Празнуваме Антоновден за предпазване от болести
Православната черква уважава паметта на Св. Антоний Велики. В националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и " синята пъпка ".
Свети Антоний Велики е роден към 251 година в египетско заможно семейство. На 20-годишна възраст свети Антоний Велики останал сирак и наследил грижите за сестра си и огромно благосъстояние. След като чува в храма евангелския текст, в който Христос споделя на богатия юноша " едно не ти доближава, с цел да си спасиш душата - раздай парцела си, па ела след мене ", той раздава своето имущество и стартира монашески живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а по-късно прекарал 20 години при цялостно уединение в изоставена сграда в пустинята.
Антоний бил почетен с дара на чудотворството и на прозорливостта, само че като лекувал заболели, той постоянно внушавал на излекуваните да благодарят единствено на Бога. При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година - на 17 януари 356 година, светецът умира. Погребан е по негова молба на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В българската национална традиция се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден . Затова празникът се отбелязва наложително, с цел да се предпазим от заболявания. Празникът е обвързван с вярването, че свети Антоний е настойник на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и въобще на заболяванията. Във фолклорната традиция всички тези напасти се назовават " лелички ", " сладки и медени ", отсам и другото име на празника - Лелинден.
На този ден се подготвят содени питки, намазани с мед, които се раздават на родственици, съседи и близки за здраве. Задължително питките би трябвало да се надупчат с вилица, с цел да не се " надупчат " децата с шарка. Със сладката медена питка би трябвало да се умилостиви чумата, която обича сладкото. Една от питките би трябвало да се остави на тавана и се назовава за " белята, лелята ", по този начин в някои региони назовават чумата. На този празник се мързелува. Който подхване някаква работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца, толкоз по-здрав ще бъде.
Имен ден имат Антон, Андон, Дончо, Антония, Антоанета, Донка.
Свети Антоний Велики е роден към 251 година в египетско заможно семейство. На 20-годишна възраст свети Антоний Велики останал сирак и наследил грижите за сестра си и огромно благосъстояние. След като чува в храма евангелския текст, в който Христос споделя на богатия юноша " едно не ти доближава, с цел да си спасиш душата - раздай парцела си, па ела след мене ", той раздава своето имущество и стартира монашески живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а по-късно прекарал 20 години при цялостно уединение в изоставена сграда в пустинята.
Антоний бил почетен с дара на чудотворството и на прозорливостта, само че като лекувал заболели, той постоянно внушавал на излекуваните да благодарят единствено на Бога. При него идвали заболели и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година - на 17 януари 356 година, светецът умира. Погребан е по негова молба на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В българската национална традиция се има вяра, че всички заболявания се събират на Антоновден . Затова празникът се отбелязва наложително, с цел да се предпазим от заболявания. Празникът е обвързван с вярването, че свети Антоний е настойник на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и въобще на заболяванията. Във фолклорната традиция всички тези напасти се назовават " лелички ", " сладки и медени ", отсам и другото име на празника - Лелинден.
На този ден се подготвят содени питки, намазани с мед, които се раздават на родственици, съседи и близки за здраве. Задължително питките би трябвало да се надупчат с вилица, с цел да не се " надупчат " децата с шарка. Със сладката медена питка би трябвало да се умилостиви чумата, която обича сладкото. Една от питките би трябвало да се остави на тавана и се назовава за " белята, лелята ", по този начин в някои региони назовават чумата. На този празник се мързелува. Който подхване някаква работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца, толкоз по-здрав ще бъде.
Имен ден имат Антон, Андон, Дончо, Антония, Антоанета, Донка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ