Блажени ние, че дочакахме раждането на царя на Любовта ♥ Иван ВАЗОВ
(Портрет на Иван Вазов от П. Морзов)
♥ Звездата
(Източна легенда)
Зад необятните месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, въз тишината на заспалия свят изгря внезапно една нова звезда.
Тая звезда, която до тогава никое человеческо око не беше виждало, беше звезда велика, ясна и лучезарна, като едно малко слънце, с нейния мощен искра правеше да бледнеят близките звезди, що трептяха по високото небе.
И тая звезда се показваше на запад.
Человеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за появлението й по всичките градове и села на царството. И чудеха се всички и се питаха какво значи това небесно предсказание.
И никой не знаеше.
И на петата нощ слухът за чудесната звезда доближи до ушите на тримата популярни славни мъдреци на Халдея, человеци движимости в писанията, които умееха да гледат в бъдащето и да четат в съкровените му секрети.
И като видяха и те звездата, въздивиха се прекомерно и се смутиха. Защото никой от тях не можеше, макар дълбоката си мъдрост, да отгатне какво явява на вселената това ново небесно величие. И си рекоха един на други:
– Да прегледаме старите оракулски книги. Може би в тях да е писано нещо за това предсказание.
И завзеха се с велико старание да преглеждат остарялата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси.
Три дни и три нощи мъдреците ровиха писанията на пророците, четоха ги, поясниха ги, с цел да найдат ясния отговор на тайната.
И в края на третята нощ мъдреците възкликнаха в огромна наслада, тъй като откриха в книгите предвещанието за тая чудна звезда.
И това остаряло предсказание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди един цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова, сияйна звезда, която ще изгрее на запад, таман над мястото, дето се е родил новият цар.
И зафанаха тогава да се беседват мъдреците между тях. И първият рече:
– Никой цар сред человеците до през днешния ден не е бил обаждан от сходна звезда. Велики царе на земята са владели и повелявали, без да бъде маркирано появлението им с такова славно предсказание. Навярно новият цар ще бъде по-велик от великия Сезостриса, чиято популярност грееше от стовратата Тива, при благословения Нил, до върховете на Ливан, с високите кедри; той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства, що се намират сред западното море и вълните на топлия океан от изток; и от Македонския Александра, който с триумфален меч популяризира властта си от снежните тракийски планини даже до изворите на свещения Ганг.
А вторият влъхва изрече угрижено:
– Трепери, бедна землйо, тъй като заплашителен поробител през днешния ден се ражда! Твоите полета ще бъдат изново покрити с человешки трупове и твоите реки и бистри потоци ще видят почервенели вълните си от человешка кръв, и в никакъв случай толкоз рев и стенание не ще са се издигвали към небесата!
Третият влъхва сподели:
– Благословени да бъдат нашите бели власи, тъй като те са нам щастлив знак и очакване, че няма да доживеем до ония страшни дни, когато новороденият мощен цар отрасне и възмъжее, и със замаха на сабята си направи да покрият земята пожари, отломки, трупове окървавени, сълзи и обезсърчение. Защото всяка царска популярност се гради над разрушението и всяка победа се купува с мерзостта на запустението.
Тогава и троицата мъдреци споделиха.
– Честити сме, че няма да доживеем до тоя чер ден.
И след това стана дума за името на новия цар. И желаеха да узнаят името на новия поробител на земята, който ще я покрие с кръв и съсипни.
И търсиха отново, и откриха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха доста, додето да разгадаят скрития смисъл на тия белези.
И откриха, смаяни, че името на новия цар беше:
Любов!
И удивиха се прекомерно влъхвите и възликуваха сърцата им, тъй като всичките им страхове за человечеството изчезнаха.
Тогава рекоха:
– Блажени ние, триждблажени, че дочакахме раждането на царя на Любовта. Да идем да му се поклоним, звездата ще ни заведе при него.
И тримата белобради влъхви зеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, с цел да ги поднесат пред люлката на благия цар, и яхнаха за към Ливанските планини.
А звездата вървеше пред тях и им показваше пътя.
1901 година
(The Three Wise Men, 1900, J. C. Leyendecker)
От: Пъстър свят, Иван Вазов,,1901
Портрет на Иван Вазов от П. Морзов (1880-1951)
Изображение: The Three Wise Men, 1900, J. C. Leyendecker (1874-1951)
