Докато в Западна Европа горели различните, в Одрин ги лекували
Потегляме. Край Одрин Арда и Тунджа се вливат в река Марица, там има чудни мостове, за които ще ви опиша различен път. В програмата ми за деня е музеят на здравето, само че моят сателит Енвер Йозел изненадващо не след дълго стопира край бивш гръцки храм, през днешния ден трансфорат в джамия. Любезен е, знае, че съм християнка.
Тук има текстове на британски, само че Енвер напълно по комшийски желае да си приказваме на български. Преди години е работил на митницата и поназнайва някоя и друга дума. Обяснява ми, че това е най-старата непокътната постройка. В двора на джамията са заровени видни махараджи и бейове. Обяснява ми, че колкото е по-голяма чалмата на надгробната плоча, толкоз по- почитан е бил покойникът... Потегляме. По-късно ще схвана, че той ще ме съпровожда през целия ден и тук ще видя и науча неща, до които надали щях да се докосна без помощта му.
Музеят на здравето е едно от неповторимите места, в непосредствена непосредственост до джамията “Султан Баязид II”
Някога е представлявал здравно учебно заведение и болница. Построени от османския проектант Мимар Хайруддин през далечната 1488 година по разпореждане на султан Баязид II. Медицинският център остава в употреба четири века от 1488 година до Руско-турската война (1877-78).
Енвер Йозел споделя за славните османски бейове
Болницата била забележителна със своите способи за лекуване на психологични разстройства, които включвали потреблението на музика, ромон на вода от невероятните шадравани. Въздухът в близост и до през днешния ден е кондензиран с аромата на рози, на лечебни билки и цветя.
Архитектурата и градината сграбчват въображението. Централната зала е покрита с голям купол и от нея бързо и елементарно се доближава до стаите на пациентите - 6 зимни и 4 летни, лекарските кабинети и аптеката. Болницата на султан Баязид II е първата централизирана болнична система, в която с доста малко личен състав се постигала извънредно висока успеваемост. Такива лечебни заведения по света са се строили едвам след XVII в.
По времето, когато в Европа считали, че психичноболните са захласнати от дявола, в тази болница лекували и пациенти с психологични болести по нетрадиционни способи - посредством ромона на водата и особено композирана лечебна музика. Оркестър свирел специфични музикални творби, наречени маками. Тези мелодии били композирани, с цел да облекчават едно или друго болестно положение. Една успокоявала сърдечната активност, друга подобрявала паметта, трета облекчавала главоболие и така нататък
Медицинското учебно заведение се състояло от 18 студентски стаи и класна стая, опасващи като манастир вътрешен двор в средата. Известният османски странник Евлия Челеби (1611 - след 1682) загатва в книгата си, че учениците в здравното учебно заведение са били зрели лекари, които изучавали и обсъждали творби на древногръцки философи, учени и лекари като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор
Лекарите, които били експерти в разнообразни области, се опитвали да открият най-хубавото общо лекуване за пациентите си. Изучавали скъпа научна литература по медицина от целия свят. Днес книгите на здравното учебно заведение са архивирани в ръкописната библиотека на джамията “Селимие”.
Османската медицина е учредена на традицията на турско-ислямската. Двама от най-известните философи, известни по целия свят, са Авицена и Ал-Фараби. Авицена (Ibn Sīnā) е персийски полимат, роден към 980 година, чието най-известно произведение е “Канонът на медицината”, здравна енциклопедия. Книгата се трансформира в общоприет медицински текст в доста средновековни университети.
Ал-Фараби е написал етюд за смисъла на интелекта, който се занимава с музикална терапия и разисква лечебните резултати на музиката върху душата
В Западна Европа изгаряли хората с умствени проблеми, оповестени за практикуващи черна магия.
Идеите, изразени от Авицена и Ал-Фараби, били приложени в османската болница в Одрин. Нейните пациенти са били лекувани както с стандартната медицина от тези времена, по този начин и с новаторски способи.
През първите години на болничното заведение са лекувани всички пациенти, а медицинските чиновници се състоят от основен доктор, двама постоянни лекари, двама хирурзи, двама офталмолози и фармацевт. В по-късни години, заради изключително ефикасните способи, употребявани при лекуването на психологично заболели, болничното заведение се трансформира в център, профилиран в психологични и психиатрични разстройства.
Интересното е, че предлаганото лекуване в болничното заведение е гратис. Нещо повече, безплатните медикаменти се предават на пациентите в Одрин два пъти седмично.
Болницата стопира да действа заради съветската окупация на Одрин по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и пациентите са изпратени в Истанбул. Тя е била отворена по-късно, само че е служила единствено за уединяване на умствено болните. Болницата е била изцяло изоставена през 1916 година и разрушена през 50-те години на предишния век. Тя даже се употребява като кошара за овце.
Днес благодарение на Музея на мадам Тюсо в Лондон са били направени восъчните фигури - пациенти, лекари, преподаватели, студенти, фармацевти, с помощта на които музейното пространство оживява, а посетителят се придвижва в друго време - това, което експозициите на музея пресъздават.
Паулина БОЯНОВА
Снимки
Тук има текстове на британски, само че Енвер напълно по комшийски желае да си приказваме на български. Преди години е работил на митницата и поназнайва някоя и друга дума. Обяснява ми, че това е най-старата непокътната постройка. В двора на джамията са заровени видни махараджи и бейове. Обяснява ми, че колкото е по-голяма чалмата на надгробната плоча, толкоз по- почитан е бил покойникът... Потегляме. По-късно ще схвана, че той ще ме съпровожда през целия ден и тук ще видя и науча неща, до които надали щях да се докосна без помощта му.
Музеят на здравето е едно от неповторимите места, в непосредствена непосредственост до джамията “Султан Баязид II”
Някога е представлявал здравно учебно заведение и болница. Построени от османския проектант Мимар Хайруддин през далечната 1488 година по разпореждане на султан Баязид II. Медицинският център остава в употреба четири века от 1488 година до Руско-турската война (1877-78).
Енвер Йозел споделя за славните османски бейове Болницата била забележителна със своите способи за лекуване на психологични разстройства, които включвали потреблението на музика, ромон на вода от невероятните шадравани. Въздухът в близост и до през днешния ден е кондензиран с аромата на рози, на лечебни билки и цветя.
Архитектурата и градината сграбчват въображението. Централната зала е покрита с голям купол и от нея бързо и елементарно се доближава до стаите на пациентите - 6 зимни и 4 летни, лекарските кабинети и аптеката. Болницата на султан Баязид II е първата централизирана болнична система, в която с доста малко личен състав се постигала извънредно висока успеваемост. Такива лечебни заведения по света са се строили едвам след XVII в.
По времето, когато в Европа считали, че психичноболните са захласнати от дявола, в тази болница лекували и пациенти с психологични болести по нетрадиционни способи - посредством ромона на водата и особено композирана лечебна музика. Оркестър свирел специфични музикални творби, наречени маками. Тези мелодии били композирани, с цел да облекчават едно или друго болестно положение. Една успокоявала сърдечната активност, друга подобрявала паметта, трета облекчавала главоболие и така нататък
Медицинското учебно заведение се състояло от 18 студентски стаи и класна стая, опасващи като манастир вътрешен двор в средата. Известният османски странник Евлия Челеби (1611 - след 1682) загатва в книгата си, че учениците в здравното учебно заведение са били зрели лекари, които изучавали и обсъждали творби на древногръцки философи, учени и лекари като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор
Лекарите, които били експерти в разнообразни области, се опитвали да открият най-хубавото общо лекуване за пациентите си. Изучавали скъпа научна литература по медицина от целия свят. Днес книгите на здравното учебно заведение са архивирани в ръкописната библиотека на джамията “Селимие”.
Османската медицина е учредена на традицията на турско-ислямската. Двама от най-известните философи, известни по целия свят, са Авицена и Ал-Фараби. Авицена (Ibn Sīnā) е персийски полимат, роден към 980 година, чието най-известно произведение е “Канонът на медицината”, здравна енциклопедия. Книгата се трансформира в общоприет медицински текст в доста средновековни университети.
Ал-Фараби е написал етюд за смисъла на интелекта, който се занимава с музикална терапия и разисква лечебните резултати на музиката върху душата
В Западна Европа изгаряли хората с умствени проблеми, оповестени за практикуващи черна магия.
Идеите, изразени от Авицена и Ал-Фараби, били приложени в османската болница в Одрин. Нейните пациенти са били лекувани както с стандартната медицина от тези времена, по този начин и с новаторски способи.
През първите години на болничното заведение са лекувани всички пациенти, а медицинските чиновници се състоят от основен доктор, двама постоянни лекари, двама хирурзи, двама офталмолози и фармацевт. В по-късни години, заради изключително ефикасните способи, употребявани при лекуването на психологично заболели, болничното заведение се трансформира в център, профилиран в психологични и психиатрични разстройства.
Интересното е, че предлаганото лекуване в болничното заведение е гратис. Нещо повече, безплатните медикаменти се предават на пациентите в Одрин два пъти седмично.
Болницата стопира да действа заради съветската окупация на Одрин по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и пациентите са изпратени в Истанбул. Тя е била отворена по-късно, само че е служила единствено за уединяване на умствено болните. Болницата е била изцяло изоставена през 1916 година и разрушена през 50-те години на предишния век. Тя даже се употребява като кошара за овце.
Днес благодарение на Музея на мадам Тюсо в Лондон са били направени восъчните фигури - пациенти, лекари, преподаватели, студенти, фармацевти, с помощта на които музейното пространство оживява, а посетителят се придвижва в друго време - това, което експозициите на музея пресъздават.
Паулина БОЯНОВА
Снимки
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ