Джулия Чайлд - от отровата за акули до висшата кулинария
Повечето от нас евентуално са гледали сантименталната комедия на Нора Ефрон „ Джули и Джулия “, основана на едноименната книга на блогъра Джули Пауъл и автобиографията на Джулия Чайлд, една от дамите, вечно белязали със стила си американската гастрономия. В ролята на кулинарния гуру на Щатите е неповторимата актриса Мерил Стрийп, която за присъединяване си във кино лентата печели премията „ Златен глобус “, номинирана е за „ Оскар “ и за премията на БАФТА.През живота си Джулия Чайлд издава 20 кулинарни книги и води телевизионни излъчвания. Въвежда правилата на френската висша кулинария във всеки американски дом, съчетавайки чара и уменията си с грациозен „ превод “ на комплицираните предписания по този начин, че да станат налични за всяка стопанка. Любимка е на три генерации, като доживява съвсем до 92-годишна възраст, преборвайки рак на гърдата.Тя въодушевява с образеца и харизмата си милиони американци да премислят навиците си и да схванат, че „ удоволствията на масата и на живота са безкрайни “, като им пожелава „ Toujours bon appétit! “ (от френски: постоянно да имат добър апетит).
Родена е на 15 август 1912 година в Пасадина, щата Калифорния, в семейство на заможни родители. Баща ѝ е ученик на Принстънския университет, майка ѝ е наследница на фабрика за произвеждане на хартия, а дядо ѝ е бил вицегубернатор на Масачузетс.От дете Джулия е доста енергична, отдава се на разнообразни спортове като тенис, голф и баскетбол, показвайки забележителни двигателни умения и пристрастеност за победа. Тя продължава да спортува интензивно и до момента в който посещава Смит Колидж, който приключва през 1934 година със компетентност история.Като дете Джулия в никакъв случай не се е занимавала с готвене, защото са имали прислуга, която да се грижи за семейството. Но пробва разнообразни храни по време на фамилните ваканции, като една от първите ѝ вкусови „ находки “ е салатата „ Цезар “. Пътувайки с родителите си до Тихуана, те се отбиват да обядват в ресторанта на Цезар Кардини, с цел да поръчат стилната му салата „ Цезар “. Чайлд си напомня кулинарното прекарване в изявление за в. „ Ню Йорк Таймс “: „ Родителите ми бяха толкоз разчувствани, че опитваха тази известна салата, която беше доста изискан. Самият Цезар беше възрастен човек, който я приготвяше на място пред очите ни. “ Години по-късно, към този момент като прочут кулинар, Джулия ще убеди дъщерята на Кардини, Роза, да показа достоверната рецепта с нея. През годините на Втората международна война Джулия усеща като собствен дълг да служи на родината си и да се запише в армията. За строева работа е прекомерно висока – 188 сантиметра, по тази причина постъпва в централата на OSS в Ню Йорк при Уилям Донован, именуван Дивия Бил. По това време Управлението на стратегическите служби (OSS) е разследваща организация на Съединени американски щати, основана по сходство на английското МИ-6. Тази работа е трансформирана след това от президента Хари Труман във вездесъщото Централно разузнавателно управление на САЩ.Истината е, че в случай че години по-късно името ѝ не нашумява с кулинарните ѝ книги и телевизионните готварски излъчвания и досието ѝ не трябва отворено през 2008 година, малко на брой биха научили за кариерата ѝ на „ разузнавач “. По това време тя се занимава с създаването на репелент срещу акули, защото морските хищници са привлечени от дълбоководните бомби, блъскат се в тях и ги взривяват, нарушавайки минните заграждения, а също и атакуват моряците, които ги слагат. Работата ѝ е толкоз сполучлива, че и до през днешния ден се употребява същата рецепта за култивиране на костюмите на астронавтите, завръщащи се в земната орбита и приводняващи се в океана. Рецепта против нахлуване от акули? Кой би предположил, че кулинарната кариера на Джулия Чайлд ще стартира по този метод? От отдела за морска избавителна екипировка на OSS младата жена минава към съществени отговорности и задгранично предопределение – в началото в Цейлон (днес Шри Ланка), а по-късно в Кунмин, Китай. Там тя среща бъдещия си брачен партньор Пол Чайлд, също чиновник на OSS, високообразован мъж с нежна и артистична душа.
След като войната завършва, Джулия и Пол Чайлд вземат решение да отделят няколко месеца, „ с цел да се опознаят в цивилни облекла “. Пътуват дружно из страната, срещат фамилиите си. Сватбата им е на 1 септември 1946 година, като Джулия си спомня, че се е чувствала доста щастлива, въпреки и с бинтована глава (денят преди церемонията тя претърпява лека автомобилна катастрофа). Макар и пострадването да се счита за недобра прокоба, бракът им е извънредно сполучлив. Нямат деца, само че посвещават времето си напълно на специалностите си и на любовта си един към различен. В ранните си фамилни години Джулия е доста несръчна в кухнята: съгласно брачна половинка ѝ е чаровна и енергична, само че не има никакъв гений за готвене. Точката на изкривяване се случва във Франция, където през 1948 година Пол Чайлд е изпратен на дипломатическа задача.Един обяд в град Руан ще промени вечно визията на Джулия за храната. Семейството се любува на изисканите ястия с пресни стриди от Нормандия, запечена риба морски език, салата, топли уханни багети, сирене и кафе за десерт. Обядът е щедро полят с бутилка Pouilly-Fumé. Това е мотивът, установявайки се в Париж, Джулия да се запише да учи в влиятелната френска кулинарна школа Le Cordon Bleu.По-късно ориста я среща със Симон Бек, която по това време работи върху френска готварска книга за американци. Двете приготвят книгата „ Изкуството на френската кухня “ (заедно с още един кулинарен специалист – Луизет Бертол) в продължение на повече от десетилетие. Авторките свеждат тайните на готварското изкуство на французите до разбираеми похвати и водят читателите малко по малко – от подбора и пазаруването на продуктите, през приготвянето на ястията, до атрактивното им показване. Книгата включва 524 предписания, издадена е и на български език. Когато книгата се появява през 1961 година на американския хартиен пазар, тя се трансформира в бестселър и изстрелва Чайлд към международна популярност. Авторката издава още 20 готварски книги, само че става утвърден кулинарен гуру на Америка с присъединяване си в телевизионни шоута и най-много – в емблематичното The French Chef („ Френският готвач “). Това става съвсем инцидентно, само че с известна доза смелост от страна на Джулия. Когато локалната телевизионна станция в Бостън я кани да промотира книгата си в ефир, Джулия, вместо да седне и да изяснява, изважда портативен котлон, слага върху него тиган и до момента в който дава отговор на зрителските въпроси, подготвя омлет. Това е нещо ново и невиждано и предизвика нечуван интерес, а след края на шоуто продуцентите са засипани с десетки писма с молба за още сходни демонстрации. Чайлд подписва контракт и по този начин започва нейното звездно шоу. През годините тя има още няколко лични готварски излъчвания, в които вземат участие и други топготвачи. Популярна у нас е поредицата с френския шеф-готвач Жак Пепен, който тя счита за собствен непосредствен другар.Всички книги, които разгласява след това, са учредени на демонстрациите в телевизионните ѝ участия. 
В края на 60-те години Джулия Чайлд се изправя пред огромно предизвикателство. Заболява от рак на гърдата, а брачният партньор ѝ е напряко унищожен от неприятната вест. След 10-дневен престой в болничното заведение тя изпада в меланхолия, само че макар увещанията на лекарите отхвърля да ѝ създадат мастектомия, като декларира, че не си коства. За благополучие, преодолява заболяването и доживява до дълбока напреднала възраст. Съпругът ѝ я поддържа във всичко – от медицинските грижи в този интервал до професионалните препоръки и помощ.Бракът на Джулия и Пол не е нормален по стандартите на 50-те и 60-те години в Съединени американски щати. Съпругът с наслада поддържа жена си в инициативи като обзавеждането на кухнята, мениджмънт и даже с помощ в готвенето. След като се отдръпва от службата си през 1960 година, незабавно поема дейна роля в бизнеса на Джулия, без да се тормози, че може да бъде наименуван „ мъж под чехъл “. Продължава да бъде неин сътрудник във всеки смисъл на думата до гибелта си през 1994 година По този мотив придвижването на феминистките се пробва да я ангажира за своята идея, само че Джулия не е съгласна с това – тя просто е жена, която знае какво желае, по какъв начин да го реализира и по какъв начин да получи поддръжка от мъжа си.Кухнята на Джулия Чайлд, проектирана от брачна половинка ѝ, която е декорът за три от телевизионните й излъчвания, в този момент е на показ в Националния музей на американската история във Вашингтон. Там са готварските печки, стената с обичаните ѝ окачени медни съдове, доста предписания в рамки, а на екран се прожектират епизоди от нейните телевизионни излъчвания.Джулия има безспорен принос към културата на хранене на американците, като учи сънародниците си, че готвенето е изкуство, което носи приятност, и че здравословният метод би трябвало да измести полуфабрикатите и замразените храни. Особено внимание обръща тя на образованието при храненето на децата. През 90-те години на предишния век готвенето за деца със съставки като масло и сметана е сложено под въпрос от одобрени кулинарни критици и диетолози.Предпочитаният артикул е маргаринът, разгласен за по-диетичен и здравословен. Чайлд спори с критиците през цялата си кариера, като декларира, че „ фанатичният боязън от избрани храни “ ще промени навиците на хранене в страната и че прекомерното концентриране в избора на „ вярната “ храна ще отнеме удоволствието от консумирането. В изявление от 1990 година споделя: „ Всички прекаляват. Ако страхът от храната продължава, това ще е гибелта на гастрономията в Съединените щати. За благополучие, французите не страдат от същата нервност като нас. Трябва да се любуваме на храната и да се забавляваме. Това е едно от най-простите и хубави удоволствия в живота “. През 2000 година Чайлд получава ордена на Френския почетен легион и е определена за член на Американската академия на изкуствата и науките. Три години по-късно е удостоена и с Медала за независимост на Съединени американски щати, а през 2007 година е първата жена кулинар, въведена в Националната зала на славата на дамите. Отива си от този свят през 2004 година, два дни преди да навърши 92 години, само че остава вечно в сърцата на феновете на хубавата храна. И през днешния ден вървят телевизионни излъчвания с нейно присъединяване, дружно със остарелия ѝ другар, също кулинарно величие – Жак Пепен, а рецептите ѝ са известни на всички места по света.
Родена е на 15 август 1912 година в Пасадина, щата Калифорния, в семейство на заможни родители. Баща ѝ е ученик на Принстънския университет, майка ѝ е наследница на фабрика за произвеждане на хартия, а дядо ѝ е бил вицегубернатор на Масачузетс.От дете Джулия е доста енергична, отдава се на разнообразни спортове като тенис, голф и баскетбол, показвайки забележителни двигателни умения и пристрастеност за победа. Тя продължава да спортува интензивно и до момента в който посещава Смит Колидж, който приключва през 1934 година със компетентност история.Като дете Джулия в никакъв случай не се е занимавала с готвене, защото са имали прислуга, която да се грижи за семейството. Но пробва разнообразни храни по време на фамилните ваканции, като една от първите ѝ вкусови „ находки “ е салатата „ Цезар “. Пътувайки с родителите си до Тихуана, те се отбиват да обядват в ресторанта на Цезар Кардини, с цел да поръчат стилната му салата „ Цезар “. Чайлд си напомня кулинарното прекарване в изявление за в. „ Ню Йорк Таймс “: „ Родителите ми бяха толкоз разчувствани, че опитваха тази известна салата, която беше доста изискан. Самият Цезар беше възрастен човек, който я приготвяше на място пред очите ни. “ Години по-късно, към този момент като прочут кулинар, Джулия ще убеди дъщерята на Кардини, Роза, да показа достоверната рецепта с нея. През годините на Втората международна война Джулия усеща като собствен дълг да служи на родината си и да се запише в армията. За строева работа е прекомерно висока – 188 сантиметра, по тази причина постъпва в централата на OSS в Ню Йорк при Уилям Донован, именуван Дивия Бил. По това време Управлението на стратегическите служби (OSS) е разследваща организация на Съединени американски щати, основана по сходство на английското МИ-6. Тази работа е трансформирана след това от президента Хари Труман във вездесъщото Централно разузнавателно управление на САЩ.Истината е, че в случай че години по-късно името ѝ не нашумява с кулинарните ѝ книги и телевизионните готварски излъчвания и досието ѝ не трябва отворено през 2008 година, малко на брой биха научили за кариерата ѝ на „ разузнавач “. По това време тя се занимава с създаването на репелент срещу акули, защото морските хищници са привлечени от дълбоководните бомби, блъскат се в тях и ги взривяват, нарушавайки минните заграждения, а също и атакуват моряците, които ги слагат. Работата ѝ е толкоз сполучлива, че и до през днешния ден се употребява същата рецепта за култивиране на костюмите на астронавтите, завръщащи се в земната орбита и приводняващи се в океана. Рецепта против нахлуване от акули? Кой би предположил, че кулинарната кариера на Джулия Чайлд ще стартира по този метод? От отдела за морска избавителна екипировка на OSS младата жена минава към съществени отговорности и задгранично предопределение – в началото в Цейлон (днес Шри Ланка), а по-късно в Кунмин, Китай. Там тя среща бъдещия си брачен партньор Пол Чайлд, също чиновник на OSS, високообразован мъж с нежна и артистична душа.
След като войната завършва, Джулия и Пол Чайлд вземат решение да отделят няколко месеца, „ с цел да се опознаят в цивилни облекла “. Пътуват дружно из страната, срещат фамилиите си. Сватбата им е на 1 септември 1946 година, като Джулия си спомня, че се е чувствала доста щастлива, въпреки и с бинтована глава (денят преди церемонията тя претърпява лека автомобилна катастрофа). Макар и пострадването да се счита за недобра прокоба, бракът им е извънредно сполучлив. Нямат деца, само че посвещават времето си напълно на специалностите си и на любовта си един към различен. В ранните си фамилни години Джулия е доста несръчна в кухнята: съгласно брачна половинка ѝ е чаровна и енергична, само че не има никакъв гений за готвене. Точката на изкривяване се случва във Франция, където през 1948 година Пол Чайлд е изпратен на дипломатическа задача.Един обяд в град Руан ще промени вечно визията на Джулия за храната. Семейството се любува на изисканите ястия с пресни стриди от Нормандия, запечена риба морски език, салата, топли уханни багети, сирене и кафе за десерт. Обядът е щедро полят с бутилка Pouilly-Fumé. Това е мотивът, установявайки се в Париж, Джулия да се запише да учи в влиятелната френска кулинарна школа Le Cordon Bleu.По-късно ориста я среща със Симон Бек, която по това време работи върху френска готварска книга за американци. Двете приготвят книгата „ Изкуството на френската кухня “ (заедно с още един кулинарен специалист – Луизет Бертол) в продължение на повече от десетилетие. Авторките свеждат тайните на готварското изкуство на французите до разбираеми похвати и водят читателите малко по малко – от подбора и пазаруването на продуктите, през приготвянето на ястията, до атрактивното им показване. Книгата включва 524 предписания, издадена е и на български език. Когато книгата се появява през 1961 година на американския хартиен пазар, тя се трансформира в бестселър и изстрелва Чайлд към международна популярност. Авторката издава още 20 готварски книги, само че става утвърден кулинарен гуру на Америка с присъединяване си в телевизионни шоута и най-много – в емблематичното The French Chef („ Френският готвач “). Това става съвсем инцидентно, само че с известна доза смелост от страна на Джулия. Когато локалната телевизионна станция в Бостън я кани да промотира книгата си в ефир, Джулия, вместо да седне и да изяснява, изважда портативен котлон, слага върху него тиган и до момента в който дава отговор на зрителските въпроси, подготвя омлет. Това е нещо ново и невиждано и предизвика нечуван интерес, а след края на шоуто продуцентите са засипани с десетки писма с молба за още сходни демонстрации. Чайлд подписва контракт и по този начин започва нейното звездно шоу. През годините тя има още няколко лични готварски излъчвания, в които вземат участие и други топготвачи. Популярна у нас е поредицата с френския шеф-готвач Жак Пепен, който тя счита за собствен непосредствен другар.Всички книги, които разгласява след това, са учредени на демонстрациите в телевизионните ѝ участия. В края на 60-те години Джулия Чайлд се изправя пред огромно предизвикателство. Заболява от рак на гърдата, а брачният партньор ѝ е напряко унищожен от неприятната вест. След 10-дневен престой в болничното заведение тя изпада в меланхолия, само че макар увещанията на лекарите отхвърля да ѝ създадат мастектомия, като декларира, че не си коства. За благополучие, преодолява заболяването и доживява до дълбока напреднала възраст. Съпругът ѝ я поддържа във всичко – от медицинските грижи в този интервал до професионалните препоръки и помощ.Бракът на Джулия и Пол не е нормален по стандартите на 50-те и 60-те години в Съединени американски щати. Съпругът с наслада поддържа жена си в инициативи като обзавеждането на кухнята, мениджмънт и даже с помощ в готвенето. След като се отдръпва от службата си през 1960 година, незабавно поема дейна роля в бизнеса на Джулия, без да се тормози, че може да бъде наименуван „ мъж под чехъл “. Продължава да бъде неин сътрудник във всеки смисъл на думата до гибелта си през 1994 година По този мотив придвижването на феминистките се пробва да я ангажира за своята идея, само че Джулия не е съгласна с това – тя просто е жена, която знае какво желае, по какъв начин да го реализира и по какъв начин да получи поддръжка от мъжа си.Кухнята на Джулия Чайлд, проектирана от брачна половинка ѝ, която е декорът за три от телевизионните й излъчвания, в този момент е на показ в Националния музей на американската история във Вашингтон. Там са готварските печки, стената с обичаните ѝ окачени медни съдове, доста предписания в рамки, а на екран се прожектират епизоди от нейните телевизионни излъчвания.Джулия има безспорен принос към културата на хранене на американците, като учи сънародниците си, че готвенето е изкуство, което носи приятност, и че здравословният метод би трябвало да измести полуфабрикатите и замразените храни. Особено внимание обръща тя на образованието при храненето на децата. През 90-те години на предишния век готвенето за деца със съставки като масло и сметана е сложено под въпрос от одобрени кулинарни критици и диетолози.Предпочитаният артикул е маргаринът, разгласен за по-диетичен и здравословен. Чайлд спори с критиците през цялата си кариера, като декларира, че „ фанатичният боязън от избрани храни “ ще промени навиците на хранене в страната и че прекомерното концентриране в избора на „ вярната “ храна ще отнеме удоволствието от консумирането. В изявление от 1990 година споделя: „ Всички прекаляват. Ако страхът от храната продължава, това ще е гибелта на гастрономията в Съединените щати. За благополучие, французите не страдат от същата нервност като нас. Трябва да се любуваме на храната и да се забавляваме. Това е едно от най-простите и хубави удоволствия в живота “. През 2000 година Чайлд получава ордена на Френския почетен легион и е определена за член на Американската академия на изкуствата и науките. Три години по-късно е удостоена и с Медала за независимост на Съединени американски щати, а през 2007 година е първата жена кулинар, въведена в Националната зала на славата на дамите. Отива си от този свят през 2004 година, два дни преди да навърши 92 години, само че остава вечно в сърцата на феновете на хубавата храна. И през днешния ден вървят телевизионни излъчвания с нейно присъединяване, дружно със остарелия ѝ другар, също кулинарно величие – Жак Пепен, а рецептите ѝ са известни на всички места по света. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ