Последователни изложби в Скопие, Белград и София показват находките от богатия некропол при Требенище
Последователни изложения в Скопие, Белград и София демонстрират находките от богатия некропол при Требенище
Последователни изложения е Скопие, Белград и София ще покажат археологическите находки от богатия некропол край село Требенище, Охридско. Това стана ясно на конференция в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, на който шефът доцент доктор Людмил Вагалински даде детайлности към идните събития, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Поводът – навършването на 100 години от откриването на археологическия обект. Находките от богатия некропол при с. Требенище са открити инцидентно на 20 май 1918 година от българската войска по време на ремонтни действия на пътя сред гр. Охрид и с. Кичево. Всички артефакти от разкритите пет гроба са съхранени от българските управляващи в Охрид, а ръководството на Народния музей е известено телеграфически. Поради военните дейности изпращането на експерт от София се забавя, само че при започване на м. юли 1918 година, един от пионерите на българската археология - Карел Шкорпил изследва на място откритите находки и организира избавителни археологически изследвания, при които разкрива още два гроба. В гробовете са били заровени воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, украшения от сребро и други
Откритите предмети датират некропола в края на VI в. прочие Хр.
В НАИМ-БАН шефовете на трите институции - доцент доктор Людмил Вагалински, доктор Горан Санев и Бояна Борич-Брешкович дадоха информация за обща и / БГНЕС
Предмети от седемте гроба са част непрекъснатата експозиция на Националния археологически музей в София, само че с изключение на тези находки, артефакти от следващи изследвания се съхраняват и в Народния музей на Белград и в Археологическия музей в Охрид, чиито ръководители Бояна Борич-Брешкович о Горан Санев също участваха в днешната конференция.
„ Добрата вест е, че тези институции в трите прилежащи страни работят дружно ”, счита доцент Вагалински. Спорен него некрополът и доста скъп и значим за балканската история. „ Показваме, че тежки събития, като тези през 1918 година, не ни разделят, а в действителност ни сплотяват. Това е доста явен знак за всички ”, добави още той.
Конкретните дати следва да бъдат конкретизиране, а експозициите ще се съпровождат от илюстриран азбучник на британски език с текстове на учени от трите балкански страни - България, Македония и Сърбия. /БГНЕС
Последователни изложения е Скопие, Белград и София ще покажат археологическите находки от богатия некропол край село Требенище, Охридско. Това стана ясно на конференция в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, на който шефът доцент доктор Людмил Вагалински даде детайлности към идните събития, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Поводът – навършването на 100 години от откриването на археологическия обект. Находките от богатия некропол при с. Требенище са открити инцидентно на 20 май 1918 година от българската войска по време на ремонтни действия на пътя сред гр. Охрид и с. Кичево. Всички артефакти от разкритите пет гроба са съхранени от българските управляващи в Охрид, а ръководството на Народния музей е известено телеграфически. Поради военните дейности изпращането на експерт от София се забавя, само че при започване на м. юли 1918 година, един от пионерите на българската археология - Карел Шкорпил изследва на място откритите находки и организира избавителни археологически изследвания, при които разкрива още два гроба. В гробовете са били заровени воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, украшения от сребро и други
Откритите предмети датират некропола в края на VI в. прочие Хр.
В НАИМ-БАН шефовете на трите институции - доцент доктор Людмил Вагалински, доктор Горан Санев и Бояна Борич-Брешкович дадоха информация за обща и / БГНЕС Предмети от седемте гроба са част непрекъснатата експозиция на Националния археологически музей в София, само че с изключение на тези находки, артефакти от следващи изследвания се съхраняват и в Народния музей на Белград и в Археологическия музей в Охрид, чиито ръководители Бояна Борич-Брешкович о Горан Санев също участваха в днешната конференция.
„ Добрата вест е, че тези институции в трите прилежащи страни работят дружно ”, счита доцент Вагалински. Спорен него некрополът и доста скъп и значим за балканската история. „ Показваме, че тежки събития, като тези през 1918 година, не ни разделят, а в действителност ни сплотяват. Това е доста явен знак за всички ”, добави още той.
Конкретните дати следва да бъдат конкретизиране, а експозициите ще се съпровождат от илюстриран азбучник на британски език с текстове на учени от трите балкански страни - България, Македония и Сърбия. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ