МВФ: Никога не сме виждали такъв ръст на дълговете
Пправляващият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева беседва с Масуд Ахмед, президент на Центъра за световно развитиe. Темите на диалога бяха прогнозите за 2022 година във връзка с възобновяване на стопанската система, основните провокации, ролята и инструментите на МВФ във връзка с изменението на климата, криптовалутите и други
„ Когато се вглеждаме в вероятностите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази рискова дивергенция, за която аз и моите сътрудници от Фонда приказваме, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на отбраната против Коронавирус. Вторият - с какъв брой политическо пространство разполагате, с цел да стимулирате бизнеса и да подкрепите семействата, изключително най-уязвимите. Така че развитите стопански системи и дребен брой нововъзникващи пазарни стопански системи се оправят относително по-добре. Наблюдаваме догонване на равнищата отпреди Коронавирус в много страни. Но останалата част от света изостава от ден на ден.
Защо това е рисково? Защото усилва рестриктивните мерки за по-мощно възобновяване, усилва разстройствата във веригите за доставки и проблемите със способността за пътешестване по света.
Второто ни терзание, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се покачва. Нека бъдем доста ясни - това не е универсално събитие, само че в много страни, изключително в Съединени американски щати, то е проблем. Тя се дължи на несъответствията сред търсенето и предлагането, на натиска от измененията на пазара на труда и на разтърсванията, подбудени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската продуктивност на много места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят по какъв начин да създадат това, само че има два казуса. Първият е деликатното балансиране сред Федералния запас и другите централни банки, които са подложени на напън да се борят с инфлацията и да поддържат възобновяване. Вторият проблем са страничните резултати върху разрастващите се пазари, които могат да прибавят масло в огъня на дивергенцията.
Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той набъбна фрапантно. Това не е изненадващо. От Втората международна война насам в никакъв случай не сме виждали подобен растеж на задълженията. Ако вземем обществения и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от Брутният вътрешен продукт. Дългът е изключително тежък за страните с по-слаби фундаментални индикатори на стопанските системи и по-високи равнища на задлъжнялост. Това се отнася в изключително огромна степен за страните с ниски приходи, само че в случай че предходната година щяхте да ме чуете да приказвам за страните с ниски приходи, тази година към този момент има и разрастващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, би трябвало да признаем, че това е година, в която възобновяване евентуално ще продължи, само че против по-силен срещуположен вятър.
Намираме се в миг на доста мощно изразени макротенденции. Първата е обвързвана с климата. Просто няма по какъв начин някоя институция да не е наясно с изменението на климата и политиките, които са нужни за адаптиране и намаляване на неговото влияние. Втората е обвързвана с цифровизацията. Никой не може да каже: „ Няма значение, може би целият свят ще премине към цифровизация, само че не и ние във Фонда “. Трябва да поемем повече отговорности към цифровите валути на централните банки, към рисковете и опциите, свързани със Stablecoin, електронните пари и определянето на ролята на биткойн и другите форми на криптопари. И ние работим по тези въпроси.
Така че главната ми мисъл тук е, че би трябвало да служим на утрешния свят въз основа на знанията и потенциала, които сме натрупали в работата си досега. Това изисква да разтеглим кръгозора си. Но постоянно се концентрираме върху въпроса: ние ли сме институцията, която има най-значим принос към тази съответна тематика.”
Това е част от изявлението на Кристалина Георгиева в диалога й с Масуд Ахмед.
Свързани вести Парадокс: Теглим повече дълг, а държавният понижава и се трансферира върху гражданите
„ Когато се вглеждаме в вероятностите за тази година, се открояват три неща. Първо, тази рискова дивергенция, за която аз и моите сътрудници от Фонда приказваме, се задълбочава и се дължи на два фактора. Първият е силата на отбраната против Коронавирус. Вторият - с какъв брой политическо пространство разполагате, с цел да стимулирате бизнеса и да подкрепите семействата, изключително най-уязвимите. Така че развитите стопански системи и дребен брой нововъзникващи пазарни стопански системи се оправят относително по-добре. Наблюдаваме догонване на равнищата отпреди Коронавирус в много страни. Но останалата част от света изостава от ден на ден.
Защо това е рисково? Защото усилва рестриктивните мерки за по-мощно възобновяване, усилва разстройствата във веригите за доставки и проблемите със способността за пътешестване по света.
Второто ни терзание, което не е изненадващо, е инфлацията. В някои страни тя се покачва. Нека бъдем доста ясни - това не е универсално събитие, само че в много страни, изключително в Съединени американски щати, то е проблем. Тя се дължи на несъответствията сред търсенето и предлагането, на натиска от измененията на пазара на труда и на разтърсванията, подбудени от климата, които се отразиха на цените на храните и на селскостопанската продуктивност на много места. Сега инфлацията може да бъде овладяна и централните банки знаят по какъв начин да създадат това, само че има два казуса. Първият е деликатното балансиране сред Федералния запас и другите централни банки, които са подложени на напън да се борят с инфлацията и да поддържат възобновяване. Вторият проблем са страничните резултати върху разрастващите се пазари, които могат да прибавят масло в огъня на дивергенцията.
Третият въпрос, който ни тревожи, е дългът. По време на пандемията той набъбна фрапантно. Това не е изненадващо. От Втората международна война насам в никакъв случай не сме виждали подобен растеж на задълженията. Ако вземем обществения и частния дълг с общ размер, който се равнява на 256% от Брутният вътрешен продукт. Дългът е изключително тежък за страните с по-слаби фундаментални индикатори на стопанските системи и по-високи равнища на задлъжнялост. Това се отнася в изключително огромна степен за страните с ниски приходи, само че в случай че предходната година щяхте да ме чуете да приказвам за страните с ниски приходи, тази година към този момент има и разрастващи се пазари, които също биха попаднали в тази категория. Сега, като съберем всичко това, би трябвало да признаем, че това е година, в която възобновяване евентуално ще продължи, само че против по-силен срещуположен вятър.
Намираме се в миг на доста мощно изразени макротенденции. Първата е обвързвана с климата. Просто няма по какъв начин някоя институция да не е наясно с изменението на климата и политиките, които са нужни за адаптиране и намаляване на неговото влияние. Втората е обвързвана с цифровизацията. Никой не може да каже: „ Няма значение, може би целият свят ще премине към цифровизация, само че не и ние във Фонда “. Трябва да поемем повече отговорности към цифровите валути на централните банки, към рисковете и опциите, свързани със Stablecoin, електронните пари и определянето на ролята на биткойн и другите форми на криптопари. И ние работим по тези въпроси.
Така че главната ми мисъл тук е, че би трябвало да служим на утрешния свят въз основа на знанията и потенциала, които сме натрупали в работата си досега. Това изисква да разтеглим кръгозора си. Но постоянно се концентрираме върху въпроса: ние ли сме институцията, която има най-значим принос към тази съответна тематика.”
Това е част от изявлението на Кристалина Георгиева в диалога й с Масуд Ахмед.
Свързани вести Парадокс: Теглим повече дълг, а държавният понижава и се трансферира върху гражданите
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ