Икони в Златарския манастир край Шумен сълзят с миро
Повече от 10 икони в църквата на Златарския манастир „Св.св. Петър и Павел“ край Шумен са почнали да сълзят най-вероятно с плодородно миро. Част от тях са вградени в иконостаса, други са сложени върху двата аналоя пред него, трети са окачени по стените.
Вярващи, които научили за чудото и посетили манастира до село Златар в първия ден на новата година, описаха пред „Труд“ за изненадващата берекет. Във вторник послушницата в манастира Стоянка посрещаше върволяк от миряни в дребната черква и единствено молеше хората да не се изкушават да допират течността, тъй като тя би трябвало да бъде проучена. За старата жена няма никакво подозрение, че това е миро. „Винаги приказвам на хората – в случай че желаете да получите берекет, търсете това в мъничките и простичките неща. Толкова постоянно го дублирам, че даде Господ в нашата бедна света обител да се прояви това знамение в несметно количество“, подрежда послушницата.
Капчиците се виждат по иконите с лика на Исус Христос, на Свети Петър и Павел, на Свети Йоан Кръстител, избили са по икона на Света Троица, виждат се и по дървената икона с лика на Свети Николай Чудотворец, на Св.Цар Борис, има ги по иконата на Света Ксения Петербургска. „Избили са даже по Евангелието, в случай че знаете по какъв начин блестят на слънцето…“, демонстрира послушницата. Личат и по най-старата икона на Христос, която е от 1950 година
За първи път капчиците са били видяни по здрач на 31 декември. Тогава отец Николай, който служи в селския храм в село Златар, довел до манастира свои посетители. Те желали да посетят и храма към манастира. Минути след влизането отеца се обърнал към Стоянка, която таман отивала да бие камбаната, с думите: „Има миро по иконите“.
Тогава и тя се втурнала да преглежда и незабавно позвънила на и.д. свещеник протоирей Иван Павлов. Към 19 часа той пристигнал в храма. Сега е сбит и не желае да прави сензации. Обяснява, че в свое публично писмо ще уведоми Варненската и Великопреславска Митрополия за видяното. По процедура комисия може да беседва със очевидци и по свои правила да откри дали течността по иконите е миро.
„Пътувал съм доста по света и съм виждал икони да мироточат. За мен не е необичайно, това е възвишен знак за увеличаване вярата на хората“, споделя отец Иван.
Според послушницата Стоянка, е допустимо мирото да се е появило още след литургията на 27 декември за Стефановден, която била доста тържествена, даже самата тя взела участие в песнопенията. Улисани в мерки за нова година обаче, сестрите не са го забелязали. „Не е ясно докога ще продължи това“, споделя тя на всички хора, които я търсят по телефона и разпитват какво се случва в светата обител. Възможно е знакът да ни предизвестява и за сегашна година с тествания, в която би трябвало да се обърнем и към вярата.
„Не се чудете! Ако прочетем, че е станало някъде в католичсеки свят, ще го примем, а в този момент ето го и при нас…“, изяснява Манол Драганов, който е довел и внука си в храма. Със сигурност ще има хора, които ще махнат с ръка и ще кажат, че е конденз, само че „той става на място, където има контакт топлото със студено, тук случат е друг“, безапелационен е шуменецът.
Манастирът на 4 км. от село Златар е посещаван и поради извора с вода, която се смята за целебна за очни проблеми. Според хората обаче, водата е добра за всякакво излекуване, в случай че имаш религия. Изворът е на 200-300 метра от храма и по металната част над чучура също са избили петна. Посетителите гадаят дали и това не е миро.
Женският манастир се поддържа от послушницата Стоянка и монахините Ксения и Параскева. През предходната година протоиерей Иван Павлов е съумял да измоли средства от донори и да направи някои усъвършенствания в бита на сестрите. С хидрофорна система изворната вода е докарана наоколо, само че зимата не се употребява, тъй като се притесняват от измръзване. Повече от 20 година стои незавършена и в недодялан градеж манастирска сграда. Въпреки неудобствата на празника на Свети Петър и Павел през юни тук се събират стотици поклонници.
Легендата споделя
Манастир на мястото е имало и преди епохи, само че бил опустошен през XIV век от поробители. През 1931 година локалният Рачко Калоянов открива основите му. Имал ниви наоколо, а на мястото на настоящия манастир имало гора. При оран, конят му вдлъбнат и Рачко разкрил имане. С парите изкупил още земи и гората, само че се заредили несгоди, почнали да му измират деца. Нивите също не раждали добра годишна продукция.
Според едно от преданията, три пъти на сън му било казано „Ако не си дадеш равнищата за манастир, ще умреш“. Чак като забил кръст и почнал да гради, животът на Рачко се подредил. През 1937 година на мястото бил вдигнат кирпичен храм, след 40 година земетръс го срутил. През 1993 година обаче с дарения била построена актуалната дребна черква.
Вярващи, които научили за чудото и посетили манастира до село Златар в първия ден на новата година, описаха пред „Труд“ за изненадващата берекет. Във вторник послушницата в манастира Стоянка посрещаше върволяк от миряни в дребната черква и единствено молеше хората да не се изкушават да допират течността, тъй като тя би трябвало да бъде проучена. За старата жена няма никакво подозрение, че това е миро. „Винаги приказвам на хората – в случай че желаете да получите берекет, търсете това в мъничките и простичките неща. Толкова постоянно го дублирам, че даде Господ в нашата бедна света обител да се прояви това знамение в несметно количество“, подрежда послушницата.
Капчиците се виждат по иконите с лика на Исус Христос, на Свети Петър и Павел, на Свети Йоан Кръстител, избили са по икона на Света Троица, виждат се и по дървената икона с лика на Свети Николай Чудотворец, на Св.Цар Борис, има ги по иконата на Света Ксения Петербургска. „Избили са даже по Евангелието, в случай че знаете по какъв начин блестят на слънцето…“, демонстрира послушницата. Личат и по най-старата икона на Христос, която е от 1950 година
За първи път капчиците са били видяни по здрач на 31 декември. Тогава отец Николай, който служи в селския храм в село Златар, довел до манастира свои посетители. Те желали да посетят и храма към манастира. Минути след влизането отеца се обърнал към Стоянка, която таман отивала да бие камбаната, с думите: „Има миро по иконите“.
Тогава и тя се втурнала да преглежда и незабавно позвънила на и.д. свещеник протоирей Иван Павлов. Към 19 часа той пристигнал в храма. Сега е сбит и не желае да прави сензации. Обяснява, че в свое публично писмо ще уведоми Варненската и Великопреславска Митрополия за видяното. По процедура комисия може да беседва със очевидци и по свои правила да откри дали течността по иконите е миро.
„Пътувал съм доста по света и съм виждал икони да мироточат. За мен не е необичайно, това е възвишен знак за увеличаване вярата на хората“, споделя отец Иван.
Според послушницата Стоянка, е допустимо мирото да се е появило още след литургията на 27 декември за Стефановден, която била доста тържествена, даже самата тя взела участие в песнопенията. Улисани в мерки за нова година обаче, сестрите не са го забелязали. „Не е ясно докога ще продължи това“, споделя тя на всички хора, които я търсят по телефона и разпитват какво се случва в светата обител. Възможно е знакът да ни предизвестява и за сегашна година с тествания, в която би трябвало да се обърнем и към вярата.
„Не се чудете! Ако прочетем, че е станало някъде в католичсеки свят, ще го примем, а в този момент ето го и при нас…“, изяснява Манол Драганов, който е довел и внука си в храма. Със сигурност ще има хора, които ще махнат с ръка и ще кажат, че е конденз, само че „той става на място, където има контакт топлото със студено, тук случат е друг“, безапелационен е шуменецът.
Манастирът на 4 км. от село Златар е посещаван и поради извора с вода, която се смята за целебна за очни проблеми. Според хората обаче, водата е добра за всякакво излекуване, в случай че имаш религия. Изворът е на 200-300 метра от храма и по металната част над чучура също са избили петна. Посетителите гадаят дали и това не е миро.
Женският манастир се поддържа от послушницата Стоянка и монахините Ксения и Параскева. През предходната година протоиерей Иван Павлов е съумял да измоли средства от донори и да направи някои усъвършенствания в бита на сестрите. С хидрофорна система изворната вода е докарана наоколо, само че зимата не се употребява, тъй като се притесняват от измръзване. Повече от 20 година стои незавършена и в недодялан градеж манастирска сграда. Въпреки неудобствата на празника на Свети Петър и Павел през юни тук се събират стотици поклонници.
Легендата споделя
Манастир на мястото е имало и преди епохи, само че бил опустошен през XIV век от поробители. През 1931 година локалният Рачко Калоянов открива основите му. Имал ниви наоколо, а на мястото на настоящия манастир имало гора. При оран, конят му вдлъбнат и Рачко разкрил имане. С парите изкупил още земи и гората, само че се заредили несгоди, почнали да му измират деца. Нивите също не раждали добра годишна продукция.
Според едно от преданията, три пъти на сън му било казано „Ако не си дадеш равнищата за манастир, ще умреш“. Чак като забил кръст и почнал да гради, животът на Рачко се подредил. През 1937 година на мястото бил вдигнат кирпичен храм, след 40 година земетръс го срутил. През 1993 година обаче с дарения била построена актуалната дребна черква.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ