Почитаме паметта на светеца-будител Софроний Врачански
Православната черква уважава паметта на Свети Софроний Врачански. Светецът-будител е нравствен покровител на Враца.
В града почитането на паметта на светеца ще стартира с литургия в старинната черква " Свето Възнесение ", част от възрожденския комплекс " Св.Софроний Врачански ". Богослужението ще бъде управлявано от Врачанския митрополит Григорий, оповестява БНР.
Общоградското празненство по-късно ще се състои пред паметника на Светии Софроний, който също е част от комплекса. В честването ще вземат участие и възпитаници от началното учебно заведение, което носи името на светеца възрожденец.
" Много се вълнувам за тържеството, тъй като това е нашият патронен празник. На мен ми наподобява, че Свети Софроний е по-различен, тъй като той не се е бил за Освобождението, а е прибирал духа на българите ", споделя една от ученичките.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е роден през 1739 година в Котел. Учи в килийно учебно заведение в родния си град, а през 1762 година е ръкоположен за духовник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на " История славяноболгарская ". На два пъти посещава Света гора. След конфликт с локалните първенци през 1792 година напуща Котел.
Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 година е ръкоположен за врачански свещеник под името Софроний. Занимава се с изключение на с духовни каузи и с социална активност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се откри във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред съветското командване и се бори като литератор и държавник за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 година
След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората основна фигура на ранното българско Възраждане. Съставя така наречен Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; слага началото на новобългарската печатна книга - " Неделник " (1806). Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест " Житие и премеждия грешнаго Софрония ", оповестена през 1861 във в. " Дунавски лебед " на Г. С. Раковски.
В града почитането на паметта на светеца ще стартира с литургия в старинната черква " Свето Възнесение ", част от възрожденския комплекс " Св.Софроний Врачански ". Богослужението ще бъде управлявано от Врачанския митрополит Григорий, оповестява БНР.
Общоградското празненство по-късно ще се състои пред паметника на Светии Софроний, който също е част от комплекса. В честването ще вземат участие и възпитаници от началното учебно заведение, което носи името на светеца възрожденец.
" Много се вълнувам за тържеството, тъй като това е нашият патронен празник. На мен ми наподобява, че Свети Софроний е по-различен, тъй като той не се е бил за Освобождението, а е прибирал духа на българите ", споделя една от ученичките.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е роден през 1739 година в Котел. Учи в килийно учебно заведение в родния си град, а през 1762 година е ръкоположен за духовник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на " История славяноболгарская ". На два пъти посещава Света гора. След конфликт с локалните първенци през 1792 година напуща Котел.
Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 година е ръкоположен за врачански свещеник под името Софроний. Занимава се с изключение на с духовни каузи и с социална активност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се откри във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред съветското командване и се бори като литератор и държавник за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 година
След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората основна фигура на ранното българско Възраждане. Съставя така наречен Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; слага началото на новобългарската печатна книга - " Неделник " (1806). Големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест " Житие и премеждия грешнаго Софрония ", оповестена през 1861 във в. " Дунавски лебед " на Г. С. Раковски.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ