Православната църква чества Свети Трифон, народът зарязва лозите по стар стил
Православната черква празнува свети Трифон, а националната традиция - празника на плодородието, Трифон Зарезан, по остарял жанр. Прието е той да се отбелязва публично на 14 февруари, само че мнозина честват по остарялата традиция, през днешния ден.
Още по темата
Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било оскъдно и в детството си той пасял гъски, с цел да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се срещнал с християнската религия, с интерес четял Евангелието, заучавал молебствия и не пропущал свещенодействие в храма на родното си място.
Той получил от Бога берекет да прави чудеса, изключително изцеления на заболели. Младият християнин гратис изцелявал разнообразни заболявания на тялото, само че и очиствал инфектираните от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните качества на Трифон, помолил го да излекува болната му щерка. След това се опитал да изрази своята признателност, като предложил на светеца работа и пари, само че Трифон учтиво отказал.
През идващите години той отстоявал християнската си религия и се противопоставял на езичеството. Бил наказан на гибел посредством обезглавяване, само че преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 година Християни прибрали тленните му остатъци и ги съхранили като свещени мощи.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. В православния календар свети Трифон се празнува на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари), Свети Симеон (3 февруари).
Това е напълно мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и дамите.
На лозята отиват единствено мъжете лозари, които извършват обичая зарязване.
Още по темата
Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било оскъдно и в детството си той пасял гъски, с цел да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се срещнал с християнската религия, с интерес четял Евангелието, заучавал молебствия и не пропущал свещенодействие в храма на родното си място.
Той получил от Бога берекет да прави чудеса, изключително изцеления на заболели. Младият християнин гратис изцелявал разнообразни заболявания на тялото, само че и очиствал инфектираните от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните качества на Трифон, помолил го да излекува болната му щерка. След това се опитал да изрази своята признателност, като предложил на светеца работа и пари, само че Трифон учтиво отказал.
През идващите години той отстоявал християнската си религия и се противопоставял на езичеството. Бил наказан на гибел посредством обезглавяване, само че преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 година Християни прибрали тленните му остатъци и ги съхранили като свещени мощи.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. В православния календар свети Трифон се празнува на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари), Свети Симеон (3 февруари).
Това е напълно мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и дамите.
На лозята отиват единствено мъжете лозари, които извършват обичая зарязване.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ