Спасовден е! Христос се въздига на небето, прибира душите на мъртвите
Православната черква отбелязва през днешния ден един от огромните празници в християнския календар - Възнесение Господне.
Той се празнува постоянно в четвъртък на 40-ия ден след Великден като завършек на земния път на Иисус Христос.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с апостолите, движейки се сред тях като Богочовек.
На 40-тия ден, съпроводен от учениците си и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския рид до Ерусалим и оттова пред очите на всички се възкачва на небето.
" И рече им: идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде избавен, а който не повярва, ще бъде наказан. А повярвалите ще ги съпровождат тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще приказват на нови езици; ще хващат змии и в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на заболели ще възложат ръце и те ще бъдат здрави. А след диалога с тях Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога ", свидетелства Евангелието от Марко (16, 15-19).
Според християнското схващане след Възнесението Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Спасовден
В българската фолклорна традиция денят е прочут като Спасовден. Името произлиза етимологически от думата " избавление ", а празникът е претрупан и с доста вярвания и ритуали.
Едно от поверията гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Според други публикувани вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви - те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен и по тази причина с него могат да се лекуват болните.
Ето за какво в навечерието на празника заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Смята се, че в случай че на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
В националния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден е обвързван с култа към мъртвите.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските национални вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните и бездетните.
На сутринта се гадае за изхода от заболяването по водата в зелената чиния. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е удобен, по тази причина от водата би трябвало да се пие в продължение на 40 дни.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, в случай че човек негласно отиде при запустял бунар и огледа в него, вместо своя облик ще види облика на оня собствен умрял родственик, за който си мисли сега.
Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на водачите. Градският си празник празнуват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
