Поредният рунд от смъртоносната битка между Израел и Хамас приключи

...
Поредният рунд от смъртоносната битка между Израел и Хамас приключи
Коментари Харесай

Войната в Газа, ваксинната дипломация и други акценти от седмицата

Поредният рунд от смъртоносната борба сред Израел и Хамас завърши в нощта на четвъртък против петък. Следва равносметката от предходните 11 дни - съгласно данните, събрани от организация Франс прес.

В Газа при израелските бомбардировки бяха убити 243 палестинци, в това число 66 деца, съгласно локалните здравни управляващи. 560 деца са сред 1900-те ранени. 200 жилища са изцяло разрушени, 1400 - отчасти. 90 хиляди бяха прокудени от домовете си.

При конфликтите на Западния бряг починаха още 25-има палестинци.

В Израел ракетите на Хамас убиха 12 души, измежду тях 1 дете. Повече от 350 бяха ранени. Над 2 хиляди жилища бяха развалени.

Веднага след примирието и Хамас, и Израел се оповестиха за спечелили. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху посочи пред сънародниците си, че в следствие от интензивните бомбардировки върху военната инфраструктура в Газа от 10 май нататък заплахата откъм палестинския анклав е била понижена значително.

„ Елиминирахме повече от 200 терористи, в това число високопоставени членове на Хамас и бригадни командири. Елиминирахме значима част от командния ешелон на Хамас и Ислямски джихад. Тези, които оцеляха, към този момент знаят, че нашата дълга десница може да ги доближи на всички места - и над земята, и подземен “, регистрира Нетаняху.

И от едната, и от другата страна на спора предизвестиха, че са подготвени да възобновят борбата и при най-малкия мотив.

„ Оставаме с пръст на спусъка “, съобщи пред Ройтерс член на политическото бюро на Хамас като посочи, че ще държи сметка на израелските управляващи за възможни похищения против палестинците в Източен Ерусалим и джамията Ал Акса. Нетаняху също имаше предизвестие за Хамас:

„ Хамас бъркат, в случай че си мислят, че ще поносим даже и няколко ракети. На всяка демонстрация на експанзия против общините към Газа и където и да е в страната Израел ще отговорим с доста повече мощ. Нещата от предишното няма да се повторят “.

А край джамията „ Ал Акса “, откъдето стартира целият спор, и през вчерашния ден се стигна до конфликти сред израелската полиция и арабски младежи.

Разведряване сред Русия и Съединени американски щати?

Като „ работлив, градивен и почтен “ дефинираха от Държавния департамент първия диалог очи в очи сред държавния секретар Антъни Блинкън и съветския външен министър Сергей Лавров, който се състоя в сряда в Рейкявик.

„ Днес потвърдихме нашето предложение да стартираме разговор по всички аспекти и фактори, които въздействат на стратегическата непоклатимост - нуклеарни, неядрени, настъпателни, отбранителни “, сподели Лавров.

„ Според нас в случай че водачите на Русия и на Съединените щати могат да работят градивно, светът може да е по-безопасно място. Към това се стремим “ увери Блинкън, само че предизвести:

„ Ако Русия работи нападателно против нас, нашите сътрудници и нашите съдружници, ние ще отговорим “.

 Антъни Блинкън (вляво) и Сергей Лавров в Рейкявик, 19 май 2021

В исландската столица представителите на Съединени американски щати, Русия и останалите страни, граничещи с Арктика, се изрекоха против милитаризацията на района и за съдействие против световното стопляне.

Непосредствено преди срещата в Рейкявик едно събитие добави, а друго лиши от напрежението сред Вашингтон и Москва.

В Москва Държавната дума поддържа излизане на Русия от Договора за намерено небе, а във Вашингтон администрацията анулира част от глобите против газовия план „ Северен поток-2 “.

Договорът „ Открито небе “ позволяваше на над 30-те страни по него да правят взаимни въздушни наблюдения над военни обекти и интервенции. Съединените щати първи се отхвърлиха от тази опция в края на ръководството на Доналд Тръмп. Преди гласуването в сряда заместник-външният министър Сергей Рябков изясни, че администрацията на Джо Байдън е имала задоволително време за " градивни решения ", само че не се е възползвала.

„ Америка излезе от контракта. Кой остана? Сателитите ѝ от НАТО. Разбира се, в този момент споделят дано Русия да не излиза. Защо? Иска им се да организират полети и разследващи интервенции, а след това да предават всички данни на Съединените щати “ изясни ръководителят на Думата Вячеслав Володин.

Съединените щати анулираха глобите против компанията, изграждаща газопровода „ Северен поток-2 “, и против нейния началник Матиас Варниг. Говорителка на Белия дом изясни, че Вашингтон към момента счита плана за рисков за европейската енергийна сигурност, за стабилността на Украйна и източния фланг на НАТО. Но източник от администрацията на Байдън уточни пред Ройтерс, че с разхлабването на глобите президентът е направил жест за одобрение на връзките с Германия, опънати до краен лимит при ръководството на Тръмп.

В Кремъл и Берлин приветстваха решението. В Киев президентът Володимир Зеленски го жигосах. Когато бъде приключен, „ Северен поток-2 “ ще удвои доставките на съветски природен газ за Германия и Централна Европа и ще сложи под огромна въпросителна милиардите долари такси за пренос през украинската газопреносна мрежа. Зеленски предизвести, че от това ще пострада и Вашингтон:

„ Убеден съм, че това ще е проваляне за Съединените щати и то персонално за президента Байдън. Казвам го намерено: това ще е огромна геополитическа победа за Руската федерация, която ще докара до ново систематизиране на сили и въздействие “, сподели украинският президент.

Износ на ваксини

Във всеки ден от началото на тази седмица в Индия бяха потвърждавани повече от четвърт милион нови случая на ковид-19 и близко или над 4 хиляди умряли. Доскоро най-големият експортьор и донор на ваксини за света, страната спря износа за Африка и други райони преди месец и - съгласно източници на Ройтерс - не възнамерява да го възобнови преди октомври.

Но други страни се заеха да запълнят празнината. В понеделник президентът на Съединените щати Джо Байдън разгласи искания за лидерско място в износа на ваксини и се зарече да изпревари Китай и Русия до началото на юли с експорт на общо 80 милиона дози

Претенциите на Вашингтон за световно водачество и в разпространяването на имунизациите бяха „ оспорени “ през вчерашния ден от ръководителя на Европейската комисия. „ Европа си слага за цел да подари най-малко 100 милиона дози на страни с ниски и междинни приходи до края на 2021 година “ даде обещание Урсула фон дер Лайен на видеоконференция на двадесетте най-развити страни.

Трима от огромните производители на ваксини – „ Пфайзър “, „ Модерна “ и „ Джонсън и Джонсън “, дадоха обещание 3,5 милиарда дози за по-бедните страни в идващите 18 месеца. Не гратис, само че с отстъпка. 1,8 милиарда дози обаче са към този момент резервирани за страните-членки на Европейски Съюз - договорът за това бе подписан в четвъртък от Европейска комисия и Бионтех.

Посланиците на 27-те взеха тази седмица решения, значими за облекчение на пътуванията и реализацията на летния туристически сезон. В сряда те одобриха проекта на Европейска комисия за допускане на чужденците, които са изцяло имунизирани, а в четвъртък се споразумяха с Европарламента по детайлите на бъдещия цифров здравен паспорт.

„ Нова договорка “ за Африка

Евродепутатите приканиха Комисията да се застъпи в Световната комерсиална организация за краткотрайна анулация на патентите върху имунизациите против Covid-19. Тази седмица една от водещите европейски страни се застъпи за концепцията. Африка би трябвало сама да създава имунизациите си, съобщи президентът на Франция Еманюел Макрон, който събра в Париж държавните водачи от Черния континент:

„ Желанието ни е да помогнем на Африка сама да се оборудва - посредством партньорства в софтуерното развиване, посредством финансиране от Световната банка и посредством още две неща, за които се разбрахме през днешния ден: трансфер на технологии и премахване на всички спънки свързани с интелектуалната благосъстоятелност, които блокират производството на ваксини в Африка “.

40 % от африканците би трябвало да бъдат имунизирани до края на годината, добави Макрон. Участниците на конференцията в Париж договориха обособяване на десетки милиарди долари от Международния валутен фонд за обезвреждане на икономическия резултат от пандемията на континента.

Изостряне на мигрантската рецесия

Пропастта сред богатата Европа и бедната Африка се прояви в остра рецесия при започване на тази седмица в Сеута - един от двата испански анклава на мароканския бряг. В понеделник и вторник осем хиляди нередовни имигранти - измежду тях най-малко 1500 деца - се стекоха в града, заварвайки граничната защита изцяло неподготвена. Правителството в Мадрид бързо изпрати полиция и армия и върна множеството от хората назад в Мароко.

От Рабат не скриха, че в основата на рецесията е отводът на Испания да признае мароканския суверенитет над Западна Сахара и, по-конкретно, решението на испанските управляващи да одобряват за лекуване Брахим Гали - болния от Covid-19 водач на бунтовническата формация Полисарио. „ Амнести интернешънъл “ упрекна и Рабат, и Мадрид, че употребяват хората като пионки в политическите си кавги.

Преговорната рамка за Северна Македония

Отношенията сред България и Хърватия се обтегнаха през седмицата. Повод дадоха напъните на македонския министър председател Зоран Заев да лобира за започване на договаряния за участие на Република Северна Македония в Европейския съюз, без да извършва Договора за другарство и добросъседство със София.

На срещата на президентите на страните от Западните Балкани в Бърдо в понеделник хърватският държавен глава Зоран Миланович изрази неодобрение от българската позиция:

„ Македония, или Северна Македония както публично се назовава в този момент, се намира в невъзможна обстановка. Имам поради изискванията, които им се слагат в един релативно късен стадий на назряването на договарянията за това какво написа в някакви учебници по история. Това, което в този момент е формалната политика на една страна-членка на Европейския съюз предизвиква на Северна Македония, е нещо, което бих нарекъл „ нарушаване “ - нахлуване на непозната територия “, сподели хърватският държавен глава.

Два дни по-рано, в предаването „ Събота 150 “, непрекъснатият представител на България в Евросъюза дипломат Димитър Цанчев изясни - за кой ли път - че това, за което София и Скопие не могат да се схванат, не са просто „ някакви учебници по история “.

„ Проблемите са посред ни. Много е ясно какви са те. Те са свързани с метода, по който се изопачава българската история, с цел да се гради актуалната еднаквост на Република Северна Македония. С метода, по който тази история се показва в учебниците и въз основа на тази изопачена версия на историята младото потомство в Република Северна Македония се възпитава в дух на ненавист против България “, сподели Цанчев.

Посланичката на Хърватия у нас Ясна Огняновац бе привикана във външно министерство във вторник. Там ѝ бе обяснено, че България дефинира изявлението на хърватския президент като „ недопустимо и безпричинно “. А Огняновац, съгласно прессъобщението от външно министерство, удостоверила нуждата от съдействие сред София и Загреб за гарантиране на стабилността и европейската вероятност на Западните Балкани.

Вчера в София дойдоха Аугущо Сантуш Силва - външен министър на ротационния ръководител на Европейски Съюз Португалия, дружно с еврокомисаря по разширението Оливер Вархеи. Със същата цел - да убедят новото държавно управление в София да отстъпи от единомислещата декларация на предходния парламент и да даде зелена светлина за договаряния за присъединение на Северна Македония.

„ България е водещата страна-членка, що се отнася до създаването на нашата политика за Западните Балкани. България е страна от района, тъй че постоянно си коства да дойдем в София, с цел да получим хрумвания и да забележим по какъв начин можем да продължим напред. Тук сме, с цел да решим дружно с България какви ще бъдат идващите стъпки “ увери Вархеи.

От служебния министър на външните работи Светлан Стоев еврокомисарят чу, че българската позиция във връзка с преговорната рамка за Скопие остава непроменена:

„ По тази тематика е налице цялостна последователност и не може да се чака смяна в националната позиция на Република България във връзка с Република Северна Македония. За нас от основно значение остава поддържането на добросъседски връзки и приемането на нужните гаранции за осъществяването на Договора за другарство и добросъседство от 2017 година “.

Президентът Румен Радев бе още по-ясен:

„ Ние желаеме да забележим не заявления, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални ползи. Считаме, че най-важното в този развой е откритият и пълностоен разговор сред страните. И държа да подчертая, че България постоянно е била и остава отворена за подобен разговор “.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР