Невъзможният избор на бежанеца - нов живот или завръщане към войната
Повече от месец откакто Русия разгласи война на Укрйна, доста украински бежанци в Европейския съюз са изправени пред алтернатива – дали да търсят работа и да останат за по-дълъг интервал или да рискуват да се върнат в родината си макар войната, с цел да бъдат още веднъж със фамилията си, което е останало там.
„ Когато целият ти живот е там, в Украйна, душата те боли “, споделя Юлия Кулик, 30-годишна майка от град Калуш, пред „ Ройтерс “. Тя чака рейс, който да я върне при брачна половинка, родителите и приятелите й, които са в родината й.
Кузик твърди, че е признателна за помощта, предоставена от Полша, само че натискът да построи нов живот на място, където няма другари, за нея е прекомерно огромен. Докато прегръща мощно децата си, тя споделя, че се опасява, само че е подготвена да се върне, тъй като това диктува сърцето й.
Войната в Украйна разсели над 10 млн. души и принуди блио 4 милиона да избягат в чужбина. Това е най-голямата бежанска рецесия в Европа от края на Втората Световна война по данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците. Повече от половината идват в Европейски Съюз през Полша, а останалите – през Унгария, Словакия и Румъния.
43-годишната Людмила Бурлаченко е на гара Пшемисл на полско-украинската граница и се връща към родната си Одеса с пет домашни любимци, откакто не съумява да откри апартамент или работа във Варшава или Гданск.
Въпреки че войната към момента злокобно се е надвесила над родината й, тя счита, че ще се усеща по-добре там, тъй като е на мнение, че в Одеса нещата стартират да утихват.
„ Беше в действителност ужасно. Дори в този момент изпитвам боязън, само че към този момент съм изтощена и желая да се прибера у дома “, споделя тя.
От другата страна на монетата е 40-годишният Дмитро Носач, на който е било разрешено да напусне Украйна със фамилията си, тъй като има три дребни деца. Той споделя, че ще концентрира силите си в опити да открие работа в чешката столица Прага, с цел да устоя децата си и да им обезпечи естествен метод на живот като този на техните връстници.
„ Ще останем по-дълго тук, тъй като съгласно мен войната надали ще завърши скоро. Освен това - не съм сигурен дали към момента имаме дом в Украйна, в който да се приберем “, споделя с тъга той пред кореспондент на " Ройтерс ".
Продължава на последваща страница...
„ Когато целият ти живот е там, в Украйна, душата те боли “, споделя Юлия Кулик, 30-годишна майка от град Калуш, пред „ Ройтерс “. Тя чака рейс, който да я върне при брачна половинка, родителите и приятелите й, които са в родината й.
Кузик твърди, че е признателна за помощта, предоставена от Полша, само че натискът да построи нов живот на място, където няма другари, за нея е прекомерно огромен. Докато прегръща мощно децата си, тя споделя, че се опасява, само че е подготвена да се върне, тъй като това диктува сърцето й.
Войната в Украйна разсели над 10 млн. души и принуди блио 4 милиона да избягат в чужбина. Това е най-голямата бежанска рецесия в Европа от края на Втората Световна война по данни на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците. Повече от половината идват в Европейски Съюз през Полша, а останалите – през Унгария, Словакия и Румъния.
43-годишната Людмила Бурлаченко е на гара Пшемисл на полско-украинската граница и се връща към родната си Одеса с пет домашни любимци, откакто не съумява да откри апартамент или работа във Варшава или Гданск.
Въпреки че войната към момента злокобно се е надвесила над родината й, тя счита, че ще се усеща по-добре там, тъй като е на мнение, че в Одеса нещата стартират да утихват.
„ Беше в действителност ужасно. Дори в този момент изпитвам боязън, само че към този момент съм изтощена и желая да се прибера у дома “, споделя тя.
От другата страна на монетата е 40-годишният Дмитро Носач, на който е било разрешено да напусне Украйна със фамилията си, тъй като има три дребни деца. Той споделя, че ще концентрира силите си в опити да открие работа в чешката столица Прага, с цел да устоя децата си и да им обезпечи естествен метод на живот като този на техните връстници.
„ Ще останем по-дълго тук, тъй като съгласно мен войната надали ще завърши скоро. Освен това - не съм сигурен дали към момента имаме дом в Украйна, в който да се приберем “, споделя с тъга той пред кореспондент на " Ройтерс ".
Продължава на последваща страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ