Проф. Иво Христов: Българското общество не е правопригодно. Правото е основен фактор в Европа от Загреб нататък
Правилата и законите в България не са това, което са за западните общества и това е видно във всяка сфера на живота ни. И повода не е тъкмо в управниците, които сами си избираме, а след това укоряваме, а евентуално е в манталитета ни.
Ето какво разяснява проф. Иво Христов пред БНР:
Книгата „ Български правни метаморфози ” беше артикул на едно мое възходящо в годините изначало удивление, по-късно любознание, по-късно интерес, по-късно към този момент научна пристрастеност, а по-късно досада от казуса. Това сподели в изявление за предаването " 12+3 " на стратегия " Хоризонт " проф. Иво Христов:
„ Аз приключих право, само че постоянно съм имал по-широк социологически интерес защо в България правото не значи нищо. На този въпрос има доста и разнообразни отговори, дори в първата глава съм се концентрирал тъкмо върху интерпретацията на по този начин наречения проблем. Всъщност необятно публикувано е убеждението, за жалост и в по този начин наречените университетски среди, че това е проблем на националната ни логика на психиката, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на казуса. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е неприятно или положително, това е реалност. Правото като главен обществен регулатор е присъщ по-скоро за по този начин наречената Романо-тевтонска Европа, т.е. нагледно казано – Европа от Загреб нататък ".
„ Ние доста се гордеем с доста дългото ни историческо минало, но всъщност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската страна е единствено на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди този момент. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всевъзможни други регулатори, само че не и на правото. Третият миг – ние не сме си основали страната, тя ни е основана, безусловно ни е донесена, макар опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази страна идва и бива инсталирана върху тая селска матрица “, уточни още проф. Христов.
„ И така като отношението към страната в българския обществен подтекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, в това число законността, също се явяват наложено, а не изразяващо всеобщ публичен и обществен интерес. “
В България липсват мощни обществени групи, които да привиждат в правото и в закона личния си интерес, акцентира Иво Христов.
Иво Христов разяснява и изявлението на министъра на защитата по отношение на напрежението по границата с Украйна:
„ Аз почитам военачалник Янев и ми е ясно, че той е в границите на доста тесни граници, в които би трябвало да оперира, с цел да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската страна като цяло. Така нареченият български суверенитет в никакъв случай не е съществувал в последните 120 години, а в този момент пък още по-малко. Ние просто бяхме трансферирани от руската зона на военно, политическо и икономическо владичество в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане ".
Ето какво разяснява проф. Иво Христов пред БНР:
Книгата „ Български правни метаморфози ” беше артикул на едно мое възходящо в годините изначало удивление, по-късно любознание, по-късно интерес, по-късно към този момент научна пристрастеност, а по-късно досада от казуса. Това сподели в изявление за предаването " 12+3 " на стратегия " Хоризонт " проф. Иво Христов:
„ Аз приключих право, само че постоянно съм имал по-широк социологически интерес защо в България правото не значи нищо. На този въпрос има доста и разнообразни отговори, дори в първата глава съм се концентрирал тъкмо върху интерпретацията на по този начин наречения проблем. Всъщност необятно публикувано е убеждението, за жалост и в по този начин наречените университетски среди, че това е проблем на националната ни логика на психиката, на гена на българина. Това няма нищо общо със съдържателния отговор на казуса. Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е неприятно или положително, това е реалност. Правото като главен обществен регулатор е присъщ по-скоро за по този начин наречената Романо-тевтонска Европа, т.е. нагледно казано – Европа от Загреб нататък ".
„ Ние доста се гордеем с доста дългото ни историческо минало, но всъщност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската страна е единствено на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди този момент. На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всевъзможни други регулатори, само че не и на правото. Третият миг – ние не сме си основали страната, тя ни е основана, безусловно ни е донесена, макар опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази страна идва и бива инсталирана върху тая селска матрица “, уточни още проф. Христов.
„ И така като отношението към страната в българския обществен подтекст е отношението на Андрешко – да я вкараме в блатото, то и нейните атрибути, в това число законността, също се явяват наложено, а не изразяващо всеобщ публичен и обществен интерес. “
В България липсват мощни обществени групи, които да привиждат в правото и в закона личния си интерес, акцентира Иво Христов.
Иво Христов разяснява и изявлението на министъра на защитата по отношение на напрежението по границата с Украйна:
„ Аз почитам военачалник Янев и ми е ясно, че той е в границите на доста тесни граници, в които би трябвало да оперира, с цел да каже едно, друго или трето, още по-малко да извърши нещо. Същото се отнася и за българската страна като цяло. Така нареченият български суверенитет в никакъв случай не е съществувал в последните 120 години, а в този момент пък още по-малко. Ние просто бяхме трансферирани от руската зона на военно, политическо и икономическо владичество в американската зона. Каквото кажат американците, това ще стане ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ