Седем красиви имена черпят днес! Почитаме брат Господен, убит зверски заради вярата си
Православната черква уважава Свети деятел Иаков, брат Господен - наименуван така, тъй като бил наследник на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария. Той е от седемдесетте апостоли, първи свещеник на Иерусалим в продължение на 33 години. Не се знае нито мястото, където се е родил св. Яков, нито мястото, където е бил свещеник. Знае се единствено, че той извършил закона Христов, като се подвизавал дълго в пост и молитва и че във времето на император Константин Копроним претърпял доста страдания и премеждия от иконоборците. Живял през VIII век.
Той е написал първата света литургия. Завършил страдалчески, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и ударен с едно кросно, разрушили главата му - умрял в 63 година на 66 години.
Пръв от тях [Седемдесет апостоли] бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. Дионисий Ареопагит и св. Яков, брат Господен. Стенопис от Теофан Критски и Смеон, 1546 година в църквата " Св. Николай Чудотворец " в манастира Ставроникитa в Света Гора Атон. Източник: pravenc.ruСв. деятел Яков бил наследник на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се назовава брат Господен. Него би трябвало да разграничаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също би трябвало да го разграничаваме от Яков Зеведеев, брат на деятел и евангелист Йоан Богослов.
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, тъй като принадлежал към цифрата на седемдесетте апостоли.
Той бил пръв свещеник на Йерусалимската черква.
Той е и публицист на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.).
Когато по заръка на ангела праведният Йосиф отпътувал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях.
По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на социална проповед, Яков почнал постоянно да Го слуша и повярвал, че Той е наследник Божи и Спасител на света, и станал Негов възпитаник.
В първото си обръщение до коринтските християни св. деятел Павел приказва, че откакто се явил на повече от петстотин братя едновременно, възкръсналият Спасител се явил и на Яков (15:7).
След слизането на Светия Дух, Яков дружно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространяване на вярата във възкръсналия Спасител.
Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрекъснато. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата почитание към него. Всички поданици на Йерусалим го наричали " правоверен ".
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, зародил спор сред юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към определения народ, на който Господ дарувал Своя закон посредством Мойсей. Говорели, че езичниците, с цел да получат избавление, би трябвало на първо място да одобряват старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да одобряват Кръщението и да станат християни.
Тоя спор зародил в Антиохия, където деятел Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за заседание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и въобще вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наименуван Апостолски събор, и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднообразно се избавят посредством благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано до тогава сред юдеи и езичници и било прието, че всички еднообразно могат да получат избавление посредством вярата в Христа.
Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за пример на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.
Бързите триумфи на християнската религия възбуждали от ден на ден и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение срещу Христовите чиновници. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и деятел Яков Зеведеев.
Фарисеите и книжниците се страхували да не би целият народ да се причисли към Църквата. И търсели излаз. Те имали огромно почитание и доверие към Яков, прочут на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде погубен.
На празника пасха доста народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите пристигнали при Яков и му споделили:
- Молим те, праведниче, кажи наставление на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е правилно, и го изкарай от подвеждане. Възлагаме ти това, тъй като знаем, че ти си правоверен и неутрален. Застани на покрива на храма, с цел да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като уважава Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно декларирал:
- Иисус Христос е Син Божи, Който непринудено пострада и умря, и биде заровен, и възкръсна на третия ден. Той в този момент седи отдясно на Бога. И отново ще пристигна на небесните облаци, с цел да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до гняв, фарисеи и книжници, които също се намирали сега на високия храмов покрив, се списнали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и споделил:
- Господи, елементарни им! Не знаят що вършат.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
- Престанете! Какво вършиме? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разрушил главата му.
Тъй св. деятел Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.
Уважението към св. Яков било измежду юдеите толкоз огромно, че когато Йерусалим бил обсаден и опустошен от римляните, те смятали това злополучие като заслужено наказване за убийството на праведника.
Като разказва това ужасно злополучие, което връхлетяло върху юдеите, античният историк Йосиф Флавий споделя: " Всичко това ги сполетя като наказване за гибелта на Яков праведни, брата на Иисуса, именуван Христос. Юдеите го убиха, въпреки че той беше свят човек! "
По подстрекателство от Светия Дух св. деятел Яков пръв написал божествената света Литургия, която и до момента се прави веднъж в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се прави тая света Литургия и на други места в православния свят.
Въз основа на Якововата Литургия по-късно били завършени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст.
Св. Яков беше наследник на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнородни храни, масло и елей, само че единствено самун. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо пиво, само че само вода. Той даже не влизаше в баня, само че отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко глезене на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и напълно малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела.
Св. Яков даже до своята кончина живееше в девствена непорочност. А за какво той бе наименуван " брат Господен "? Ето какво се споделя. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време към момента беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го одобри и раздели с Него своята част - по тази причина и бе наричан " брат Божий ". Но имаше и друга причина да бъде наименуван по този начин: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга дружно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя татко - праведния Иосиф.
Когато Иисус Христос стана пълновръстен и стартира да учи хората за Царството Божие и да им открива, че Той е същинският Месия, св. Яков повярва в Него и с наслада слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му от ден на ден и повече гореше от обич към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва в нравствен героизъм. Но и самичък бе любим от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства това когато след Своите пречисти премеждия и възкресение Той като се изключи че се яви на Своите Апостоли, събрани дружно, настрана се яви и на възлюбения Си брат св. Яков. За това деятел Павел написа: " После се яви на Яков, по-късно на всички апостоли " (1Кор.15:7).
Св. Яков от всички бе именуван " правоверен ", тъй като хората виждаха неговия идеален и богоугоден живот - по тази причина и бе присъединен към 70-те Христови апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го сложи свещеник и го научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената Литургия под плодородното напътствие на Светия Дух, която по-късно св. Василий Велики, а също и св. Иоан Златоуст редуцираха поради немощта на хората.
По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите проповеди св. Яков обърна към Христа доста юдеи и елини, и ги настави в пътя на спасението. Написа съборно обръщение до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено с боговдъхновени и прекомерно потребни поуки - то в действителност е духовна декорация за цялата Христова Църква и учи християните на религия и богоугодни каузи.
Заради своя благодетелен живот св. Яков бе извънредно доста почитан освен от християните, само че и от неверниците. Еврейските първосвещеници единствено един път в годината влизаха в Святая Святих да служат, само че на св. Яков не забраняваха и постоянно да влиза там с цел да се моли. Те виждаха неговия чист и непокварен живот и поради това го нарекоха с ново название: " Обли " или " Офли ", т.е. " ограждение (или утвърждаване) на хората " или пък го назоваха " най-праведен от всички ". Св. Яков влизаше в Святая Святих освен денем, само че и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поуки, и всички с наслада го слушаха. Около него се събираха доста хора: едни желаеха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.
По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от злоба да се гневят против светеца - мислеха какво зло да му сторят и желаеха да го убият. Съветваха се между тях и взеха решение да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а в случай че не пожелае да стори това - да бъде погубен.
Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим голям брой юдеи. В това време умря римският шеф на Юдея Порций Фест, който бе избавил св. деятел Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил в Рим. Все още не беше пристигнал различен шеф, назначен от римския император на мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му споделиха:
- Молим те, праведнико, приказва наставление към народа в този празничен ден, в който отвред се събра тук голям брой хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се излъгаха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те дружно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, по този начин и всички хора - че ти приказваш истината и не гледаш на разположение. И по този начин, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, с цел да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, самичък виждаш, че са се събрали доста хора - израилтяни и езичници.
Като споделиха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:
- Праведнико! Ние всички би трябвало да имаме вяра на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?
В отговор св. Яков извика със мощен глас:
- Защо ме питате за Сина Човечески, Който непринудено пострада, претърпя разпятие, беше заровен и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той в този момент е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и още веднъж ще пристигна на небесните облаци с цел да съди живите и мъртвите!
Щом чуха това, хората доста се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достолепие на Иисус Христос, и в един глас извикаха:
- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!
Тогава фарисеите и книжниците си споделиха:
- Лошо направихме, че дадохме на Яков да приказва за Иисус. Ето, в този момент хората още повече се объркаха!
После, изпълнени със завист, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, с цел да се уплашат всички хора и да не имат вяра на думите му. Крещяха мощно и викаха:
- Ах, ах! И праведникът се заблуди!
Паднал от стрехата, св. Яков беше мощно изранен, само че към момента жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:
- Господи, елементарни им този грях, тъй като не знаят какво вършат!
А те сграбчиха камъни, хвърляха ги по него и грубо го израняваха. Един човек от Рихавовия жанр възкликна:
- Престанете! Какво вършиме! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!
Веднага по-късно дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка мощ по главата и я счупи, тъй че целият му мозък изтече на земята. В това изтезание св. Яков съобщи душата си на Господа.
Светото му тяло бе заровено на същото място, покрай храма, и християните доста плакаха за него. Тридесет години той беше свещеник на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото дружно с Отца и Светия Дух прилича чест и популярност во веки веков, амин.
Имен ден честват всички с имената Яков, Яко, Якоб, Якобина, Жак, Жаклин, Жаклина.
Източник: pravoslavieto.com
Той е написал първата света литургия. Завършил страдалчески, блъснат от храмовата стряха, засипан с камъни и ударен с едно кросно, разрушили главата му - умрял в 63 година на 66 години.
Пръв от тях [Седемдесет апостоли] бил свети Иаков, брат Господен, за който загатва свети деятел Павел в посланието до галатяните, като споделя: " възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, с изключение на Иакова, брата Господен " (Гал. 1:18-19). Той бил подложен за пръв свещеник на Иерусалим. Според свидетелството на преданието определен за това и отдаден от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети деятел Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, по-късно го пребили с камъни и му разрушили главата с сопа.
Св. Дионисий Ареопагит и св. Яков, брат Господен. Стенопис от Теофан Критски и Смеон, 1546 година в църквата " Св. Николай Чудотворец " в манастира Ставроникитa в Света Гора Атон. Източник: pravenc.ruСв. деятел Яков бил наследник на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се назовава брат Господен. Него би трябвало да разграничаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също би трябвало да го разграничаваме от Яков Зеведеев, брат на деятел и евангелист Йоан Богослов.
Яков, брат Господен, се наричал още Малки, тъй като принадлежал към цифрата на седемдесетте апостоли.
Той бил пръв свещеник на Йерусалимската черква.
Той е и публицист на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия (Иак.).
Когато по заръка на ангела праведният Йосиф отпътувал за Египет със света Богородица и божествения Младенец, Яков отишъл с тях.
По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на социална проповед, Яков почнал постоянно да Го слуша и повярвал, че Той е наследник Божи и Спасител на света, и станал Негов възпитаник.
В първото си обръщение до коринтските християни св. деятел Павел приказва, че откакто се явил на повече от петстотин братя едновременно, възкръсналият Спасител се явил и на Яков (15:7).
След слизането на Светия Дух, Яков дружно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространяване на вярата във възкръсналия Спасител.
Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрекъснато. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата почитание към него. Всички поданици на Йерусалим го наричали " правоверен ".
Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, зародил спор сред юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към определения народ, на който Господ дарувал Своя закон посредством Мойсей. Говорели, че езичниците, с цел да получат избавление, би трябвало на първо място да одобряват старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да одобряват Кръщението и да станат християни.
Тоя спор зародил в Антиохия, където деятел Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за заседание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и въобще вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наименуван Апостолски събор, и единомислещо решили да освободят езичниците от съблюдаване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднообразно се избавят посредством благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано до тогава сред юдеи и езичници и било прието, че всички еднообразно могат да получат избавление посредством вярата в Христа.
Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за пример на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата.
Бързите триумфи на християнската религия възбуждали от ден на ден и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение срещу Христовите чиновници. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и деятел Яков Зеведеев.
Фарисеите и книжниците се страхували да не би целият народ да се причисли към Църквата. И търсели излаз. Те имали огромно почитание и доверие към Яков, прочут на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде погубен.
На празника пасха доста народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите пристигнали при Яков и му споделили:
- Молим те, праведниче, кажи наставление на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е правилно, и го изкарай от подвеждане. Възлагаме ти това, тъй като знаем, че ти си правоверен и неутрален. Застани на покрива на храма, с цел да могат всички да те видят и чуят!
След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като уважава Иисуса за Месия.
Яков гръмогласно декларирал:
- Иисус Христос е Син Божи, Който непринудено пострада и умря, и биде заровен, и възкръсна на третия ден. Той в този момент седи отдясно на Бога. И отново ще пристигна на небесните облаци, с цел да съди живи и мъртви!
Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
- Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
Разгневени до гняв, фарисеи и книжници, които също се намирали сега на високия храмов покрив, се списнали към апостола и го блъснали долу.
Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и споделил:
- Господи, елементарни им! Не знаят що вършат.
Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
- Престанете! Какво вършиме? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разрушил главата му.
Тъй св. деятел Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.
Уважението към св. Яков било измежду юдеите толкоз огромно, че когато Йерусалим бил обсаден и опустошен от римляните, те смятали това злополучие като заслужено наказване за убийството на праведника.
Като разказва това ужасно злополучие, което връхлетяло върху юдеите, античният историк Йосиф Флавий споделя: " Всичко това ги сполетя като наказване за гибелта на Яков праведни, брата на Иисуса, именуван Христос. Юдеите го убиха, въпреки че той беше свят човек! "
По подстрекателство от Светия Дух св. деятел Яков пръв написал божествената света Литургия, която и до момента се прави веднъж в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се прави тая света Литургия и на други места в православния свят.
Въз основа на Якововата Литургия по-късно били завършени литургиите на св. Василий Велики и на св. Иоан Златоуст.
Св. Яков беше наследник на праведния Иосиф - обручника на Пресвета Дева Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа. Никога не ядеше разнородни храни, масло и елей, само че единствено самун. Не пиеше вино, нито някакво друго упойващо пиво, само че само вода. Той даже не влизаше в баня, само че отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко глезене на плътта, а на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва и напълно малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата на коленете му загрубя и стана твърда и дебела.
Св. Яков даже до своята кончина живееше в девствена непорочност. А за какво той бе наименуван " брат Господен "? Ето какво се споделя. Когато св. Иосиф Обручник разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета Дева Мария и по това време към момента беше малко Момче. Останалите му синове, обаче, не се съгласиха на това; единствен Яков Го одобри и раздели с Него своята част - по тази причина и бе наричан " брат Божий ". Но имаше и друга причина да бъде наименуван по този начин: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица трябваше да бяга дружно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да съпътства Божията Майка и своя татко - праведния Иосиф.
Когато Иисус Христос стана пълновръстен и стартира да учи хората за Царството Божие и да им открива, че Той е същинският Месия, св. Яков повярва в Него и с наслада слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му от ден на ден и повече гореше от обич към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва в нравствен героизъм. Но и самичък бе любим от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства това когато след Своите пречисти премеждия и възкресение Той като се изключи че се яви на Своите Апостоли, събрани дружно, настрана се яви и на възлюбения Си брат св. Яков. За това деятел Павел написа: " После се яви на Яков, по-късно на всички апостоли " (1Кор.15:7).
Св. Яков от всички бе именуван " правоверен ", тъй като хората виждаха неговия идеален и богоугоден живот - по тази причина и бе присъединен към 70-те Христови апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го сложи свещеник и го научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената Литургия под плодородното напътствие на Светия Дух, която по-късно св. Василий Велики, а също и св. Иоан Златоуст редуцираха поради немощта на хората.
По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите проповеди св. Яков обърна към Христа доста юдеи и елини, и ги настави в пътя на спасението. Написа съборно обръщение до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено с боговдъхновени и прекомерно потребни поуки - то в действителност е духовна декорация за цялата Христова Църква и учи християните на религия и богоугодни каузи.
Заради своя благодетелен живот св. Яков бе извънредно доста почитан освен от християните, само че и от неверниците. Еврейските първосвещеници единствено един път в годината влизаха в Святая Святих да служат, само че на св. Яков не забраняваха и постоянно да влиза там с цел да се моли. Те виждаха неговия чист и непокварен живот и поради това го нарекоха с ново название: " Обли " или " Офли ", т.е. " ограждение (или утвърждаване) на хората " или пък го назоваха " най-праведен от всички ". Св. Яков влизаше в Святая Святих освен денем, само че и през нощта, падаше по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на неговите поуки, и всички с наслада го слушаха. Около него се събираха доста хора: едни желаеха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата му.
По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се обръщат към Христа, и започнаха от злоба да се гневят против светеца - мислеха какво зло да му сторят и желаеха да го убият. Съветваха се между тях и взеха решение да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а в случай че не пожелае да стори това - да бъде погубен.
Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха в Иерусалим голям брой юдеи. В това време умря римският шеф на Юдея Порций Фест, който бе избавил св. деятел Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил в Рим. Все още не беше пристигнал различен шеф, назначен от римския император на мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма и му споделиха:
- Молим те, праведнико, приказва наставление към народа в този празничен ден, в който отвред се събра тук голям брой хора, и ги отвърни от Иисус, по Когото мнозина се излъгаха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те дружно с целия народ и свидетелстваме за теб - както ние, по този начин и всички хора - че ти приказваш истината и не гледаш на разположение. И по този начин, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, с цел да могат всички да те видят и да те чуват! Ето, самичък виждаш, че са се събрали доста хора - израилтяни и езичници.
Като споделиха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха към него с висок глас:
- Праведнико! Ние всички би трябвало да имаме вяра на твоите думи. Ето, тези хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво мислиш ти за Него?
В отговор св. Яков извика със мощен глас:
- Защо ме питате за Сина Човечески, Който непринудено пострада, претърпя разпятие, беше заровен и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той в този момент е на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и още веднъж ще пристигна на небесните облаци с цел да съди живите и мъртвите!
Щом чуха това, хората доста се зарадваха, че св. Яков засвидетелства Божественото достолепие на Иисус Христос, и в един глас извикаха:
- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!
Тогава фарисеите и книжниците си споделиха:
- Лошо направихме, че дадохме на Яков да приказва за Иисус. Ето, в този момент хората още повече се объркаха!
После, изпълнени със завист, те отидоха и го блъснаха от покрива на храма, с цел да се уплашат всички хора и да не имат вяра на думите му. Крещяха мощно и викаха:
- Ах, ах! И праведникът се заблуди!
Паднал от стрехата, св. Яков беше мощно изранен, само че към момента жив. Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:
- Господи, елементарни им този грях, тъй като не знаят какво вършат!
А те сграбчиха камъни, хвърляха ги по него и грубо го израняваха. Един човек от Рихавовия жанр възкликна:
- Престанете! Какво вършиме! Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!
Веднага по-късно дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка мощ по главата и я счупи, тъй че целият му мозък изтече на земята. В това изтезание св. Яков съобщи душата си на Господа.
Светото му тяло бе заровено на същото място, покрай храма, и християните доста плакаха за него. Тридесет години той беше свещеник на Иерусалим, а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото дружно с Отца и Светия Дух прилича чест и популярност во веки веков, амин.
Имен ден честват всички с имената Яков, Яко, Якоб, Якобина, Жак, Жаклин, Жаклина.
Източник: pravoslavieto.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ