Повече от 200 часа след от 7,8 по Рихтер, спасителите

Повече от 200 часа след от 7,8 по Рихтер, спасителите в най-пострадалите региони в Турция не престават да търсят. Специалните пратеници на bTV Гергана Венкова и Явор Владимиров предават от Адана и ни вършат съпричастни със протичащото се там.

Според специалистите към този момент е в своята „ заключителна фаза “ и е време да се намерения за оживелите след разрушителния трус. В момента те живеят в палаткови лагери в цяла Централна Турция. В една такава палатка към този момент седем дни живеят пет души, единият от които е в неравностойно състояние. Те разполагат с нищожна храна.

Въпреки компликациите, хората не престават да чакат и не губят вяра, че ще срещнат най-близките си. След близо 200 часа под бетона към момента идват вести за избавените човешки животи. Специалните пратеници на bTV ни срещат с две от милионите ориси на избавилите се.

След 12 часа под бетона 12-годишната Амине е избавена. Брат ѝ също е изваден, само че неподвижен. Вече седмица обаче бащата Тунахан обезверено търси щерка си по лечебните заведения.

„ Улицата беше задръстена от срутени здания. С оделяло я отнесохме до булеварда и оттова с кола до блницата в Антакия. Последно я видях като хеликоптерът я отнесе, без да знаем накъде “, споделя Тунахан.

В първите часове след труса не е имало време за регистрация на хилядите потърпевши, които са идвали в болничното заведение в Антакия, споделя фамилията.

„ Вместо да умрат, до момента в който чакат, насочваха ранените непосредствено за помощ. Търсим я към този момент в пета болница. Вчера открихме водача, той е безусловно сигурен, че я е докарал в Адана. Чакаме да ни кажат тук ли е “, сподели чичото на Амине Невзад.

Семейството на Амине споделя, че тя е доста набожна. Първите ѝ думи, когато спасителите доближават до нея са били „ Не ме гледайте, не съм покрита “, а вторите - „ Моля ви, спасете вуйна. И тя е вътре “.

В засегнатите региони всички чакат избавление, телата на околните си, или информация какво се случва с жилището им. Седма нощ Фахрие и фамилията ѝ са на палатка. Вътре има надуваем дюшек, одеяла и дребното, с което са избягали след труса. Приемат ни с отворено сърце във краткотрайния си дом. С тях е и приятелят им – синият папагал.

„ Вечерите е студено, само че ние сме добре. Все още има наши сънародници под отломките. Вече даже не гледаме в Интернет. Постоянно плачем, като забележим какво е там. Ние тук сме добре. Има къде да стоим, да легнем. Като виждам останалите - ние сме доста добре. Бог да им оказва помощ. Това, което преживяхме в деня на земетресението, постоянно ще остане в мозъците ни “, споделя Фахрие.

И макар че имат малко дарена храна, не ни оставят да си тръгнем с празни ръце.