ във вилните зони. Парцели от 500 кв.м, които с подготвеност се предоставяха на искащите. Там те упражняваха земеделие, градинарство, лозарство и бяха задоволени от сътворените благини - цялостен ледник.
Компартията, която се бореше против Капитализма, когато го победи, постави ръка на Капитала и стартира да се разпорежда с него по комунистически! Извърши национализация и колективизация на селското стопанство, пролетализира популацията, трансформирайки го в наемно-надничарско съсловие.
Държавният капитализъм приложи поголовна употреба, като труда заплащаше на ниска цена и цените надлежно определяше централно - ниски. Така всичко изгуби същинската си стойност - и хората, и стоките... Малки заплати плюс евтиния.
Докато строителството въпреки всичко сътвори много потребни и значими неща за България, то комунистическата агитация, с нейното лицемерие да хвали така наречен соцдействителност и да ругатни така наречен ”гнил капитализъм”, претърпя цялостен неуспех.
Сега към момента се напъва все по този начин двулично да изопачава днешната реалност и да разсънва носталгия по положителното минало. Онова благо соцвреме, когато компартията биеше тъпана и водеше хорото, а народът, без да слуша музиката, играеше своята игра.
А морето! Всички ходехме на море! Да, и ние, учителите!
Сега младите вървят, и то по доста морета... А ние - не!
Това знамение се захранваше с помощта на персоналната самодейност, съобразителност, труд и непримиримост на соцчовека, който комунистическите пропагандатори назоваха “малкия човек”. Имашe така наречен ”почин”, ”самозадоволяване”. Онези, останалите по селата, крепяха ТКЗС-то и около него обработваха персоналното, а добитото отиваше за младите, ”отървали се” в градовете, с цел да понапълнят хладилника.
Социалистическата страна предоставяше за обработка и прилагане имоти от крайградските землища, където хората уплътняваха свободното си време в развъждане на плодове и зеленчуци за така наречен ”чушкопек” и огнището пред блока, написа socbg.com.
Но персоналната самодейност се разгръщаше с цялостна мощ във вилните зони. Парцели от 500 кв.м, които с подготвеност се предоставяха на искащите. Там те упражняваха земеделие, градинарство, лозарство и бяха задоволени от сътворените благини - цялостен ледник.
Компартията, която се бореше против Капитализма, когато го победи, постави ръка на Капитала и стартира да се разпорежда с него по комунистически! Извърши национализация и колективизация на селското стопанство, пролетализира популацията, трансформирайки го в наемно-надничарско съсловие.
Държавният капитализъм приложи поголовна употреба, като труда заплащаше на ниска цена и цените надлежно определяше централно - ниски. Така всичко изгуби същинската си стойност - и хората, и стоките... Малки заплати плюс евтиния.
Докато строителството въпреки всичко сътвори много потребни и значими неща за България, то комунистическата агитация, с нейното лицемерие да хвали така наречен соцдействителност и да ругатни така наречен ”гнил капитализъм”, претърпя цялостен неуспех.
Сега към момента се напъва все по този начин двулично да изопачава днешната реалност и да разсънва носталгия по положителното минало. Онова благо соцвреме, когато компартията биеше тъпана и водеше хорото, а народът, без да слуша музиката, играеше своята игра.
А морето! Всички ходехме на море! Да, и ние, учителите!
Сега младите вървят, и то по доста морета... А ние - не!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ