Защо природата ни отмъщава и имаме все повече наводнения
Повишаването на температурите води до повишаване на изпарението, и надлежно до усилване на метеорологични процеси като стихии и превалявания
Наводненията са естествени процеси, които най-често се трансформират в бедствия, свързани с човешки жертви и материални вреди. Причините за това са както с естествен, по този начин и с антропогенен темперамент. В последните десетилетия в България наводненията са постоянно събитие. Последното бе в Царево, където бяха нанесени сериозни
Климатичните промени могат да трансформират характерностите на наводненията – посредством измененията в количеството и интензивността на преваляванията, посредством повишаването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и посредством измененията в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в множеството елементи на страната е открито известно покачване на годишните валежни суми, само че по-същественото е, че се трансформира характерът на систематизиране на преваляванията: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, само че по-интензивни извалявания, което мощно усилва риска от наводнения при идентични други условия. Освен това стоплянето на климата, най-малко във връзка с умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни интервали от годината на избран вид време, а от друга – до усилване на чертите на това време и изостряне на изявата на присъщите за него процеси.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие – след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни, в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Наводненията пораждат от време на време и закономерно, защото са артикул на климатичните и топографските условия на всяко място, само че съответната им мощ и точното време на проявяване не могат да се предскажат. Освен в случай че не са непосредствено породени от индивида, наводненията са разследване от стихийни, рискови метеорологични феномени, чието пораждане има инцидентен темперамент.
Установено е обаче, че стоплянето на климата е обвързвано с увеличение на риска от пораждане на наводнения
Промените на климата се показват от една страна в покачване на световните температури на въздуха, което има връзка с повишаването на концентрацията на парникови газове, а от друга – с промени в атмосферната циркулация, които дефинират климатичните промени в районен мащаб. Установено е, че макар че климатичните модели не могат надеждно да предвиждат обособени рискови метеорологични събития, те възпроизвеждат траекториите на струйните течения и температурните промени, които в действителни условия довеждат до значителни дъждове по цели седмици или месеци на жарко слънце и цялостна липса на превалявания.
За климата в умерените ширини главно значение има полярното струйно течение (jet stream), което се образува във високата тропосфера (на 10 – 12 км над земната повърхност) в зоната на конфликт сред топлите въздушни течения, идващи от тропика, и студените, спускащи се от полярната зона. Заради посоката на въртене на Земята към оста ѝ, струйното течение се движи от запад на изток, като силата и мощността му се дефинират от градиента на налягането сред тропичната и полярната зона. Течението е значимо с това, че дефинира посоката и скоростта на придвижване на огромните барични формирания – циклони, които са главният притежател на преваляванията.
Тъй като климатът е мощно динамична система, която изпитва съмнения със сезонен и годишен темперамент, атмосферното налягане в другите елементи на земята също предстои на периодически и непериодични съмнения. При това се откриват вариации в разликата сред наляганията на полюса и тропика, а оттова и в силата и насочеността на струйното течение. Най-общо в това отношение могат да се разграничат два режима на струйно течение (Фиг. 1):
мощно и концентрирано; едва и меандриращо.
Колкото по-големи са контрастите в налягането сред тропичната и полярната зона, толкоз по-бързо и съсредоточено е струйното течение.
Фигура 1. Фази на мощно и съсредоточено струйно течение (в ляво) и на отслабено, „ меандриращо “ струйно течение (в дясно). Адаптирано от: NOAA
При климатичните промени в Северното полукълбо най-силно се затопля региона към Северния полюс (Арктика), като това има връзка със съкращаването на арктическия лед и разширение в средногодишен проект на освободената от лед океанска повърхнина, която доста по-силно гълтам слънчевата радиация. В известна степен ускореното стопляне в последните десетилетия се подкрепя и от подобряването на чистотата на въздуха и намаляването на концентрацията на прахови частици в северната зона от умерените ширини на Европа и Северна Америка.
В същото време стоплянето на климата в тропичната зона е по-слабо и по този начин разликите в температурата и атмосферното налягане сред тропика и полюса имат наклонност да стават по-малки. Намалените контрасти, изключително през топлото полугодие, провокират намаляване на интензивността на световния въздушен транспорт, при което струйното течение все по-често се забавя и стартира да криволичи (меандрира). Това основава предпоставки за задържане в продължителни интервали на време (седмици и даже месеци), особено или с топли (горещи) и сухи, или с хладни и дъждовни условия, според от това къде тъкмо се е формирал и къде в съответния миг стационира „ меандърът “ на струйното течение. За такива ситуации могат да се дадат доста образци от последните десетилетия: супер влажното лято на 2005 година в България , когато огромна част от страната беше обхваната от наводнения, лятото на 2019 година с рекордни горещини в Канада (температури, съвсем достигащи 50°С), жаркото и изсъхнало лято на 2012 година в огромна част от Европа и други.
Повишаването на температурите води до повишаване на изпарението, и надлежно до усилване на метеорологични процеси като стихии и превалявания.
Към този характерен аспект на изява на климатичните промени би трябвало да се добави и фактът, че повишението на температурите води до повишаване на изпарението – открито е, че при стопляне с 1°С, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 – 7% . Предвид обстоятелството, че при изпарението част от силата на изпаряващата среда попада във водната пара и по-късно при втечняването ѝ в облаците се освобождава във въздуха, това значи, че стоплянето директно води до мощно увеличение на силата в атмосферата, а оттова и до усилването на всички процеси – стихии, превалявания, ветрове. От казаното нагоре излиза наяве, че аритметичното повишаване на температурите е обвързвано с експоненциален напредък на силата в атмосферата.
Поне във връзка с умерените ширини, стоплянето на климата води от една страна до преобладаване в продължителни интервали от годината на избран вид време, а от друга – до усилване на чертите на това време и изостряне на изявата на присъщите за него процеси.
България попада в един от регионите със засилени трендове към стопляне и увеличение на честотата на рисковите метеорологични и климатични феномени – засушавания, случаи с проливни превалявания, гръмотевични стихии и градушки (Бочева, 2014). Всичко това се удостоверява и от особеностите на времето и климата в България, които изпъкват в последните десетилетия. След средата на 90-те години на ХХ век в множеството елементи на страната (с изключение на високопланинските райони) се открива известно покачване на годишните валежни суми (Велев, 2010), само че по-същественото е, че се
трансформира характерът на систематизиране на преваляванията: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, само че по-интензивни извалявания ,
което мощно усилва риска от наводнения при идентични други условия. Между тези „ залпови “ извалявания може да има дълги сухи интервали. Установява се доста повишаване на междинния брой дни с денонощни превалявания над 100 мм с към 30% за интервала 1991 – 2007 година по отношение на 1961 – 1990 година (Бочева и други, 2010), а през последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид конвективна облачност с превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и даже градушки, през зимни месеци като януари и февруари (Александров, 2010).
Климатичните промени могат да трансформират характерностите на наводненията – чрез измененията в количеството и интензивността на преваляванията, посредством повишаването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и посредством измененията в овлажнението на почвата (Николова и Недков, 2012).
Изчисленията, осъществени с хидроложкия модел LISFLOOD по план PESETA (Николова и Недков, 2012), демонстрират, че при нискоемисионния сюжет на IPCC – повишаване на средногодишните температури до края на века с 2,5°С по отношение на 1961 – 1990, се чака мощно повишаване на случаите със мощно наднормен отток, до момента в който при сюжет на повишаване с 3,9°С се чака по-скоро понижаване на тези случаи, само че за сметка на доста увеличение на честотата на продължителните засушавания. В идващите десетилетия в редица речни басейни в Западна, Централна и Източна Европа, включително и поречието на р. Дунав, мощни наводнения, чиято възможност на настъпване се прави оценка на едно за 100 години, ще пораждат доста по-често.
Според други проучвания, в реките на Източна Европа не се откриват статистически значими трендове на повишаване на оптималния отток (Kundzewicz, 2007), само че въпреки всичко прави усещане, че оптималните стойности на оттока, регистрирани през интервала 1961 – 2000 година са следени по-често през втората половина на този интервал.
Съгласно изследванията за България, смяната във финансовите загуби от наводнения на годишна база в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион ще се трансформират по следния метод – Фиг. 2.
Фигура 2: Промяна на финансовите годишни загуби от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион, в 2 разнообразни сюжета на IPCC: А2 с повишение на температурата с 3,9°С (ляво) и В2 с повишаване на температурите с до 2,5°С (дясно). Данни от Николова и Недков, 2012 г.
Финансовите загуби от наводнения по прогнозния сюжет А2 на IPCC, с повишение на температурата с 3,9°С са следните:
в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион ще набъбнат с 10 до 50% в Северния централен и Северозападния регион нарастването на годишните загуби може да доближи 50 – 100%. в Югоизточния регион се чака да намалеят с 10 до 25%.
Финансовите загуби от наводнения по прогнозния сюжет В2 на IPCC, с повишаване на температурите с до 2,5°С са следните:
в Северозападния и Северния централен регион ще са сред 50 и 100% в Югоизточния регион ще набъбнат с 25 – 50% в Североизточния, Югозападния и Южния централен ще намалеят с 10 до 25%.
Въпреки несигурността на прогнозите, от това, което следим в последните години излиза наяве, че изменящият се климат ще предлага постоянно събития на рискови превалявания, които са директна причина за пораждане на наводнения. Във връзка с това е неотложно създаването на съответни тактики за отбрана от наводнения на национално и районно равнище.
В България дейности би трябвало да се подхващат най-много на държавно равнище, като е незабавно създаването на дълготрайна тактика за отбрана от наводнения, в две съществени насоки.
Мерки за битка с климатичните промени
За да се понижи риска от рисково време е належащо да се лимитират излъчванията на парникови газове и в България, и в световен мащаб, тъй като точно те са основна причина за климатичните промени. А България към момента изостава във връзка с въвеждане на цел за климатична индиферентност, която следва да бъде включена и в Закона за ограничение изменението на климата. На национално равнище е належащо да се направи връзка и със тактика за възобновяване и запазване на българската гора. Опазването на горите е от сериозно значение за предварителната защита на наводненията и трябда да стане държавен и публичен приоритет!
От друга страна, значимо е да се подхващат и ограничения за акомодация към климатичните промени, като образец в това отношение би било основаване на система за ранно обявяване при вероятни наводнения поради проливни дъждове. Ако действат сходни системи, обществото ще може да получава известия, че предстоят интензивни превалявания и има заплаха от наводнения авансово на телефоните си и по този метод биха могли да се понижат обществените и финансовите последици и вреди.
Мерки за отбрана от наводнения, характерни за всяко място
Част от ограниченията в това направление са следните:
поддържане на речните корита в положение да поемат оптимално количество отток – да бъдат постоянно почиствани от клони, в тях да не се изхвърлят боклуци, да не се позволява нелегално строителство или нарушение на целостта на дигите; поддържане на проводимостта на канализационната система и на отводнителните канали на улиците; постоянен надзор на положението на хидротехническите съоръжения; поддържане на преливниците на язовирите в чисто положение, без боклуци и обрастване с дървета и храсти; Изсичането на горите е сериозен фактор, който способства за увеличение на наводненията по този начин и на тежестта им. Част от ограниченията за този проблем биха били поддържането им в оптимално положение, гонене на промишлената противозаконна сеч като закононарушение против националната сигурност, залесяване и втвърдяване на горите където и доколкото е възможно; ясно регламентиране на лицата и организациите, виновни за тези поддържащи дейности; основаване на особено избрани площи, които да се наводняват при несъмнено превишаване равнището на реките, като тези площи понижават и даже могат да предотвратят местни бедствия. Този способ се употребява постоянно в Швейцария да вземем за пример за попречване или понижаване на резултата от наводнения тук-там, където заради характерния терен и метеорология наводненията са постоянно явление; увеличение на зелените площи в градовете и потребление на пропускливи покрития там, където това е допустимо – да вземем за пример при построяването на паркинги, спортни стадиони и други Проблем е, че огромна част от териториите на актуалните градове са заети от площи, които са асфалтирани или бетонирани и не пропущат и не задържат дъждовната вода в почвата.
Анализът на климатичните данни демонстрира, че в основата на многочислените наводнения, случили се в последните десетилетия, постоянно стоят интензивни превалявания, при които за броени часове падат количества, превишаващи месечните, а от време на време и годишните правила. Затова е ясно, че увеличението на честотата на тези феномени непосредствено води и до повишаване на риска от наводнения. В тази връзка, вземането на съответни стратегически ограничения от страната, локалните управляващи и обществото става наложителен приоритет, в случай че желаеме да опазим човешки животи и да спестим материални загуби.
Визитка на създателя на разбора:
Емил Гачев е създател в Климатека. Той е доцент в катедра “География, екология и запазване на околната среда ” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, като работи и в департамент “География “ към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност “Ландшафтознание ” получава през 2005 година от ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
Източник: climateka.bg
Наводненията са естествени процеси, които най-често се трансформират в бедствия, свързани с човешки жертви и материални вреди. Причините за това са както с естествен, по този начин и с антропогенен темперамент. В последните десетилетия в България наводненията са постоянно събитие. Последното бе в Царево, където бяха нанесени сериозни
Климатичните промени могат да трансформират характерностите на наводненията – посредством измененията в количеството и интензивността на преваляванията, посредством повишаването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и посредством измененията в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в множеството елементи на страната е открито известно покачване на годишните валежни суми, само че по-същественото е, че се трансформира характерът на систематизиране на преваляванията: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, само че по-интензивни извалявания, което мощно усилва риска от наводнения при идентични други условия. Освен това стоплянето на климата, най-малко във връзка с умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни интервали от годината на избран вид време, а от друга – до усилване на чертите на това време и изостряне на изявата на присъщите за него процеси.
В момента, когато още поносим последствията от миналогодишния потоп в Карловско, страната ни изпита още веднъж резултатите от това ужасно естествено злополучие – след половинмесечен интервал на съвсем непрекъснати превалявания и след две наводнения в рамките единствено на 10 дни, в Берковица беше оповестено бедствено състояние, а в границите на напълно къс интервал под вода се оказаха разнообразни села и градове, основно в Западна България. Също по този начин през миналия месец май пагубни наводнения претърпяха Италия, Словения, Хърватия, Черна гора.
Наводненията пораждат от време на време и закономерно, защото са артикул на климатичните и топографските условия на всяко място, само че съответната им мощ и точното време на проявяване не могат да се предскажат. Освен в случай че не са непосредствено породени от индивида, наводненията са разследване от стихийни, рискови метеорологични феномени, чието пораждане има инцидентен темперамент.
Установено е обаче, че стоплянето на климата е обвързвано с увеличение на риска от пораждане на наводнения
Промените на климата се показват от една страна в покачване на световните температури на въздуха, което има връзка с повишаването на концентрацията на парникови газове, а от друга – с промени в атмосферната циркулация, които дефинират климатичните промени в районен мащаб. Установено е, че макар че климатичните модели не могат надеждно да предвиждат обособени рискови метеорологични събития, те възпроизвеждат траекториите на струйните течения и температурните промени, които в действителни условия довеждат до значителни дъждове по цели седмици или месеци на жарко слънце и цялостна липса на превалявания.
За климата в умерените ширини главно значение има полярното струйно течение (jet stream), което се образува във високата тропосфера (на 10 – 12 км над земната повърхност) в зоната на конфликт сред топлите въздушни течения, идващи от тропика, и студените, спускащи се от полярната зона. Заради посоката на въртене на Земята към оста ѝ, струйното течение се движи от запад на изток, като силата и мощността му се дефинират от градиента на налягането сред тропичната и полярната зона. Течението е значимо с това, че дефинира посоката и скоростта на придвижване на огромните барични формирания – циклони, които са главният притежател на преваляванията.
Тъй като климатът е мощно динамична система, която изпитва съмнения със сезонен и годишен темперамент, атмосферното налягане в другите елементи на земята също предстои на периодически и непериодични съмнения. При това се откриват вариации в разликата сред наляганията на полюса и тропика, а оттова и в силата и насочеността на струйното течение. Най-общо в това отношение могат да се разграничат два режима на струйно течение (Фиг. 1):
мощно и концентрирано; едва и меандриращо.
Колкото по-големи са контрастите в налягането сред тропичната и полярната зона, толкоз по-бързо и съсредоточено е струйното течение.
Фигура 1. Фази на мощно и съсредоточено струйно течение (в ляво) и на отслабено, „ меандриращо “ струйно течение (в дясно). Адаптирано от: NOAA При климатичните промени в Северното полукълбо най-силно се затопля региона към Северния полюс (Арктика), като това има връзка със съкращаването на арктическия лед и разширение в средногодишен проект на освободената от лед океанска повърхнина, която доста по-силно гълтам слънчевата радиация. В известна степен ускореното стопляне в последните десетилетия се подкрепя и от подобряването на чистотата на въздуха и намаляването на концентрацията на прахови частици в северната зона от умерените ширини на Европа и Северна Америка.
В същото време стоплянето на климата в тропичната зона е по-слабо и по този начин разликите в температурата и атмосферното налягане сред тропика и полюса имат наклонност да стават по-малки. Намалените контрасти, изключително през топлото полугодие, провокират намаляване на интензивността на световния въздушен транспорт, при което струйното течение все по-често се забавя и стартира да криволичи (меандрира). Това основава предпоставки за задържане в продължителни интервали на време (седмици и даже месеци), особено или с топли (горещи) и сухи, или с хладни и дъждовни условия, според от това къде тъкмо се е формирал и къде в съответния миг стационира „ меандърът “ на струйното течение. За такива ситуации могат да се дадат доста образци от последните десетилетия: супер влажното лято на 2005 година в България , когато огромна част от страната беше обхваната от наводнения, лятото на 2019 година с рекордни горещини в Канада (температури, съвсем достигащи 50°С), жаркото и изсъхнало лято на 2012 година в огромна част от Европа и други.
Повишаването на температурите води до повишаване на изпарението, и надлежно до усилване на метеорологични процеси като стихии и превалявания.
Към този характерен аспект на изява на климатичните промени би трябвало да се добави и фактът, че повишението на температурите води до повишаване на изпарението – открито е, че при стопляне с 1°С, влагосъдържанието в атмосферата нараства с 6 – 7% . Предвид обстоятелството, че при изпарението част от силата на изпаряващата среда попада във водната пара и по-късно при втечняването ѝ в облаците се освобождава във въздуха, това значи, че стоплянето директно води до мощно увеличение на силата в атмосферата, а оттова и до усилването на всички процеси – стихии, превалявания, ветрове. От казаното нагоре излиза наяве, че аритметичното повишаване на температурите е обвързвано с експоненциален напредък на силата в атмосферата.
Поне във връзка с умерените ширини, стоплянето на климата води от една страна до преобладаване в продължителни интервали от годината на избран вид време, а от друга – до усилване на чертите на това време и изостряне на изявата на присъщите за него процеси.
България попада в един от регионите със засилени трендове към стопляне и увеличение на честотата на рисковите метеорологични и климатични феномени – засушавания, случаи с проливни превалявания, гръмотевични стихии и градушки (Бочева, 2014). Всичко това се удостоверява и от особеностите на времето и климата в България, които изпъкват в последните десетилетия. След средата на 90-те години на ХХ век в множеството елементи на страната (с изключение на високопланинските райони) се открива известно покачване на годишните валежни суми (Велев, 2010), само че по-същественото е, че се
трансформира характерът на систематизиране на преваляванията: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, само че по-интензивни извалявания ,
което мощно усилва риска от наводнения при идентични други условия. Между тези „ залпови “ извалявания може да има дълги сухи интервали. Установява се доста повишаване на междинния брой дни с денонощни превалявания над 100 мм с към 30% за интервала 1991 – 2007 година по отношение на 1961 – 1990 година (Бочева и други, 2010), а през последните години има наклонност към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен вид конвективна облачност с превалявания от дъжд, гръмотевични стихии и даже градушки, през зимни месеци като януари и февруари (Александров, 2010).
Климатичните промени могат да трансформират характерностите на наводненията – чрез измененията в количеството и интензивността на преваляванията, посредством повишаването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и посредством измененията в овлажнението на почвата (Николова и Недков, 2012).
Изчисленията, осъществени с хидроложкия модел LISFLOOD по план PESETA (Николова и Недков, 2012), демонстрират, че при нискоемисионния сюжет на IPCC – повишаване на средногодишните температури до края на века с 2,5°С по отношение на 1961 – 1990, се чака мощно повишаване на случаите със мощно наднормен отток, до момента в който при сюжет на повишаване с 3,9°С се чака по-скоро понижаване на тези случаи, само че за сметка на доста увеличение на честотата на продължителните засушавания. В идващите десетилетия в редица речни басейни в Западна, Централна и Източна Европа, включително и поречието на р. Дунав, мощни наводнения, чиято възможност на настъпване се прави оценка на едно за 100 години, ще пораждат доста по-често.
Според други проучвания, в реките на Източна Европа не се откриват статистически значими трендове на повишаване на оптималния отток (Kundzewicz, 2007), само че въпреки всичко прави усещане, че оптималните стойности на оттока, регистрирани през интервала 1961 – 2000 година са следени по-често през втората половина на този интервал.
Съгласно изследванията за България, смяната във финансовите загуби от наводнения на годишна база в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион ще се трансформират по следния метод – Фиг. 2.
Фигура 2: Промяна на финансовите годишни загуби от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион, в 2 разнообразни сюжета на IPCC: А2 с повишение на температурата с 3,9°С (ляво) и В2 с повишаване на температурите с до 2,5°С (дясно). Данни от Николова и Недков, 2012 г. Финансовите загуби от наводнения по прогнозния сюжет А2 на IPCC, с повишение на температурата с 3,9°С са следните:
в Североизточния, Югозападния и Южния централен регион ще набъбнат с 10 до 50% в Северния централен и Северозападния регион нарастването на годишните загуби може да доближи 50 – 100%. в Югоизточния регион се чака да намалеят с 10 до 25%.
Финансовите загуби от наводнения по прогнозния сюжет В2 на IPCC, с повишаване на температурите с до 2,5°С са следните:
в Северозападния и Северния централен регион ще са сред 50 и 100% в Югоизточния регион ще набъбнат с 25 – 50% в Североизточния, Югозападния и Южния централен ще намалеят с 10 до 25%.
Въпреки несигурността на прогнозите, от това, което следим в последните години излиза наяве, че изменящият се климат ще предлага постоянно събития на рискови превалявания, които са директна причина за пораждане на наводнения. Във връзка с това е неотложно създаването на съответни тактики за отбрана от наводнения на национално и районно равнище.
В България дейности би трябвало да се подхващат най-много на държавно равнище, като е незабавно създаването на дълготрайна тактика за отбрана от наводнения, в две съществени насоки.
Мерки за битка с климатичните промени
За да се понижи риска от рисково време е належащо да се лимитират излъчванията на парникови газове и в България, и в световен мащаб, тъй като точно те са основна причина за климатичните промени. А България към момента изостава във връзка с въвеждане на цел за климатична индиферентност, която следва да бъде включена и в Закона за ограничение изменението на климата. На национално равнище е належащо да се направи връзка и със тактика за възобновяване и запазване на българската гора. Опазването на горите е от сериозно значение за предварителната защита на наводненията и трябда да стане държавен и публичен приоритет!
От друга страна, значимо е да се подхващат и ограничения за акомодация към климатичните промени, като образец в това отношение би било основаване на система за ранно обявяване при вероятни наводнения поради проливни дъждове. Ако действат сходни системи, обществото ще може да получава известия, че предстоят интензивни превалявания и има заплаха от наводнения авансово на телефоните си и по този метод биха могли да се понижат обществените и финансовите последици и вреди.
Мерки за отбрана от наводнения, характерни за всяко място
Част от ограниченията в това направление са следните:
поддържане на речните корита в положение да поемат оптимално количество отток – да бъдат постоянно почиствани от клони, в тях да не се изхвърлят боклуци, да не се позволява нелегално строителство или нарушение на целостта на дигите; поддържане на проводимостта на канализационната система и на отводнителните канали на улиците; постоянен надзор на положението на хидротехническите съоръжения; поддържане на преливниците на язовирите в чисто положение, без боклуци и обрастване с дървета и храсти; Изсичането на горите е сериозен фактор, който способства за увеличение на наводненията по този начин и на тежестта им. Част от ограниченията за този проблем биха били поддържането им в оптимално положение, гонене на промишлената противозаконна сеч като закононарушение против националната сигурност, залесяване и втвърдяване на горите където и доколкото е възможно; ясно регламентиране на лицата и организациите, виновни за тези поддържащи дейности; основаване на особено избрани площи, които да се наводняват при несъмнено превишаване равнището на реките, като тези площи понижават и даже могат да предотвратят местни бедствия. Този способ се употребява постоянно в Швейцария да вземем за пример за попречване или понижаване на резултата от наводнения тук-там, където заради характерния терен и метеорология наводненията са постоянно явление; увеличение на зелените площи в градовете и потребление на пропускливи покрития там, където това е допустимо – да вземем за пример при построяването на паркинги, спортни стадиони и други Проблем е, че огромна част от териториите на актуалните градове са заети от площи, които са асфалтирани или бетонирани и не пропущат и не задържат дъждовната вода в почвата.
Анализът на климатичните данни демонстрира, че в основата на многочислените наводнения, случили се в последните десетилетия, постоянно стоят интензивни превалявания, при които за броени часове падат количества, превишаващи месечните, а от време на време и годишните правила. Затова е ясно, че увеличението на честотата на тези феномени непосредствено води и до повишаване на риска от наводнения. В тази връзка, вземането на съответни стратегически ограничения от страната, локалните управляващи и обществото става наложителен приоритет, в случай че желаеме да опазим човешки животи и да спестим материални загуби.
Визитка на създателя на разбора:
Емил Гачев е създател в Климатека. Той е доцент в катедра “География, екология и запазване на околната среда ” към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „ Неофит Рилски “, като работи и в департамент “География “ към НИГГГ-БАН. Докторска степен в компетентност “Ландшафтознание ” получава през 2005 година от ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател е по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
Източник: climateka.bg
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ