Цачева попиля Нинова: Необяснимо е как юрист не може да направи разлика между две правни понятия
Правосъдният министър Цецка Цачева скочи остро на изказванията на Българска социалистическа партия, че има неясноти и неправилни понятия в законопроекта за корупционния закон на Министерски съвет.
„Във връзка с преднамерено и неточно извадени изречения от отчета, който показах на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, по отношение на нуждата от законодателни оферти за противопоставяне и битка с корупцията, които неточно извадени от подтекста, свързани в изречение, вършат неистинско умозаключение, желая да поясна следното. За мен е необяснимо правист и някогашен следовател да слага знак за тъждество сред понятието корупция и корупционни престъпления“, съобщи Цачева, визирайки водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
„Вторите са сформира от наказателния кодекс, част от материалното наказателно право. Със заповед на основния прокурор на републиката от 2014 година е въведен азбучник на корупционните закононарушения. Действащото ни наказателно право има потребност от актуализация на съставите на тези закононарушения и сега в Министерство на правораздаването се работи по оферти за изменение и допълнение на Наказателен кодекс, където се планува друга дефиниция на дейните и пасивните подкупи. За образец – длъжностното пристояване освен за длъжносни лица, само че и за частния бранш, да вземем за пример банките.
Но да се върна на общоо разбиране – корупция, тъй като документите, с които другите държавни структури боравим като Националната тактика за провитодействие на корупцията, а корупционните закононарушения са единствено част от него. За да стане ясно, по какъв начин обособени изречения са извадени от отчета, ще си разреша да изтъквам пред вас елементи от отчета, който не е конфиденциален – абзаците, за които става дума и касае определението на понятието корупция, с каквото докританата сега не разполага. Най-близо за задачите на закона импортиран от Министерски съвет в Народно събрание сме употребили дефиницията на „Трансперънси интернешънъл“. По този мотив в отчета единствено един откъс от него се споделя следното:
За да е сполучливо противодействието на корупцията е належащо да се даде отговор на въпроса за какво до този миг битката против корупцията в страната значително е неефктивна. Този въпрос има повече от един отговор, само че една от главните аргументи е това, че на процедура липсва ясна формулировка на понятието корупция. Не може сполучливо да се противодейства на събитие, което още няма такава формулировка.
В това отношение плана за плана на закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество прави крачка напред като предлага легална формулировка за няждите на закона.
След, което идващият абзац гласи, че преимущество на законовото определение е, че дава явен отговор на въпроса дали корупцията се показва във формата на закононарушение или има и други форми. Корупцията има разнообразни форми и някои от тях излизат от рамките на незаконна активност – постоянно обаче тя има за цел неследващата се материална и нематериална полза. С лишаване на нелегално добитото имущество са възвръща справедливостта в обществото, независимио от възмездието в наказателното произвеждане против лицето или обвързваните с него лица.
Относно въпроса кой би трябвало да назначава управлението на корупционния орган ние считаме, че това наложително би трябвало да бъде колектвен орган. На второ място той може да бъде определен и структуриран единствено от Народното събрание, тъй като единствено там може да се организира открита и обществена процедура, както и да се прави надзор върху действието на подобен самостоятелен орган, който в плана на Министерски съвет се назовава комисия.
Този орган би трябвало да бъде равноотдалечен от управляващите и преди всичко от изпълнителната власт, защото там се регистрира, че се генерира корупция.
По време на парламентарни рецесии президентът назначава служебно държавно управление и за времето, когато не действа Народното събрание, държавното управление е в тясна връзка с президента. Затова, в случай че подобен орган се назначава от президента, то за тези изрезки от време, а в последно време имаше много такива, следователно органът ще е директно подвластно от изпълнителната власт. Нещо, което логиката на държавния законопроект не позволява.
Що се отнася до подхвърлената фраза, че основният прокурор не бил склонен с главните положения в законопроекта, може да се обърнете към него, има и стенограма. Той е умел правист, който никога не би сложил знак за тъждество сред корупционни закононарушения и корупция.
Призовавам и неправителствените организации, които участвата в изработването на плана, да обяснят пред вас каква е разликата.“, приключи Цачева.
„Във връзка с преднамерено и неточно извадени изречения от отчета, който показах на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, по отношение на нуждата от законодателни оферти за противопоставяне и битка с корупцията, които неточно извадени от подтекста, свързани в изречение, вършат неистинско умозаключение, желая да поясна следното. За мен е необяснимо правист и някогашен следовател да слага знак за тъждество сред понятието корупция и корупционни престъпления“, съобщи Цачева, визирайки водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
„Вторите са сформира от наказателния кодекс, част от материалното наказателно право. Със заповед на основния прокурор на републиката от 2014 година е въведен азбучник на корупционните закононарушения. Действащото ни наказателно право има потребност от актуализация на съставите на тези закононарушения и сега в Министерство на правораздаването се работи по оферти за изменение и допълнение на Наказателен кодекс, където се планува друга дефиниция на дейните и пасивните подкупи. За образец – длъжностното пристояване освен за длъжносни лица, само че и за частния бранш, да вземем за пример банките.
Но да се върна на общоо разбиране – корупция, тъй като документите, с които другите държавни структури боравим като Националната тактика за провитодействие на корупцията, а корупционните закононарушения са единствено част от него. За да стане ясно, по какъв начин обособени изречения са извадени от отчета, ще си разреша да изтъквам пред вас елементи от отчета, който не е конфиденциален – абзаците, за които става дума и касае определението на понятието корупция, с каквото докританата сега не разполага. Най-близо за задачите на закона импортиран от Министерски съвет в Народно събрание сме употребили дефиницията на „Трансперънси интернешънъл“. По този мотив в отчета единствено един откъс от него се споделя следното:
За да е сполучливо противодействието на корупцията е належащо да се даде отговор на въпроса за какво до този миг битката против корупцията в страната значително е неефктивна. Този въпрос има повече от един отговор, само че една от главните аргументи е това, че на процедура липсва ясна формулировка на понятието корупция. Не може сполучливо да се противодейства на събитие, което още няма такава формулировка.
В това отношение плана за плана на закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество прави крачка напред като предлага легална формулировка за няждите на закона.
След, което идващият абзац гласи, че преимущество на законовото определение е, че дава явен отговор на въпроса дали корупцията се показва във формата на закононарушение или има и други форми. Корупцията има разнообразни форми и някои от тях излизат от рамките на незаконна активност – постоянно обаче тя има за цел неследващата се материална и нематериална полза. С лишаване на нелегално добитото имущество са възвръща справедливостта в обществото, независимио от възмездието в наказателното произвеждане против лицето или обвързваните с него лица.
Относно въпроса кой би трябвало да назначава управлението на корупционния орган ние считаме, че това наложително би трябвало да бъде колектвен орган. На второ място той може да бъде определен и структуриран единствено от Народното събрание, тъй като единствено там може да се организира открита и обществена процедура, както и да се прави надзор върху действието на подобен самостоятелен орган, който в плана на Министерски съвет се назовава комисия.
Този орган би трябвало да бъде равноотдалечен от управляващите и преди всичко от изпълнителната власт, защото там се регистрира, че се генерира корупция.
По време на парламентарни рецесии президентът назначава служебно държавно управление и за времето, когато не действа Народното събрание, държавното управление е в тясна връзка с президента. Затова, в случай че подобен орган се назначава от президента, то за тези изрезки от време, а в последно време имаше много такива, следователно органът ще е директно подвластно от изпълнителната власт. Нещо, което логиката на държавния законопроект не позволява.
Що се отнася до подхвърлената фраза, че основният прокурор не бил склонен с главните положения в законопроекта, може да се обърнете към него, има и стенограма. Той е умел правист, който никога не би сложил знак за тъждество сред корупционни закононарушения и корупция.
Призовавам и неправителствените организации, които участвата в изработването на плана, да обяснят пред вас каква е разликата.“, приключи Цачева.
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ