Повече плюсове или повече минуси носи евентуалното влизане на страната

Повече плюсове или повече минуси носи възможното влизане на страната ни в чакалнята на еврозоната ERM2? Задава ли се нова финансова рецесия в Европейски Съюз поради ковид и какъв брой значимо е да влезем тъкмо в този момент в банковия съюз? Отговорите на тези въпроси даде финансовият министър от кабинета „ Орешарски “ Петър Чобанов.

Ето какво още сподели той в изявление за в. Труд:

- Доц. Чобанов, направихте прогноза при започване на седмицата, че епидемията от ковид е като "Лемън Брадърс " за еврозоната и финансовите пазари. Какво се случва с парите на европейския континент?
- Имаше среща на финансовите министри от Г-20 и те са много внимателни, тъй като се пробват да не плашат хората. Въпросът е, че сега би трябвало да сме една доза повече самокритични към личните си прогнози. Ситуацията се утежнява.

Първо стартира по веригата произвеждане и предложение и оттова се допуска, че доста от съставените елементи, даже и непредвидени в това произвеждане, са китайски. Когато се прекъсне тази верига, идва ред и на търговията и към този момент виждаме, че интернационалната търговия понижава. Това са първите два канала, по които ще работи коронавирусът.

Третият канал към този момент се появява по линия на туризма. Засега сме в навечерието на рецесия от систематичен темперамент. Ако разпространяването на вируса придобие по-големи размери и в останалите страни-членки, то тогава фактически може да го съпоставим с "Лемън Брадърс ".

И следва криза в еврозоната. Тя съвсем се появи в края на предходната година, когато понижа промишленото произвеждане в трите най-големи европейски стопански системи - Италия, Франция и Германия. Беше ясно, че растежът или ще се занули, или ще бъде леко негативен през първото тримесечие, само че с развиването на обстановката с ковид това е съвсем несъмнено.

- Какъв е статутът на еврото сега? Колко постоянна е европейската валута 20 години след основаването й?
- Еврото е на 20 години. Но за жалост последните 12 години не са доста постоянни за еврото. След като се развихри световната рецесия, това, което се приказва, е не по какъв начин се развива еврозоната и какъв брой положителни вероятности дава, а непрекъснато се мисли по какъв начин да се заздравят избавителните механизми. Самият факт, че си приказваме не за развиване, а за избавяне значи, че еврото не е онази постоянна валута, без значение че се употребява доста в интернационален проект за разплащане.

За страдание, еврото не е онази постоянна валута, в която да имаме дълготрайно доверие. А с цел да го имаме, самите държавни управления от еврозоната би трябвало да създадат структурни промени и да покажат, че европейската стопанска система в действителност е устойчива във времето и може да показва и по-дълъг интервал на напредък. Последното ускорение на икономическия цикъл се случи 2014-2017 година, което е прекомерно незадоволително. След това растежът стартира да се забавя и най-вероятно в този момент през 2020 година еврозоната още веднъж ще изпадне в криза.

- На този декор обаче кабинетът слага за приоритет влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната. Евроскептици ли са критиците на еврото?
- Ясно е, че в дълготраен проект ни следва приемане на еврото, в случай че и когато то се стабилизира. Не става въпрос за евроскептицизъм. Евроскептицизъм е когато някой каже, че желаеме да напуснем Европейски Съюз, което няма кой да каже към този миг. Става въпрос да се провокира и да се организира смислена полемика за рисковете и изгодите от еврото и да се отговори на значимите въпроси, които хората задават, да се отговори каква е тактиката на държавното управление за присъединяване ни в ERM2 - в така наречен чакалня.

Предвиждат ли бързо да преминем през чакалнята, в случай че плануват това да е бързо, по какъв метод ще го реализиран. Кои са тези промени, които ще приложат бързо и които чакат да дадат този резултат. Защото за нас няма да е добре да стоим 10 години в чакалнята, да сме очевидци на неустановеност. Ако могат да подсигуряват един по-кратък интервал, е обосновано да бързаме да влезем в чакалнята. Не е единствено това казусът - получи се комбиниране сред чакалнята и тясното съдействие на банковия съюз. Има огромен риск банките-майки да изтеглят своите капитали от дъщерните си компании и те да действат като клонове.

Това беше доказано и неотдавна от Европейската централна банка, от ръководителя на единния й контрол. Не на последно място, в случай че се наложи, ние ще би трябвало да участваме в избавителните механизми, без да можем да се употребяваме от тях - това е спомагателна асиметрия, която не би трябвало да се подценява. Съчетанието на тези фактори изисква тъкмо такава полемика - да забележим можем ли да управляваме този риск - дъщерните предприятия тук да не се трансфорат в клонове.

Примери за сходно ръководство има - когато избухна световната рецесия, имаше така наречен Виенска самодейност, по време на която се събраха финансови министри, гуверньори на банки взаимно с наднационални институции и бе решено, че би трябвало да се управляват изходящите потоци от дъщерните компании към компаниите-майки по този начин, че да не се изтощава ликвидността в страните, които са хазаин на тези дъщерни компании. Защо държавното управление сега не предложи някакво сходно решение?

Да се беседва с централите на тези банки и да се подписа съглашение, в което да се споделя, че през интервала, през който сме в чакалнята и в тясното съдействие, няма да бъде изтеглен този капитал. Само давам образец, че тези опасности в действителност са съществени, само че в случай че се седне отговорно да се беседва по тях, вероятни са решения, които да успокоят хората и да се даде по-ясен отговор на въпроса за какво бързаме тъкмо в този миг, защото отговорът навръх този въпрос продължава да виси и към днешна дата.

- Доколко банковата непоклатимост на България е обвързана с влизането ни в еврозоната?
- Банковата непоклатимост е на много високо равнище сега. Не виждам тя да бъде сериозна спънка за влизането ни в еврозоната. Знаем, че банките с наставления работят по тях и знаем, че те ще изпълнят тези наставления, защото те не са съществени или най-малко не толкоз, че да са неизпълними.

Срещам този мотив, който към този момент се прокрадва в общественото пространство, само че не мисля, че това е казусът. Проблемът е, че би трябвало да дадем отговор на въпроса влизаме или не в една нестабилна еврозона, една еврозона, която ще изпадне в криза и в която е допустимо повтаряне на рецесията и задействане на избавителните механизми и да се изиска от нас присъединяване в тях.

- Какво значат тези избавителни механизми, в които бихме се присъединили - за повторно ги споменавате? Какво значат те в числово изражение - би трябвало ли България да взе участие и с каква сума?
- За страдание, сметката може да стане доста огромна. Зависи къде, в коя страна ще има спешни епизоди и какъв брой съществени ще са те. При по-тежките сюжети може да се стигне до няколко милиарда евро. Може в никакъв случай да не се стигне до такава обстановка, тъй като се надяваме, че в случай че избухне рецесията, няма да има такова задълбочаване. Но въпреки всичко е допустимо и би трябвало да имаме отговор и за подобен сюжет. Какви са границите на нашето присъединяване в избавителните механизми - виждате, че този въпрос се повдига, а на него също нямаме никаква реакция от държавното управление и Българска народна банка.

- Като Ви чувам, малко ми напомняте за някогашния финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който преди няколко месеца обясняваше по какъв начин страните от еврозоната може да се наложи да избавят Италия?
- Този риск съществува. Да се надяваме, че не е доста евентуален, макар че не можем да бъдем сигурни. Надяваме се, че не е евентуален, само че е вероятен заради обстоятелството, че Италия има най-големия обществен дълг в безспорна сума - той е към 2,4 трилиона евро.

- Точно тази сума цитира и Варуфакис.
- Нормално е, това са статистическите данни. Виждате, че тази сума не се побира в човешката визия. Затова обстановката е доста сериозна и не би трябвало да се стига до такава степен. Необходимо да се употребяват и други благоприятни условия.

- Сигурно сте видели, че има и петиция от ЕКИП-Експертен клуб за стопанска система и политика за референдум за приемане на еврото - смятате ли, че това е въпрос за национално допитване?
- Видях петицията, да. Тя слага съответните въпроси, които би трябвало да получат отговор. Съветвам ръководещите да я прочетат и да стартират да дават отговор на тези въпроси, защото те са в есенцията на терзанията на хората, само че и на опасенията на специалистите, които гледаме доста отговорно на този развой.

Смущава ме, че последователите на бързото влизане с лека ръка отхвърлят провеждането на референдум, като употребяват елитарни причини, които стартират да нервират. В спешни и сериозни обстановки българите са потвърдили през годините, че мислят рационално и рационално, по тази причина считам, че и този път можем да заложим на разсъдъка на българския народ и да забележим по какъв начин би се произнесъл в сходна обстановка.

- Точно елементарният българин на референдум за еврозоната обаче ще се интересува за личните си спестявания, а не дали България ще би трябвало да дава вноски за Италия или в някакви фондове и т. н. Какво става със заплатите, с пенсиите, с цените на стоките?
- При естествени условия, в които не слагаме под подозрение валутния курс, това значи конвертиране на лв. в евро. Аз не преставам да не го слагам под подозрение и при курс 1,95583, който би трябвало да продължи да бъде подобен, минем бързо през чакалнята, това значи просто конвертиране на лв. в евро.

Доходите на хората ще се обръщат в съответната еврова стойност и цените би трябвало да се обръщат по същия валутен курс, без да има спомагателен напън. Управляващите претърпяха информационен провал, тъй като внесоха поправката в Закона по този метод. Но има едно огромно "Но ".

Дискусията си съществува - ще има ли по-висока инфлация или не, по какъв начин е било в другите страни и така нататък Въпросът е дали ще можем да направляваме процесите както би трябвало и дали ще има първокласен мониторинг за вероятно закръгляване на цените. И другият въпрос - дали българският пазар е задоволително конкурентен?

Нямаме ли образци, в които се основават вид олигополи, ценови съглашения? И в една сходна обстановка да създадат опит да се договорят, търговците да предложат на хората едни по-високи цени и тогава, тъй като това ще бъде всеобщо, ще би трябвало да се купува на по-високи цени. Затова е належащо и Комисията за защита на конкуренцията да бъде доста по-активна, да не разрешава сходни споразумения да се случват. При сериозен мониторинг и надзор на този развой на закръгляване не можем да се притесняваме от спомагателна инфлация. За страдание обаче тази инфлация се случва сега, защото виждаме, че при неналичието на външен напън ние имахме рекордна инфлация за последните 7 години.

Преди да се встъпи във валутния механизъм, цените се подвигат. Може би и по тази причина хората не престават да го свързват с процеса за еврото - цените се повишават и си споделят: "А какво ли ще бъде след това ". И тъкмо тук идва въпросът за референдума. Не съм сигурен какъв ще бъде отговорът на този въпрос, само че този отговор ще зависи от безапелационните причини на тези, които поддържат влизането ни в чакалнята в този миг. Консенсусът, който се търси, може да се реализира единствено посредством аргументирано увещание на хората.

- Излиза, че българският лев е задоволително постоянен, ние умерено може да си продължим с него и да сме си в Европейския съюз без да го сменяме с евро?
- Това е по този начин. Няма никакъв проблем да си живеем с българския лев, във валутен ръб и в Европейски Съюз, както го вършим от 2007 година до в този момент. Преминахме през много тествания и епизоди, видяхме, че валутният ръб е идеален в това отношение.

- Можеше ли еврото да бъде по-успешна валута?
- Можеше. Ако не бяха правени взаимни отстъпки със самия мандат на ЕЦБ и в случай че тя не си беше разрешила толкоз време да поддържа негативни лихвени проценти, от които излаз все още няма. В началото се потегли добре. Имаше концепция ЕЦБ да действа като Дойче Бундесбанк.

Дойче Бундесбанк се е потвърдила исторически по какъв начин се оправя с инфлацията, това е един от международните образци за най-хубава парична политика. Основната неточност за мен бе, че ЕЦБ се отклони от траекторията да следва модела на работа на Дойче Бундесбанк.

- Явно е било въпрос или на огромен шанс, или на огромна проницателност, че преди време левът се е вързал към марката?
- Тогава имаше полемика. Въпросът беше дали да се вържем за марката, или за $. Обикновено има 3 критерии, по които това да се случи: в каква валута се прави нашата интернационална търговия - тогава беше доларът. Вторият аршин е валутната субституция-големите покупко-продажби и спестявания още веднъж беше доларът.

И третият критерий-участие в бъдещи съюзи, тогава беше ясно, че ще влезем в Европейски Съюз и беше ясно, че най-стабилната валута е немската марка, въз основа на която ще се сътвори еврото и по тази причина се избра да се фиксираме към немската марка. Това беше проницателност, която се потвърди във времето. Затова споделяме, че рамката на валутния ръб е задоволително постоянна и умерено можем да си продължим със същата рамка.

Да забележим дали ще има рецесия в еврозоната, по кое време ще бъде преодоляна тя и тогава към този момент да създадем нужните стъпки към влизането в чакалнята и вероятно в банковия съюз, в случай че до тогава той е приключен. Защото сега ние влизаме в тясно съдействие на един малоценен като цяло банков съюз, тъй като съществени негови черти не са изяснени.

- Това ли бихте споделил на еврокомисаря Домбровскис, в случай че в този момент бяхте финансов министър?
- Това е лека нечиста сделка. Мога да го кажа и в този момент без да съм финансов министър. Като цяло за мен финансовият министър на еврозоната не е Валсдис Домбровскис, той е Паоло Джентилони. Джентилони участваше на срещата Г-20 в Риад и ми е забавно дали някой ще попита и Джентилони за нашия случай.