Кибервойните променят правилата на играта за бъдещата отбрана на НАТО
Повечето войни - от Троя през Ватерло до Йемен - се основават на всяване на ужас. И пълномащабното навлизане на Русия в Украйна също беше съпроводено - даже предшествано - от кибернетичен " ужас " по целия свят, като Кремъл ползва тактики на кибервойна посредством и против държавни и частни участници, с цел да реализира своите военни и политически цели.
Кибератаките и кибероперациите на Москва служат за реализиране на голям брой цели - като да вземем за пример увреждане на инфраструктурата, разглобяване на софтуера на държавното управление и осъществяване на унищожителен шпионаж и набези, ориентирани против частни лица както в Украйна, по този начин и по целия свят. В скорошен отчет се отбелязва, че 90% от съветските офанзиви, засечени през миналата година, са ориентирани към страни - членки на НАТО, а 48% от тези офанзиви са ориентирани към ИТ компании, основани в държавите-членки.
Този способ на водене на война на собствен ред повдига нови въпроси: В кой миг една хакерска атака става задоволително значима, с цел да съставлява оповестяване на война? И при какви условия хакерска атака против член на НАТО би представлявала акт на война, извиняващ груповата защита? И какво, в случай че въобще има нещо, би трябвало да се схваща в нежеланието на НАТО да разисква ролята си в киберзащитата?
Тъй като войната продължава, можем да чакаме, че съветската страна и хакерите ще продължат да организират кибероперации, с цел да сковават тези, които ѝ се опълчват, и да изключват енергийните, транспортните и цифровите инфраструктури на Украйна. Кибервойната ще бъде все по-важно оръжие при неналичието на решение на спора - а сега няма стандартно решение на една ръка разстояние. Президентският представител Дмитрий Песков неотдавна съобщи, че Русия няма да се изтегли от Украйна и че отводът на Съединените щати да признаят нейните " нови територии " осуетява всеки евентуален компромис.
Трудно е да се повярва, че ще са откри дипломатическо решение, защото ползите на Русия и Украйна са фундаментално несъвместими. Непоколебимата цел на Украйна е освобождението на нейните територии и признаването на границите ѝ отпреди 2014 година В същото време задачата на Русия не е нищо друго, с изключение на елиминирането на украинския режим, русифицирането на популацията и непрекъснатата окупация на най-малко завладените сега територии - в случай че не и на цялата страна.
Въпреки че успеха на Русия наподобява на практика невъзможна, няма признаци, че този спор ще завърши. И единствената позиция, която Западът може да заеме, е да продължи да поддържа Украйна с повече военна помощ и финансиране на възобновяване, до момента в който Русия продължава да сее ужас.
Всяването на ужас е добре изпитан инструмент и тактичност на войната, а кибервойната съставлява новата граница на тази сцена. Тя стартира да размива разликата сред мир и спор и от ден на ден придобива цветовете на последния. Като такава кибервойната рискува скоро да се трансформира в законна област на интервенциите на НАТО, сравнима с стандартните способи за водене на война на сушата, в морето, във въздуха и в космоса. Нейната възходяща роля във войната в Украйна се доближава до точката, в която скоро може да оправдае задействането на уговорката по член 5 от Договора за групова защита - което би трансформирало разпоредбите на играта. Политическото решение на 30-те страни - членки на НАТО, ясно да дефинират съответната кибервойна като изискваща групов отговор, е поле за обширно обсъждане. Сегашната обстановка обаче ще остане неразбираема и неопределена, до момента в който няма акуратност или консенсус по отношение на прага за установяване на нападението.
Оптимистичната позиция би била, че несигурността остава задоволително възпираща за кибергрупите да не подхващат по-разрушителни дейности - даже и да признават военните преимущества на кибервойната като поддръжка на стандартната война. Според тази теза видът хакерски атаки, разгърнати в актуалната война - като оръжие на властнически страни - рискува да сътвори все по-негативна агитация за съветския режим и да продължи да ерозира публичната поддръжка за неговите военни и политически цели.
Това значи, че войната в Украйна действително може да сложи началото на нов международен ред, учреден на отворено интернационално киберпространство, променяйки гледната точка за националния суверенитет, до момента в който страните намират нови способи да реагират на хакерски атаки. /БГНЕС
-------------------------------------
Кристина Ванберген, " Политико "
Кибератаките и кибероперациите на Москва служат за реализиране на голям брой цели - като да вземем за пример увреждане на инфраструктурата, разглобяване на софтуера на държавното управление и осъществяване на унищожителен шпионаж и набези, ориентирани против частни лица както в Украйна, по този начин и по целия свят. В скорошен отчет се отбелязва, че 90% от съветските офанзиви, засечени през миналата година, са ориентирани към страни - членки на НАТО, а 48% от тези офанзиви са ориентирани към ИТ компании, основани в държавите-членки.
Този способ на водене на война на собствен ред повдига нови въпроси: В кой миг една хакерска атака става задоволително значима, с цел да съставлява оповестяване на война? И при какви условия хакерска атака против член на НАТО би представлявала акт на война, извиняващ груповата защита? И какво, в случай че въобще има нещо, би трябвало да се схваща в нежеланието на НАТО да разисква ролята си в киберзащитата?
Тъй като войната продължава, можем да чакаме, че съветската страна и хакерите ще продължат да организират кибероперации, с цел да сковават тези, които ѝ се опълчват, и да изключват енергийните, транспортните и цифровите инфраструктури на Украйна. Кибервойната ще бъде все по-важно оръжие при неналичието на решение на спора - а сега няма стандартно решение на една ръка разстояние. Президентският представител Дмитрий Песков неотдавна съобщи, че Русия няма да се изтегли от Украйна и че отводът на Съединените щати да признаят нейните " нови територии " осуетява всеки евентуален компромис.
Трудно е да се повярва, че ще са откри дипломатическо решение, защото ползите на Русия и Украйна са фундаментално несъвместими. Непоколебимата цел на Украйна е освобождението на нейните територии и признаването на границите ѝ отпреди 2014 година В същото време задачата на Русия не е нищо друго, с изключение на елиминирането на украинския режим, русифицирането на популацията и непрекъснатата окупация на най-малко завладените сега територии - в случай че не и на цялата страна.
Въпреки че успеха на Русия наподобява на практика невъзможна, няма признаци, че този спор ще завърши. И единствената позиция, която Западът може да заеме, е да продължи да поддържа Украйна с повече военна помощ и финансиране на възобновяване, до момента в който Русия продължава да сее ужас.
Всяването на ужас е добре изпитан инструмент и тактичност на войната, а кибервойната съставлява новата граница на тази сцена. Тя стартира да размива разликата сред мир и спор и от ден на ден придобива цветовете на последния. Като такава кибервойната рискува скоро да се трансформира в законна област на интервенциите на НАТО, сравнима с стандартните способи за водене на война на сушата, в морето, във въздуха и в космоса. Нейната възходяща роля във войната в Украйна се доближава до точката, в която скоро може да оправдае задействането на уговорката по член 5 от Договора за групова защита - което би трансформирало разпоредбите на играта. Политическото решение на 30-те страни - членки на НАТО, ясно да дефинират съответната кибервойна като изискваща групов отговор, е поле за обширно обсъждане. Сегашната обстановка обаче ще остане неразбираема и неопределена, до момента в който няма акуратност или консенсус по отношение на прага за установяване на нападението.
Оптимистичната позиция би била, че несигурността остава задоволително възпираща за кибергрупите да не подхващат по-разрушителни дейности - даже и да признават военните преимущества на кибервойната като поддръжка на стандартната война. Според тази теза видът хакерски атаки, разгърнати в актуалната война - като оръжие на властнически страни - рискува да сътвори все по-негативна агитация за съветския режим и да продължи да ерозира публичната поддръжка за неговите военни и политически цели.
Това значи, че войната в Украйна действително може да сложи началото на нов международен ред, учреден на отворено интернационално киберпространство, променяйки гледната точка за националния суверенитет, до момента в който страните намират нови способи да реагират на хакерски атаки. /БГНЕС
-------------------------------------
Кристина Ванберген, " Политико "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ