Шотландия ще огорчи враговете на Великобритания
Правителството на Шотландия разгласи желанието си да организира референдум за самостоятелност, без да се преценява дали Лондон желае или не. По-ранно проблеми със сепаратисти ескалираха и в Северна Ирландия - и ще продължат да ескалират заради икономическата стихия, обхванала Англия. Струва ли си да чакаме държавния колапс на този зложелател на Русия?
Още от в този момент да си го кажем, че Уилям Уолъс ще свърши зле. Колкото и Русия да желае да види по какъв начин остарелият си, само че още веднъж злобен зложелател - Англия да се пука по националните шевове, към този момент възможностите на Обединеното кралство в битката за личната си териториална целокупност наподобяват преобладаващи.
Това е като с президентството на Марин Льо Пен във Франция – бихме желали, само че едва ли.
В ъгъла на кръга, където се вее “Юниън Джак”, стои държавното управление на Борис Джонсън -ексцентричен човек, който мнозина на вятъра не одобряват на съществено: той е кадърен на внезапни, непредвидени и рискови стъпки.
В синьо-белия ъгъл стои ръководещата Шотландска национална партия (ШНП) и нейният водач, първият министър Никола Стърджън. Тяхната цел е следващата година да проведат плебисцит за бъдещето на шотландската държавност и, в случай че е допустимо, да го завоюват.
Тоест наградният фонд на борбата е цяла Шотландия. Или ще остане част от Англия, или ще стане самостоятелна страна, а Лондон ще би трябвало да търси друго място, където да разположи своите стратегически нуклеарни ракети.
Но най-вероятно няма да му се постанова.
Строго видяно, разрешението за осъществяване на подобен плебисцит се издава от английското държавно управление, това е законът. Така беше и последния път - през 2016 година, когато концепцията за самостоятелност беше отхвърлена от 55% от гласувалите шотландци.
Реакцията на “Даунинг Стрийт” на самодейността за още един дубъл е предвидима: единствено това ни липсваше изчакайте. На шотландците им споделят, че дистанцията сред плебисцитите по подобен значим въпрос би трябвало да е най-малко 15-20 години. Дотогава я камилата, я камиларят, само че в този момент има по-належащи проблеми - рекордна инфлация и войната с Русия, да вземем за пример.
В случай на финален и формален отвод, шотландците дават обещание да търсят " заобиколни решения ", само че това не наподобява като перспективна посока за тях. Като цяло Джонсън може даже да се съгласи на референдум, при изискване че не се организира още 100 години - заради тактиката на " отворената клетка " (ако има свободно обособяване от страната, има по-малко искащи да създадат това в реалност, а не на инат на британците) и че в този момент той сигурно ще завоюва подобен референдум.
Съотношението в шотландското общество ситуацията е съвсем същото, както беше: 45 към 55 в интерес на " юнионистите ". Вярно е, че няколко месеца преди предходния референдум имаше (според разнообразни социологически проучвания) 37-40% последователи на независимостта, тъй че официално ШНП има съображение за оптимизъм.
Но казусът на националистите е в електоралната конструкция на тези, които поддържат техните хрумвания. Те са подкрепени най-вече от младежи, до момента в който възрастните хора в болшинството си имат намерение да гласоподават срещу независимостта на Шотландия.
На пръв взор, в случай че младежите са “за”, т.е. за бъдещето, само че в случай че това беше по този начин, тогава бъдещето постоянно щеше да принадлежи на радикалите. На процедура технолозите би трябвало да вършат чудеса, с цел да привлекат младежите към урните, до момента в който по-възрастните (особено пенсионерите) дисциплинирано гласоподават против фрапантни промени и радикални хрумвания, които събарят познатата им картина на света.
Въпросът е също по този начин, че ШНП не са мрачни планинци, които се борят против миграцията, мюсюлманите и половите малцинства, както нормално се показват европейските националисти. Такива са били в миналото - когато концепцията за самостоятелност на Шотландия принадлежи на няколко маргинали, макар че Шотландия е самостоятелна страна 850 години – доста повече в сравнение с като част от Англия.
Но през 70-те години в Шотландия е открит нефт и това трансформира доста. ШНП се застъпва за създаване на социализъм върху петролна тръба с оптимално приобщаване за малцинствата. Това са откровени левичари с феминистки дневен ред (Никола Стърджън, апропо е жена), комбинация от ЛГБТ, екология, мултикултурализъм и впрочем. Мъгливият Албион е прекомерно закостенял и империалистичен за тях - желаят да живеят като в Скандинавия.
Преди това " мрачните планинци " прибавиха към това нежеланието си да бъдат част от нападателния блок НАТО. След началото на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна, неутралната по-рано част от Скандинавия реши да стане част от НАТО (и скоро ще стане) - и шотландците също трансформираха решението си: желаят самостоятелност от Лондон, само че не от Брюксел, желаят да останат в Алианс и да се върнат в Европейския съюз.
Всъщност това е тъкмо картината на суверенно шотландско бъдеще, което се предлага на шотландците: участие в Европейски Съюз, социализъм, нуклеарно разоръжаване, равни благоприятни условия - и никаква ксенофобия.
На първите места в описите на ШНАП е елементарно да забележите мюсюлмани и всевъзможни други малцинства. А на последния референдум право на глас по специфичен закон получиха даже мигранти без поданство и лица под 18 (но над 16) години.
По принцип това не е за пенсионери. Не е за консерваторите. Консерваторите в шотландските действителности гласоподават за Джонсън.
Между другото, в негова власт е да обезсили главната стръв на ШНП за гласоподавателите - участието в Европейски Съюз. Шотландия ще може да се върне в " единното европейско семейство " единствено в случай че разводът ѝ с Лондон стане непринудено, с самопризнание от страна на последния. Не на вятъра британците хранеха „ своите човечета “ в Европейски Съюз като поляците и балтийските страни, тъй че да могат да разчитат на несъгласие върху приемането на Шотландия от тяхна страна и от тези страни, които имат лични проблеми с сепаратистите (например Испания и Кипър, където Нейно Величество към момента има военни бази).
В битката си с английското държавно управление (но, апропо, не и с Короната. Дори в ШНП множеството са съгласни да считат английския монарх за собствен личен, както канадците или австралийците), първият министър Стърджън се надява, че икономическата стихия, която в този момент обгръща Англия, ще успее да пречупи неподходящата за сепаратистите електорална картина.
„ В цяла Шотландия хората страдат всеки ден от последствията от внезапно повишаването на живота, бавното икономическо развиване, изострящото неравноправие, неналичието на обществено финансиране и доста други последствия от Брекзит, за който не са дали своят вот “, сподели тя.
Може да стане всичко, само че на процедура най-вероятно ще бъде противоположното - тъкмо заради икономическата стихия множеството шотландци ще предпочетат да се придържат към нормалното си пристанище и няма да рискуват със свободна навигация.
Освен това по-голямата част от икономистите (включително шотландските), които са съперници на сепаратизма, показват, че няма задоволително нефт за нормалната задоволеност - би трябвало да се разчита на Англия, на нейната лира, на нейния индустриален потенциал, дипломатически качества и търговски лобисти в съвсем всички страни по света.
Освен това на страната на Джонсън е голямата осведомителна машина, която интензивно употребява изображенията на тези шотландци, които са си създали име на федерално равнище и не са склонни към разединение. Покойният Шон Конъри е по-скоро изключение от правилото: шотландските звезди са преобладаващо за национално-териториалното единение.
В последна сметка протестът на мъжете в поли (във всевъзможен смисъл) има даже по-малък късмет за триумф от техните съседи и другари по злощастие – ирландците от Ълстър, където сепаратистите (а също и левите) неотдавна завоюваха избори. Те най-малко имат късмет за състрадание и скрита поддръжка от страна на Европейския съюз, който поради ирландския въпрос (но освен поради него) е в сериозен спор с Джонсън, второстепенен единствено на фона на общия им спор с Русия.
Британската преса сигурно написа, че шотландските сепаратисти с дейностите си оказват помощ на Кремъл. И даже ще бъде съвсем правилно - Англия направи доста, с цел да подсигурява, че нейният провал е част от съветския интерес. Но както и да играят, отново ще изгубят.
Но те могат да се надяват на триумф в бъдеще. Например, при положение, че Мъгливият Албион, посредством напъните на Джонсън, се напрегне прекомерно доста заради борбата с Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още от в този момент да си го кажем, че Уилям Уолъс ще свърши зле. Колкото и Русия да желае да види по какъв начин остарелият си, само че още веднъж злобен зложелател - Англия да се пука по националните шевове, към този момент възможностите на Обединеното кралство в битката за личната си териториална целокупност наподобяват преобладаващи.
Това е като с президентството на Марин Льо Пен във Франция – бихме желали, само че едва ли.
В ъгъла на кръга, където се вее “Юниън Джак”, стои държавното управление на Борис Джонсън -ексцентричен човек, който мнозина на вятъра не одобряват на съществено: той е кадърен на внезапни, непредвидени и рискови стъпки.
В синьо-белия ъгъл стои ръководещата Шотландска национална партия (ШНП) и нейният водач, първият министър Никола Стърджън. Тяхната цел е следващата година да проведат плебисцит за бъдещето на шотландската държавност и, в случай че е допустимо, да го завоюват.
Тоест наградният фонд на борбата е цяла Шотландия. Или ще остане част от Англия, или ще стане самостоятелна страна, а Лондон ще би трябвало да търси друго място, където да разположи своите стратегически нуклеарни ракети.
Но най-вероятно няма да му се постанова.
Строго видяно, разрешението за осъществяване на подобен плебисцит се издава от английското държавно управление, това е законът. Така беше и последния път - през 2016 година, когато концепцията за самостоятелност беше отхвърлена от 55% от гласувалите шотландци.
Реакцията на “Даунинг Стрийт” на самодейността за още един дубъл е предвидима: единствено това ни липсваше изчакайте. На шотландците им споделят, че дистанцията сред плебисцитите по подобен значим въпрос би трябвало да е най-малко 15-20 години. Дотогава я камилата, я камиларят, само че в този момент има по-належащи проблеми - рекордна инфлация и войната с Русия, да вземем за пример.
В случай на финален и формален отвод, шотландците дават обещание да търсят " заобиколни решения ", само че това не наподобява като перспективна посока за тях. Като цяло Джонсън може даже да се съгласи на референдум, при изискване че не се организира още 100 години - заради тактиката на " отворената клетка " (ако има свободно обособяване от страната, има по-малко искащи да създадат това в реалност, а не на инат на британците) и че в този момент той сигурно ще завоюва подобен референдум.
Съотношението в шотландското общество ситуацията е съвсем същото, както беше: 45 към 55 в интерес на " юнионистите ". Вярно е, че няколко месеца преди предходния референдум имаше (според разнообразни социологически проучвания) 37-40% последователи на независимостта, тъй че официално ШНП има съображение за оптимизъм.
Но казусът на националистите е в електоралната конструкция на тези, които поддържат техните хрумвания. Те са подкрепени най-вече от младежи, до момента в който възрастните хора в болшинството си имат намерение да гласоподават срещу независимостта на Шотландия.
На пръв взор, в случай че младежите са “за”, т.е. за бъдещето, само че в случай че това беше по този начин, тогава бъдещето постоянно щеше да принадлежи на радикалите. На процедура технолозите би трябвало да вършат чудеса, с цел да привлекат младежите към урните, до момента в който по-възрастните (особено пенсионерите) дисциплинирано гласоподават против фрапантни промени и радикални хрумвания, които събарят познатата им картина на света.
Въпросът е също по този начин, че ШНП не са мрачни планинци, които се борят против миграцията, мюсюлманите и половите малцинства, както нормално се показват европейските националисти. Такива са били в миналото - когато концепцията за самостоятелност на Шотландия принадлежи на няколко маргинали, макар че Шотландия е самостоятелна страна 850 години – доста повече в сравнение с като част от Англия.
Но през 70-те години в Шотландия е открит нефт и това трансформира доста. ШНП се застъпва за създаване на социализъм върху петролна тръба с оптимално приобщаване за малцинствата. Това са откровени левичари с феминистки дневен ред (Никола Стърджън, апропо е жена), комбинация от ЛГБТ, екология, мултикултурализъм и впрочем. Мъгливият Албион е прекомерно закостенял и империалистичен за тях - желаят да живеят като в Скандинавия.
Преди това " мрачните планинци " прибавиха към това нежеланието си да бъдат част от нападателния блок НАТО. След началото на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна, неутралната по-рано част от Скандинавия реши да стане част от НАТО (и скоро ще стане) - и шотландците също трансформираха решението си: желаят самостоятелност от Лондон, само че не от Брюксел, желаят да останат в Алианс и да се върнат в Европейския съюз.
Всъщност това е тъкмо картината на суверенно шотландско бъдеще, което се предлага на шотландците: участие в Европейски Съюз, социализъм, нуклеарно разоръжаване, равни благоприятни условия - и никаква ксенофобия.
На първите места в описите на ШНАП е елементарно да забележите мюсюлмани и всевъзможни други малцинства. А на последния референдум право на глас по специфичен закон получиха даже мигранти без поданство и лица под 18 (но над 16) години.
По принцип това не е за пенсионери. Не е за консерваторите. Консерваторите в шотландските действителности гласоподават за Джонсън.
Между другото, в негова власт е да обезсили главната стръв на ШНП за гласоподавателите - участието в Европейски Съюз. Шотландия ще може да се върне в " единното европейско семейство " единствено в случай че разводът ѝ с Лондон стане непринудено, с самопризнание от страна на последния. Не на вятъра британците хранеха „ своите човечета “ в Европейски Съюз като поляците и балтийските страни, тъй че да могат да разчитат на несъгласие върху приемането на Шотландия от тяхна страна и от тези страни, които имат лични проблеми с сепаратистите (например Испания и Кипър, където Нейно Величество към момента има военни бази).
В битката си с английското държавно управление (но, апропо, не и с Короната. Дори в ШНП множеството са съгласни да считат английския монарх за собствен личен, както канадците или австралийците), първият министър Стърджън се надява, че икономическата стихия, която в този момент обгръща Англия, ще успее да пречупи неподходящата за сепаратистите електорална картина.
„ В цяла Шотландия хората страдат всеки ден от последствията от внезапно повишаването на живота, бавното икономическо развиване, изострящото неравноправие, неналичието на обществено финансиране и доста други последствия от Брекзит, за който не са дали своят вот “, сподели тя.
Може да стане всичко, само че на процедура най-вероятно ще бъде противоположното - тъкмо заради икономическата стихия множеството шотландци ще предпочетат да се придържат към нормалното си пристанище и няма да рискуват със свободна навигация.
Освен това по-голямата част от икономистите (включително шотландските), които са съперници на сепаратизма, показват, че няма задоволително нефт за нормалната задоволеност - би трябвало да се разчита на Англия, на нейната лира, на нейния индустриален потенциал, дипломатически качества и търговски лобисти в съвсем всички страни по света.
Освен това на страната на Джонсън е голямата осведомителна машина, която интензивно употребява изображенията на тези шотландци, които са си създали име на федерално равнище и не са склонни към разединение. Покойният Шон Конъри е по-скоро изключение от правилото: шотландските звезди са преобладаващо за национално-териториалното единение.
В последна сметка протестът на мъжете в поли (във всевъзможен смисъл) има даже по-малък късмет за триумф от техните съседи и другари по злощастие – ирландците от Ълстър, където сепаратистите (а също и левите) неотдавна завоюваха избори. Те най-малко имат късмет за състрадание и скрита поддръжка от страна на Европейския съюз, който поради ирландския въпрос (но освен поради него) е в сериозен спор с Джонсън, второстепенен единствено на фона на общия им спор с Русия.
Британската преса сигурно написа, че шотландските сепаратисти с дейностите си оказват помощ на Кремъл. И даже ще бъде съвсем правилно - Англия направи доста, с цел да подсигурява, че нейният провал е част от съветския интерес. Но както и да играят, отново ще изгубят.
Но те могат да се надяват на триумф в бъдеще. Например, при положение, че Мъгливият Албион, посредством напъните на Джонсън, се напрегне прекомерно доста заради борбата с Русия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ