Приказните легенди около древния град Гордион в Турция
Посетителите на Турция постоянно са били удивявани от нейните превъзходни исторически места. От извисяващите се колони на Библиотеката на Целз в Ефес до колосалните върхове на планината Немрут, страната съвсем потъва под тежестта на историческото си величие, споделя BBC в собствен специфичен материал.
Но има един античен град – неотдавна коронован за 20-ия обект на международното завещание на ЮНЕСКО в Турция – който афишира значимостта си с доста по-малко звук. Името му е Гордион, античната столица на кралство Фригия от желязната ера, и е на най-малко 4500 години.
Разположен в изсушена, брулена от вятъра низина на към 90 километра югозападно от Анкара, Гордион наподобява повече на кариера или сринат кратер на изгаснал вулкан, в сравнение с всесилен в миналото град. Огромна могила с заровени остатъци от крепост, покриваща 135 000 кв. м, се издига леко от околния пейзаж с пясъчна пътека, водеща до върха.
Оттам може да се надникне надолу в откритите разкопки и да се видят срутените контури на стени, маркирайки отпечатъка на антични имения и хранилища. От другата страна на хоризонта десетки по-малки могили са осеяли полетата като великански праисторически къртичини. Само монументалната врата, оградена с солидни каменни стени с височина 10 метра, дава някаква индикация, че в миналото това е била столица на едно от най-великите кралства от желязната ера.
Много хора не са чували за фригийците, само че от към 9-ти до 7-ми век прочие н. е. те са доминирали в Мала Азия – това, което е в този момент Турция “, изясни Брайън Роуз, професор по археология в Университета на Пенсилвания, който е управлявал разкопки през 2007 година
„ Гордион стои на пресечната точка на главните търговски пътища изток-запад: на изток са се простирали империите на Асирия, Вавилон и хетите, а на запад - Гърция и Лидия. Фригийците съумели да се възползват от това стратегическо местонахождение и се трансформирали в богат и всесилен народ. “
Но до момента в който името Фригия може да не е познато, има един човек, обвързван с този град, който доста хора може да разпознаят. Археолозите считат, че Гордион е бил ръководен от именития крал Мидас, „ индивидът със златното допиране “.
Крал Мидас
Това е обичайната поучителна приказка: крал Мидас е направил услуга на господ Дионис и в подмяна му е изпълнено предпочитание. Но вместо да пожелае нещо потребно, алчният крал изискал всичко, до което се допре, да се трансформира в злато. Той незабавно схванал грешката си - храната се втвърдявала, преди да може да я изяде, а когато прегърнал щерка си, тя се трансформирала в скулптура. Поуката на историята е добре известна - внимавай какво си пожелаваш.
„ Историята не е безусловно вярна “, сподели професор Лин Ролър от Калифорнийския университет, Дейвис, който учи Гордион от 1979 година „ Но доста легенди имат ядро от историческа акуратност, макар че се изопачават, до момента в който се преразказват вековете. "
Но кой беше Мидас и от кое място идва концепцията за „ златно допиране “? За да отделят обстоятелствата от измислицата, археолозите първо би трябвало да покажат, че цар Мидас е действителна персона. Най-лесният метод за това се крие в античните текстове.
Фригийски цар на име Мидас се загатва в няколко антични източника, в това число летописите на асирийския държател Саргон II “, изясни Ролер. „ Асирийците го считали за всесилен цар и главен противник в напъните си да разширят територията си през 8-ми век пр.н.е. “
Повече доказателства за съществуването на Мидас могат да бъдат открити на към два часа западно от Гордион, на място, наречено Язълъкая – по-известно като „ Градът на Мидас “. Рядко посещаван от туристи, това е извънредно красиво място на рид. Осеян е с антични пещери и гробници, а 3000-годишни стълбища водят надолу в тунели с ехтене, ръчно изсечени в здрава канара.
Но най-драматичният от всички монументи тук е превъзходна храмова фасада, висока 17 метра, издълбана в канара преди към 3000 години. В горната част има надпис на античен фригийски: „ Атес е посветил това на Мидас, лидер на армията и държател “. Доказателство, изписано на камък, че Мидас е бил същински цар, задоволително значим за локалния стопанин Атес, с цел да му посвети храма си.
Тъй като Мидас е бил всесилен цар, има огромна възможност да е заровен някъде в Гордион “, сподели Роуз. „ Намирането на гробницата му би било извънредно значимо изобретение. И очевидното място за търсене е в една от могилите, които заобикалят града. “
Повече от 125 гробни могили обкръжават Гордион, датиращи от 9-ти до 6-ти век пр.н.е. Тези великански земни диги, които наподобяват като извънземни хълмове върху другояче равнинния пейзаж, са издигнати, с цел да защитят гробниците на значими хора от крадци на гробове, сходно на египетските пирамиди. Най-големият, връх със стръмни страни, в този момент затрупан с мръсна жълта трева, е висок 53 м, което го прави втората по величина надгробна могила в Турция. Експерти пресмятат, че построяването ѝ е лишило две години и са работили над 1000 души.
„ Ранните археолози са я нарекли „ Могилата на Мидас “, тъй като са считали, че Мидас би трябвало да е заровен вътре. Но не са знаели сигурно “, сподели Роуз. „ Те трябвало да бъдат извънредно деликатни, когато го разкопавали, тъй като това било просто огромна купчина уплътнена пръст. “
Откритие
През 1957 година, работейки с екип от турски въглищни миньори, специалисти деликатно пробиват тунел в могилата. Вътре те откриват огромна гробна камера, построена от борови и хвойнови трупи, съвършено непокътната в херметически затворения си пашкул в продължение на близо 3000 години.
Днес посетителите могат да следват същия тунел от разкопки надълбоко в могилата, с цел да посетят гробницата. Толкова е нежна, че в този момент се поддържа от греди и е предпазена от железна ограда. В нея е открит мъж на към 60 години, легнал на срутено легло и заобиколен от бронзови делви, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, фрагменти от тънък плат и други скъпоценни блага, съответстващи на погребението на цар. Но Мидас ли е той?
В началото на 2000-те години археолозите се обръщат към дендрохронологията – датиране посредством дървесни пръстени – за отговори. Но когато анализирали дървените трупи, употребявани за построяването на гробната камера, се натъкнали на камък.
Дървото датира от към 740 година прочие н. е., само че съгласно асирийските записи Мидас към момента е бил жив през 709 година прочие н. е., 31 години по-късно “, разкри Роуз.
Тази гробница не може да принадлежи на Мидас. Тогава кой е индивидът в гробницата? От обилното заравяне той явно е крал, само че кой? Датата на гибелта му може да значи единствено едно.
„ Вероятно е починал в годината, в която Мидас е пристигнал на власт “, сподели Роуз. И по този начин, съвсем е несъмнено, че заровеният мъж би трябвало да е бащата на Мидас, Гордий.
Подобно на сина си, Гордий също става именит. Историята споделя, че когато предходният крал умрял без правоприемник, жителите на града помолили оракула за помощ. Тя оповестила, че идващият човек, който влезе в града с волска каруца, би трябвало да бъде провъзгласен за крал. Миг по-късно Гордий, фермер, влезнал града. Той е коронясан и името на града е променено на Гордион в негова чест.
За да отпразнува, каруцата му била изложена в храм, завързана със комплициран възел – известния възел Гордион. Легендата гласи, че всеки мъж, който може да развърже възела, ще ръководи Азия. През годините доста хора се опитвали, само че всички се проваляли.
Не открихме никакви доказателства за каруца или възел “, сподели Роуз. „ Но няколко древногръцки историци оповестяват, че през 333 година прочие н. е. Александър Велики е пристигнал тук на път да победи персийската войска. Когато се изправил против възела, той просто извадил меча си и го разрязал. Така че ние считаме, че възелът в действителност е съществувал. И по-късно Александър превзема огромни елементи от Азия, изпълнявайки пророчеството. “
Но какво да кажем за „ златното допиране “? Откъде идва тази концепция? Изненадващо, археолозите не са разкрили доста злато измежду 40 000 артефакта, открити до момента в Гордион. Намерени са малко бижута, няколко златни монети и изящна позлатена резба на сфинкс. Ако в града е имало злато, то може да е било ограбено през вековете или може би към момента е прикрито в 85-те надгробни могили, които следва да бъдат разкопани.
Но археолозите имат друга доктрина за произхода на мита. „ Смятаме, че това е метафора “, изясни Ролер.
Под ръководството на Мидас Гордион станал богат и всесилен град. Историята се трансформирала в метафора за човек с огромно благосъстояние. Дори през днешния ден, когато споделяме, че някой има „ златното допиране “, имаме поради човек, който реализира благосъстояние или триумф с лекост. Цар Мидас наподобява е имал тази заложба. “
Но има един античен град – неотдавна коронован за 20-ия обект на международното завещание на ЮНЕСКО в Турция – който афишира значимостта си с доста по-малко звук. Името му е Гордион, античната столица на кралство Фригия от желязната ера, и е на най-малко 4500 години.
Разположен в изсушена, брулена от вятъра низина на към 90 километра югозападно от Анкара, Гордион наподобява повече на кариера или сринат кратер на изгаснал вулкан, в сравнение с всесилен в миналото град. Огромна могила с заровени остатъци от крепост, покриваща 135 000 кв. м, се издига леко от околния пейзаж с пясъчна пътека, водеща до върха.
Оттам може да се надникне надолу в откритите разкопки и да се видят срутените контури на стени, маркирайки отпечатъка на антични имения и хранилища. От другата страна на хоризонта десетки по-малки могили са осеяли полетата като великански праисторически къртичини. Само монументалната врата, оградена с солидни каменни стени с височина 10 метра, дава някаква индикация, че в миналото това е била столица на едно от най-великите кралства от желязната ера.
Много хора не са чували за фригийците, само че от към 9-ти до 7-ми век прочие н. е. те са доминирали в Мала Азия – това, което е в този момент Турция “, изясни Брайън Роуз, професор по археология в Университета на Пенсилвания, който е управлявал разкопки през 2007 година
„ Гордион стои на пресечната точка на главните търговски пътища изток-запад: на изток са се простирали империите на Асирия, Вавилон и хетите, а на запад - Гърция и Лидия. Фригийците съумели да се възползват от това стратегическо местонахождение и се трансформирали в богат и всесилен народ. “
Но до момента в който името Фригия може да не е познато, има един човек, обвързван с този град, който доста хора може да разпознаят. Археолозите считат, че Гордион е бил ръководен от именития крал Мидас, „ индивидът със златното допиране “.
Крал Мидас
Това е обичайната поучителна приказка: крал Мидас е направил услуга на господ Дионис и в подмяна му е изпълнено предпочитание. Но вместо да пожелае нещо потребно, алчният крал изискал всичко, до което се допре, да се трансформира в злато. Той незабавно схванал грешката си - храната се втвърдявала, преди да може да я изяде, а когато прегърнал щерка си, тя се трансформирала в скулптура. Поуката на историята е добре известна - внимавай какво си пожелаваш.
„ Историята не е безусловно вярна “, сподели професор Лин Ролър от Калифорнийския университет, Дейвис, който учи Гордион от 1979 година „ Но доста легенди имат ядро от историческа акуратност, макар че се изопачават, до момента в който се преразказват вековете. "
Но кой беше Мидас и от кое място идва концепцията за „ златно допиране “? За да отделят обстоятелствата от измислицата, археолозите първо би трябвало да покажат, че цар Мидас е действителна персона. Най-лесният метод за това се крие в античните текстове.
Фригийски цар на име Мидас се загатва в няколко антични източника, в това число летописите на асирийския държател Саргон II “, изясни Ролер. „ Асирийците го считали за всесилен цар и главен противник в напъните си да разширят територията си през 8-ми век пр.н.е. “
Повече доказателства за съществуването на Мидас могат да бъдат открити на към два часа западно от Гордион, на място, наречено Язълъкая – по-известно като „ Градът на Мидас “. Рядко посещаван от туристи, това е извънредно красиво място на рид. Осеян е с антични пещери и гробници, а 3000-годишни стълбища водят надолу в тунели с ехтене, ръчно изсечени в здрава канара.
Но най-драматичният от всички монументи тук е превъзходна храмова фасада, висока 17 метра, издълбана в канара преди към 3000 години. В горната част има надпис на античен фригийски: „ Атес е посветил това на Мидас, лидер на армията и държател “. Доказателство, изписано на камък, че Мидас е бил същински цар, задоволително значим за локалния стопанин Атес, с цел да му посвети храма си.
Тъй като Мидас е бил всесилен цар, има огромна възможност да е заровен някъде в Гордион “, сподели Роуз. „ Намирането на гробницата му би било извънредно значимо изобретение. И очевидното място за търсене е в една от могилите, които заобикалят града. “
Повече от 125 гробни могили обкръжават Гордион, датиращи от 9-ти до 6-ти век пр.н.е. Тези великански земни диги, които наподобяват като извънземни хълмове върху другояче равнинния пейзаж, са издигнати, с цел да защитят гробниците на значими хора от крадци на гробове, сходно на египетските пирамиди. Най-големият, връх със стръмни страни, в този момент затрупан с мръсна жълта трева, е висок 53 м, което го прави втората по величина надгробна могила в Турция. Експерти пресмятат, че построяването ѝ е лишило две години и са работили над 1000 души.
„ Ранните археолози са я нарекли „ Могилата на Мидас “, тъй като са считали, че Мидас би трябвало да е заровен вътре. Но не са знаели сигурно “, сподели Роуз. „ Те трябвало да бъдат извънредно деликатни, когато го разкопавали, тъй като това било просто огромна купчина уплътнена пръст. “
Откритие
През 1957 година, работейки с екип от турски въглищни миньори, специалисти деликатно пробиват тунел в могилата. Вътре те откриват огромна гробна камера, построена от борови и хвойнови трупи, съвършено непокътната в херметически затворения си пашкул в продължение на близо 3000 години.
Днес посетителите могат да следват същия тунел от разкопки надълбоко в могилата, с цел да посетят гробницата. Толкова е нежна, че в този момент се поддържа от греди и е предпазена от железна ограда. В нея е открит мъж на към 60 години, легнал на срутено легло и заобиколен от бронзови делви, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, фрагменти от тънък плат и други скъпоценни блага, съответстващи на погребението на цар. Но Мидас ли е той?
В началото на 2000-те години археолозите се обръщат към дендрохронологията – датиране посредством дървесни пръстени – за отговори. Но когато анализирали дървените трупи, употребявани за построяването на гробната камера, се натъкнали на камък.
Дървото датира от към 740 година прочие н. е., само че съгласно асирийските записи Мидас към момента е бил жив през 709 година прочие н. е., 31 години по-късно “, разкри Роуз.
Тази гробница не може да принадлежи на Мидас. Тогава кой е индивидът в гробницата? От обилното заравяне той явно е крал, само че кой? Датата на гибелта му може да значи единствено едно.
„ Вероятно е починал в годината, в която Мидас е пристигнал на власт “, сподели Роуз. И по този начин, съвсем е несъмнено, че заровеният мъж би трябвало да е бащата на Мидас, Гордий.
Подобно на сина си, Гордий също става именит. Историята споделя, че когато предходният крал умрял без правоприемник, жителите на града помолили оракула за помощ. Тя оповестила, че идващият човек, който влезе в града с волска каруца, би трябвало да бъде провъзгласен за крал. Миг по-късно Гордий, фермер, влезнал града. Той е коронясан и името на града е променено на Гордион в негова чест.
За да отпразнува, каруцата му била изложена в храм, завързана със комплициран възел – известния възел Гордион. Легендата гласи, че всеки мъж, който може да развърже възела, ще ръководи Азия. През годините доста хора се опитвали, само че всички се проваляли.
Не открихме никакви доказателства за каруца или възел “, сподели Роуз. „ Но няколко древногръцки историци оповестяват, че през 333 година прочие н. е. Александър Велики е пристигнал тук на път да победи персийската войска. Когато се изправил против възела, той просто извадил меча си и го разрязал. Така че ние считаме, че възелът в действителност е съществувал. И по-късно Александър превзема огромни елементи от Азия, изпълнявайки пророчеството. “
Но какво да кажем за „ златното допиране “? Откъде идва тази концепция? Изненадващо, археолозите не са разкрили доста злато измежду 40 000 артефакта, открити до момента в Гордион. Намерени са малко бижута, няколко златни монети и изящна позлатена резба на сфинкс. Ако в града е имало злато, то може да е било ограбено през вековете или може би към момента е прикрито в 85-те надгробни могили, които следва да бъдат разкопани.
Но археолозите имат друга доктрина за произхода на мита. „ Смятаме, че това е метафора “, изясни Ролер.
Под ръководството на Мидас Гордион станал богат и всесилен град. Историята се трансформирала в метафора за човек с огромно благосъстояние. Дори през днешния ден, когато споделяме, че някой има „ златното допиране “, имаме поради човек, който реализира благосъстояние или триумф с лекост. Цар Мидас наподобява е имал тази заложба. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ