Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия
Позиция на, WWF - България и Екологично съдружие " За Земята " във връзка, импортиран в Брюксел.
Предложението на българското държавно управление за излаз от въглищната енергетика през 2038 година е следващо бягство от действителността и продължава политиката на безучастие в бранша. След години отказване на нужния преход към възобновими енергийни източници, в идните месеци е от сериозна значимост да се начертае явен проект за поетапно извеждане на въглищни мощности от употреба през идващото десетилетие и бързо нахлуване на енергийните други възможности. В противоположен случай и най-много, в случай че въглищната промишленост продължи да блокира своята промяна,
пагубният резултат от забавянето ще бъде най-силно повлечен от хората -
служащите в централите, мините и енергийно бедните семейства и всички други пострадали от климатичната рецесия.
Икономическата логичност ясно демонстрира, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкоз по-скъпо ще ни коства силата. Заради тежката взаимозависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и механически колапс, се постанова през идващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, с цел да навакса пропуснатото време за промяна. Средствата за България по Фонда за обективен преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възобновяване и резистентност са най-хубавата опция пред страната. Енергийният преход е късмет България да стане привлекателна за вложения, посредством които да откри решения, както за различни мощности от възобновими източници, по този начин и за систематични проблеми като енергийна беднотия, замърсяване, стопански зависимости.
Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има късмет да ограничи покачването на световната температура и
да предотврати най-тежките последици от климатичната рецесия, в случай че се откаже от производството на сила от въглища до 2030 година
Заявките за стопанска система, основана на въглища оттатък тази дата, опонират на задачите на България и Европейския съюз. В отчета си от тази седмица Международната енергийна организация към Организация на обединените нации изрично прикани за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане като единствен метод страните да изпълнят задачите си съгласно Парижкото съглашение.
Действителността към този момент слага редица провокации пред България, за които препоръчаната късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа - държавната " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 ", е на процедура в механически банкрут с задължения от над 1,5 милиарда лева Дългосрочните контракти за изкупуване на силата на така наречен американски централи " Ей И Ес - Марица изток 1 " и " КонтурГлобал - Марица изток 3 ", изтичат надлежно през 2024 година и 2026 година и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна сила на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в огромната си част са свързвани с енергийния предприемач Христо Ковачки и са морално остарели уреди,
експлоатирани надалеч оттатък техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите.
Отговорността на българското държавно управление - служебно или постоянно, стартира с оповестяването на крайната дата, само че не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да преглежда детайлно всяка въглищна мощ и мина, като взема поради икономическите, енергийните и екологичните причини за продължаващото ѝ действие или планувано затваряне съответни съответни периоди.
Обявената от българското държавно управление дата е доста късна и в съпоставяне със прилежащите страни. Отличават се Гърция и Унгария с последна дата през 2025 година и Северна Македония - през 2027 година Словакия има за цел 2030 година Хърватия, Чехия, Словения към момента дискутират точната дата, а даже Румъния е заложила 2032 година като цел в Националния си проект за възобновяване.
Забавянето на прехода към възобновими източници ще прави енергийни рецесии като актуалната в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се покачиха няколко пъти от началото на годината, електрическата енергия от възобновими източници съумя отчасти да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развиване на ВЕИ, системи за предпазване на възобновима сила в бита и промишлеността, както и ограничения за висока енергийна успеваемост и целеустремено понижаване на потреблението в енергоемки браншове като индустрия, превоз и здания ще подсигурява, че Европейският съюз ще разполага с задоволително сила и ще е самостоятелен към външни доставки.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Предложението на българското държавно управление за излаз от въглищната енергетика през 2038 година е следващо бягство от действителността и продължава политиката на безучастие в бранша. След години отказване на нужния преход към възобновими енергийни източници, в идните месеци е от сериозна значимост да се начертае явен проект за поетапно извеждане на въглищни мощности от употреба през идващото десетилетие и бързо нахлуване на енергийните други възможности. В противоположен случай и най-много, в случай че въглищната промишленост продължи да блокира своята промяна,
пагубният резултат от забавянето ще бъде най-силно повлечен от хората -
служащите в централите, мините и енергийно бедните семейства и всички други пострадали от климатичната рецесия.
Икономическата логичност ясно демонстрира, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкоз по-скъпо ще ни коства силата. Заради тежката взаимозависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и механически колапс, се постанова през идващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, с цел да навакса пропуснатото време за промяна. Средствата за България по Фонда за обективен преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възобновяване и резистентност са най-хубавата опция пред страната. Енергийният преход е късмет България да стане привлекателна за вложения, посредством които да откри решения, както за различни мощности от възобновими източници, по този начин и за систематични проблеми като енергийна беднотия, замърсяване, стопански зависимости.
Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има късмет да ограничи покачването на световната температура и
да предотврати най-тежките последици от климатичната рецесия, в случай че се откаже от производството на сила от въглища до 2030 година
Заявките за стопанска система, основана на въглища оттатък тази дата, опонират на задачите на България и Европейския съюз. В отчета си от тази седмица Международната енергийна организация към Организация на обединените нации изрично прикани за цялостна декарбонизация на електроенергийното произвеждане като единствен метод страните да изпълнят задачите си съгласно Парижкото съглашение.
Действителността към този момент слага редица провокации пред България, за които препоръчаната късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа - държавната " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 ", е на процедура в механически банкрут с задължения от над 1,5 милиарда лева Дългосрочните контракти за изкупуване на силата на така наречен американски централи " Ей И Ес - Марица изток 1 " и " КонтурГлобал - Марица изток 3 ", изтичат надлежно през 2024 година и 2026 година и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна сила на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в огромната си част са свързвани с енергийния предприемач Христо Ковачки и са морално остарели уреди,
експлоатирани надалеч оттатък техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите.
Отговорността на българското държавно управление - служебно или постоянно, стартира с оповестяването на крайната дата, само че не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да преглежда детайлно всяка въглищна мощ и мина, като взема поради икономическите, енергийните и екологичните причини за продължаващото ѝ действие или планувано затваряне съответни съответни периоди.
Обявената от българското държавно управление дата е доста късна и в съпоставяне със прилежащите страни. Отличават се Гърция и Унгария с последна дата през 2025 година и Северна Македония - през 2027 година Словакия има за цел 2030 година Хърватия, Чехия, Словения към момента дискутират точната дата, а даже Румъния е заложила 2032 година като цел в Националния си проект за възобновяване.
Забавянето на прехода към възобновими източници ще прави енергийни рецесии като актуалната в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се покачиха няколко пъти от началото на годината, електрическата енергия от възобновими източници съумя отчасти да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развиване на ВЕИ, системи за предпазване на възобновима сила в бита и промишлеността, както и ограничения за висока енергийна успеваемост и целеустремено понижаване на потреблението в енергоемки браншове като индустрия, превоз и здания ще подсигурява, че Европейският съюз ще разполага с задоволително сила и ще е самостоятелен към външни доставки.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ