Православната църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. Празникът е

Православната черква уважава паметта на Свети Йоан Кръстител. Празникът е прочут повече като Ивановден.

Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души. По старому е честван на 20 януари. Имен ден честват: Иван, Иво, Йоан,Йоана,Йоанна,Иванка, Ивана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Ивайло, Жанет, Ина, Инка, Ива, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо.

Според националното поверие Св. Йоан е настойник на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои региони на страната то даже е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се прави от кума или девера. Затова окъпването би могло да се преглежда като детайл от след сватбените традиции, с който се затваря необятният кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и дребните момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на дарове, както и гостувания и празнична софра. Народната визия за Св. Йоан като настойник на кумството и побратимството дефинира гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща софра.

На Ивановден изтича срокът, през който вървят новогодишните маскирани дружини. В някои региони на страната коледарите водят тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва пиршество, на което участват и маскирани като мечка, булка и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което завършва цялостният цикъл на обичая Коледуване.