Д-р Цветеслава Гълъбова: Една счупена човешка душа се лекува от друг човек, който да застане до теб
„ Посрещам този ден в отлично въодушевление, каквото имам постоянно. Това за мен е още един прекрасен ден, който Бог ми е подарил на Земята, признателна съм, че имам до себе си околните и сътрудниците си, както и работата си, която доста обичам “. Това сподели пред Zdrave.net психиатърът доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на ДПБ - Нови Искър, която потърсихме по отношение на днешния празник на лекарите.
Удовлетворена съм, че с специалността си към този момент 30 години оказвам помощ на тежко заболели и на хора с по-леки болести, които имат потребност от мен и от знанията ми на доктор. В същото време не мога да не изпитам незадоволство от това, че ние, лекарите продължаваме да бъдем неразбрани и недооценени от обществото. Очакванията към нас са огромни, а ние не можем да ги удовлетворим. Това идва да покаже, че казусът е систематичен, добави тя и показа паниката си от неналичието на мотивация у младите лекари да останат в родината си.
„ За страдание, това, което се случи с нас, е, че ни трансфораха в търговци. Никой не може да се изправи против лобизма в опазването на здравето, ползите там са огромни и вероятностите не са по никакъв начин оптимистични.
Вижда се, че младите лекари не остават в България и повода е, че те не виждат вероятност за себе си тук.
Двата съществени стълба, на които може да се крепи и развива опазването на здравето, са положителното заплащането и изискванията за кариерно развиване. У нас те просто липсват, и по тази причина младите си отиват.
Заплащането е знак за отношението на обществото към нас лекарите, не е загадка какво получаваме, както се вижда и че младите не усещат опция да се осъществят и развиват тук.
Можем да построим нови здания, можем да сложим нови дограми, да купим нова инсталация. Не можем обаче да намерим лекари, които да лекуват. А се знае, че една счупена човешка душа се лекува от различен човек, който да застане до теб. Когато го няма индивидът, който да те окуражи с взор, с думи, с жест, който да седне до теб, защо лекуване въобще приказваме?
Ние, старите към този момент сме не изгорели, а изпепелени, а младите не идват. И тук следва въпросът – кой ще ни лекува нас, които си отиваме?
За страдание, сложени бяха доста разграничителни линии сред лекари и пациенти. И се получи по този начин, че и двете страни са недоволни. А ние сме двете страни на една и съща монета. Това, което се прави за лекарите, рефлектира върху пациентите и назад.
Всяка година в опазването на здравето се изсипват нови 500 млн. лева и всички са недоволни и тъкмо това би трябвало да се промени “, показа доктор Гълъбова.
Удовлетворена съм, че с специалността си към този момент 30 години оказвам помощ на тежко заболели и на хора с по-леки болести, които имат потребност от мен и от знанията ми на доктор. В същото време не мога да не изпитам незадоволство от това, че ние, лекарите продължаваме да бъдем неразбрани и недооценени от обществото. Очакванията към нас са огромни, а ние не можем да ги удовлетворим. Това идва да покаже, че казусът е систематичен, добави тя и показа паниката си от неналичието на мотивация у младите лекари да останат в родината си.
„ За страдание, това, което се случи с нас, е, че ни трансфораха в търговци. Никой не може да се изправи против лобизма в опазването на здравето, ползите там са огромни и вероятностите не са по никакъв начин оптимистични.
Вижда се, че младите лекари не остават в България и повода е, че те не виждат вероятност за себе си тук.
Двата съществени стълба, на които може да се крепи и развива опазването на здравето, са положителното заплащането и изискванията за кариерно развиване. У нас те просто липсват, и по тази причина младите си отиват.
Заплащането е знак за отношението на обществото към нас лекарите, не е загадка какво получаваме, както се вижда и че младите не усещат опция да се осъществят и развиват тук.
Можем да построим нови здания, можем да сложим нови дограми, да купим нова инсталация. Не можем обаче да намерим лекари, които да лекуват. А се знае, че една счупена човешка душа се лекува от различен човек, който да застане до теб. Когато го няма индивидът, който да те окуражи с взор, с думи, с жест, който да седне до теб, защо лекуване въобще приказваме?
Ние, старите към този момент сме не изгорели, а изпепелени, а младите не идват. И тук следва въпросът – кой ще ни лекува нас, които си отиваме?
За страдание, сложени бяха доста разграничителни линии сред лекари и пациенти. И се получи по този начин, че и двете страни са недоволни. А ние сме двете страни на една и съща монета. Това, което се прави за лекарите, рефлектира върху пациентите и назад.
Всяка година в опазването на здравето се изсипват нови 500 млн. лева и всички са недоволни и тъкмо това би трябвало да се промени “, показа доктор Гълъбова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ