Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и противоположна страна. Ето, сядате, вършиме си една дребна равносметка и установявате, че имате комфортен дом, прелестен мъж и още по-прекрасни деца, харесвате работата си и изкарвате задоволително пари, в същото време имате и време за свое персонално занимание, за отмора и за още куп разнородни мероприятия с другари. Чувствате се удовлетворени, признателни.
“Колко е прелестно всичко да ти е наред, да е обикновено. Да имаш своя сапунен балон, Но в този миг на осъзнаване следват две неща - или се смиряваме, или...се откъсваме в него. ”
Ако усещаме, че хората стартират да ни натоварват с безконечните си проблеми и грижи, дали не започваме да демонстрираме някакъв необикновен вид нарцисизъм? Всеки е изпадал в положение, в което страни от всички, които ни натоварват по един или различен метод. Предпочитаме да се виждаме с хора, разполагащи с задоволително средства, с цел да не слушаме за неналичието им. Избягваме срещите с необвързани другари, непрекъснато търсещи същинската обич и споделящи какъв брой е мъчно да намериш Човека в наши дни. И по този начин нататък.
Всъщност, има моменти, в които съзнателно или несъзнателно започваме да се държим като освен това от останалите и да губим същинската си връзка с тях. Усещаме се по този начин, като че ли сме на лимита на нервите, силите, търпението и добрината си, само че в действителност желаеме да си живеем в сапунения си балон. Прокрадва се известна доза цинизъм, блаженство. Дали прекалено много сме си повярвали и сме се възгордели или някаква черна мощ е помрачила разсъдъка ни, не знам, само че е добре понякога да сядаме уединено със себе си и да си припомняме някои истини за живота, които ни приземяват доста бързо, след летенето в безоблачното небе.
Винаги има някой по-умен, по-можещ и по-красив от теб.
Не забравяй това! Може към днешна дата да си обаятелен в огледалото и да имаш влиятелна работа, която ти носи задоволство, само че не си единствен. Винаги ще има от тези, които са доста над теб. Това, обаче не е съревнование. Единствения, с който би трябвало да се състезаваш в този живот, си ти- този, който си бил в предишното и този, който си в този момент. И това е най-сладката надпревара- да надбягваш себе си. Да се виждаш в предишното и да си казваш „ това аз ли бях? ” Просто би трябвало да бъдеш удовлетворен от личните си триумфи, без постоянно да ги мериш с тези на останалите. Защото те не се интересуват от теб. Помни, че „ лайковете ” на другите не са индикатор за теб самия. Те не те познават добре. Само ти се познаваш и знаеш какъв брой си постигнал и на каква цена. А там високо на стълбичката, ти си съумял, интелигентен и можещ, само че си оставаш същия- просто Човек, като всички останали.
Нищо не е постоянно.
Най-голямата истина. Днес може да си в положение да работиш и 18 часа, тъй като си млад и здрав, имаш сили, умората още е прекомерно надалеч. Днес може пет индивида да ти създадат комплимент какъв брой си красива и още 10 да те загледат на улицата. Днес е допустимо финансовото ти положение да ти разрешава да си купиш апартамент. Днес децата ти са здрави, кротки и прилежни в учебно заведение и нямаш никакви проблеми с тях. А Той ти носи цветя през ден и е все по този начин влюбен. Днес е по този начин. А замисляш ли се по какъв начин ще е на следващия ден или в другиден? Дали идващия месец няма да изгубиш добре платената си работа? Дали новата секретарка в офиса на брачна половинка ти няма да се окаже неговата нова огромна обич? Дали няма да се разболееш и да се наложи да стоиш единствено у дома за прочут интервал от време? Твърде отрицателно звучи, по този начин е. Но това е самата истина. Нищо не е постоянно и никой не е застрахован от това безоблачното му небе да се трансформира в свирепа стихия. И това въобще не значи, че би трябвало да живеем в непрекъснат боязън, мислейки за всички тези неща и за „ в случай че на следващия ден...? ” Единственото, което би трябвало да вършим е да благодарим всеки ден на Бог или на онази висша мощ, която ни е дала всичко това. Благодарността би ни избавила от това да изгубим самите себе си и най-важното, което би трябвало да притежаваме- положително сърце. Нека си припомняме всеки ден какъв брой доста имаме и в това време какъв брой елементарни сме- нежни, чупливи, уязвими и наложително минаващи през разнообразни етапи от живота. Проблемите ще дойдат. И от време на време колкото и да си интелигентен и колкото и пари да имаш, не можеш да ги разрешиш. Просто стискаш зъби и продължаваш да вървиш с мисълта, че нищо не е постоянно и че и те ще свършат един ден.
Здраве не можеш да си купиш.
Една безусловна истина, която не малко от нас подценяват. А никой не е застрахован от това в даден миг да се разболее от подла болест. Истина е, че когато имаш опция, можеш да си позволиш по-добри медикаменти и по-добри лекари, само че още по-голямата истина е, че в случай че ти е писано, ще се оправиш и след билколечение, траяло месец- два. Ако не ти е писано, и най-хубавият доктор не може да те избави. Винаги давам за образец себе си- след раждането на щерка ми- в една от най-хубавите лечебни заведения и платила си на най-хубавите лекари, за малко не си отидох. Защото се появиха затруднения, които даже докторите не разбираха какви са. Тогава просто стана някакво знамение. Вярвам, че по този начин е трябвало да бъде. Тогава научих много- за себе си, за другите, за живота. Затова, не мислете, че здравето ще си го купите с пари. Просто се молете за него и не тровете душите си с неприятни мисли, тъй като доста постоянно тъкмо те ни разболяват.
Смъртта няма отсрочване.
Всички вървим по веднъж и той приключва по един метод. Нека не живеем с концепцията, че сме безсмъртни, тъй като никой от нас не знае дали ще е през днешния ден, на следващия ден, след два месеца или след доста години. Пред гибелта сме равни. И когато си отидем от този свят, няма да бъдем запомнени като доста знаещи и съумели, а като положителни хора. Ако не сме били такива, надали е имало смисъл. И както се споделяше в онази ария....Ако не си помагал постоянно, когато си можел, в случай че не си скачал от леглото в три през нощта за другар, в случай че не си давал от залъка си, в случай че не си бдял над болното си детенце цяла нощ, в случай че не си оставил вечно диря в сърцето на най-малко един човек, просто не си живял. Затова, дано се приземяваме от време на време с мисълта, че сме простосмъртни и че не знаем дали има различен живот. А дали там греховете ни ще бъдат опростени? Нека просто не бъркаме, с цел да не се чудим. И с цел да бъдем същински, човечни и чистосърдечни, рационални същества.
“Колко е прелестно всичко да ти е наред, да е обикновено. Да имаш своя сапунен балон, Но в този миг на осъзнаване следват две неща - или се смиряваме, или...се откъсваме в него. ”
Ако усещаме, че хората стартират да ни натоварват с безконечните си проблеми и грижи, дали не започваме да демонстрираме някакъв необикновен вид нарцисизъм? Всеки е изпадал в положение, в което страни от всички, които ни натоварват по един или различен метод. Предпочитаме да се виждаме с хора, разполагащи с задоволително средства, с цел да не слушаме за неналичието им. Избягваме срещите с необвързани другари, непрекъснато търсещи същинската обич и споделящи какъв брой е мъчно да намериш Човека в наши дни. И по този начин нататък.
Всъщност, има моменти, в които съзнателно или несъзнателно започваме да се държим като освен това от останалите и да губим същинската си връзка с тях. Усещаме се по този начин, като че ли сме на лимита на нервите, силите, търпението и добрината си, само че в действителност желаеме да си живеем в сапунения си балон. Прокрадва се известна доза цинизъм, блаженство. Дали прекалено много сме си повярвали и сме се възгордели или някаква черна мощ е помрачила разсъдъка ни, не знам, само че е добре понякога да сядаме уединено със себе си и да си припомняме някои истини за живота, които ни приземяват доста бързо, след летенето в безоблачното небе.
Винаги има някой по-умен, по-можещ и по-красив от теб.
Не забравяй това! Може към днешна дата да си обаятелен в огледалото и да имаш влиятелна работа, която ти носи задоволство, само че не си единствен. Винаги ще има от тези, които са доста над теб. Това, обаче не е съревнование. Единствения, с който би трябвало да се състезаваш в този живот, си ти- този, който си бил в предишното и този, който си в този момент. И това е най-сладката надпревара- да надбягваш себе си. Да се виждаш в предишното и да си казваш „ това аз ли бях? ” Просто би трябвало да бъдеш удовлетворен от личните си триумфи, без постоянно да ги мериш с тези на останалите. Защото те не се интересуват от теб. Помни, че „ лайковете ” на другите не са индикатор за теб самия. Те не те познават добре. Само ти се познаваш и знаеш какъв брой си постигнал и на каква цена. А там високо на стълбичката, ти си съумял, интелигентен и можещ, само че си оставаш същия- просто Човек, като всички останали.
Нищо не е постоянно.
Най-голямата истина. Днес може да си в положение да работиш и 18 часа, тъй като си млад и здрав, имаш сили, умората още е прекомерно надалеч. Днес може пет индивида да ти създадат комплимент какъв брой си красива и още 10 да те загледат на улицата. Днес е допустимо финансовото ти положение да ти разрешава да си купиш апартамент. Днес децата ти са здрави, кротки и прилежни в учебно заведение и нямаш никакви проблеми с тях. А Той ти носи цветя през ден и е все по този начин влюбен. Днес е по този начин. А замисляш ли се по какъв начин ще е на следващия ден или в другиден? Дали идващия месец няма да изгубиш добре платената си работа? Дали новата секретарка в офиса на брачна половинка ти няма да се окаже неговата нова огромна обич? Дали няма да се разболееш и да се наложи да стоиш единствено у дома за прочут интервал от време? Твърде отрицателно звучи, по този начин е. Но това е самата истина. Нищо не е постоянно и никой не е застрахован от това безоблачното му небе да се трансформира в свирепа стихия. И това въобще не значи, че би трябвало да живеем в непрекъснат боязън, мислейки за всички тези неща и за „ в случай че на следващия ден...? ” Единственото, което би трябвало да вършим е да благодарим всеки ден на Бог или на онази висша мощ, която ни е дала всичко това. Благодарността би ни избавила от това да изгубим самите себе си и най-важното, което би трябвало да притежаваме- положително сърце. Нека си припомняме всеки ден какъв брой доста имаме и в това време какъв брой елементарни сме- нежни, чупливи, уязвими и наложително минаващи през разнообразни етапи от живота. Проблемите ще дойдат. И от време на време колкото и да си интелигентен и колкото и пари да имаш, не можеш да ги разрешиш. Просто стискаш зъби и продължаваш да вървиш с мисълта, че нищо не е постоянно и че и те ще свършат един ден.
Здраве не можеш да си купиш.
Една безусловна истина, която не малко от нас подценяват. А никой не е застрахован от това в даден миг да се разболее от подла болест. Истина е, че когато имаш опция, можеш да си позволиш по-добри медикаменти и по-добри лекари, само че още по-голямата истина е, че в случай че ти е писано, ще се оправиш и след билколечение, траяло месец- два. Ако не ти е писано, и най-хубавият доктор не може да те избави. Винаги давам за образец себе си- след раждането на щерка ми- в една от най-хубавите лечебни заведения и платила си на най-хубавите лекари, за малко не си отидох. Защото се появиха затруднения, които даже докторите не разбираха какви са. Тогава просто стана някакво знамение. Вярвам, че по този начин е трябвало да бъде. Тогава научих много- за себе си, за другите, за живота. Затова, не мислете, че здравето ще си го купите с пари. Просто се молете за него и не тровете душите си с неприятни мисли, тъй като доста постоянно тъкмо те ни разболяват.
Смъртта няма отсрочване.
Всички вървим по веднъж и той приключва по един метод. Нека не живеем с концепцията, че сме безсмъртни, тъй като никой от нас не знае дали ще е през днешния ден, на следващия ден, след два месеца или след доста години. Пред гибелта сме равни. И когато си отидем от този свят, няма да бъдем запомнени като доста знаещи и съумели, а като положителни хора. Ако не сме били такива, надали е имало смисъл. И както се споделяше в онази ария....Ако не си помагал постоянно, когато си можел, в случай че не си скачал от леглото в три през нощта за другар, в случай че не си давал от залъка си, в случай че не си бдял над болното си детенце цяла нощ, в случай че не си оставил вечно диря в сърцето на най-малко един човек, просто не си живял. Затова, дано се приземяваме от време на време с мисълта, че сме простосмъртни и че не знаем дали има различен живот. А дали там греховете ни ще бъдат опростени? Нека просто не бъркаме, с цел да не се чудим. И с цел да бъдем същински, човечни и чистосърдечни, рационални същества.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ