Скакалците са като цаца, но с горчив послевкус: Личен опит
Поради приемането на новата евродиректива, насърчаваща яденето на , стартирана тия дни, желая да споделя от първа уста опита си в яденето на насекоми.
Преди 2 месеца по лично предпочитание се подложих на това в Мексико в качеството си на турист-пътешественик-изпитател.
Още в хотела предлагаха вечеря с „ предиспанска кухня ”. Това го пиша освен, с цел да се ориентирате към кой век се връщаме – 15-и от 21-ви, само че и с цел да получите елегантно наименование на новата кулинарна наклонност.
Предиспанската, тоест индианската „ кухня ”, е включвала най-вече инсекти. Освен плодове, несъмнено.
Но в менюто на специфичната вечеря участваха единствено насекомите.
Изглеждаше, че такова тестване – единствено насекоми за първо, второ, трето евентуално ще ми пристигна допълнително. Така решението беше насекомите да се опитат като едно от блюдата в обичаен ресторант.
Намери се добър в самия център на столицата Мексико сити, до булеварда и против парка Хуарес и локалното НДК, което е в неокласически жанр. И в менюто в действителност участваха няколко позиции на тази тема.
Между хайвера от ларви на мравки и белите червеи, изборът падна на пържени скакалци. Един другар незабавно разяснява, когато му изпратих фотоси от мястото на събитието, че би избрал червеите, тъй като имали повече протеини. Иначе незабавно, от пръв взор, беше познал какво ми е сервирано, като на въпроса ми що е то, пусна отговор: „ СкакаУец ”. После пристигна тематиката за червеите...
Когато поднесат ястието, картината е леко изопваща за неподготвения чревоугодник, макар цялото му предпочитание да се слее с безумието.
Скакалците, по-точно трупчетата им, в случай че по този начин мога да се изразя, в огромно количество са „ кацнали ” върху също пържен като тях овален самун. Да го назовем питка, или „ по кулинарному ” – канапе. Виждате сами на фотосите.
Първият скакалец е цялото прекарване, след това се привиква.
Вкусът в началото наподобява на толкоз известната у нас пържена цаца. Само дето, в случай че тя е дребна, представете си какъв брой по-миниатюрен е скакалецът. Колкото за един зъб, в случай че позволите тази метафора, която някому може да се стори политически некоретктна, в случай че е безжалостен почитател на инсектокултурата. Апропо, мисля, че е време да се отвори полемика месоядство ли е или е вегетарианство към веганство яденето на инсекти.
Но дано да се върнем на „ блюдото ”...
Неприятен е послевкусът, който нагарча. Чувството при някого, изключително при дамите, както те сами споделят, може да отиде и към „ покачване ”.
Особено, в случай че някой – жена или мъж, прекали с количеството погълнати скакалци. Аз нямах това безразсъдство и одобрих със успокоение крайния резултат от кулинарния опит.
Свежестта на салатата от кактус, която се оказа много приятна и с усет, ненапълно съпоставим със зелен боб, главното ядене и десертът ми помогнаха.
А дори не знаех, че с яденето на скакалците съм изпреварил европейските трендове. Все отново го сторих още предходната година, въпреки и в края й.
Ако настоящото мерило за европейщина – това следващо равнище на „ майндсет ” след българщината, е ял ли е човек инсекти, гордо аз ще отговоря: „ ООДа ”.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Преди 2 месеца по лично предпочитание се подложих на това в Мексико в качеството си на турист-пътешественик-изпитател.
Още в хотела предлагаха вечеря с „ предиспанска кухня ”. Това го пиша освен, с цел да се ориентирате към кой век се връщаме – 15-и от 21-ви, само че и с цел да получите елегантно наименование на новата кулинарна наклонност.
Предиспанската, тоест индианската „ кухня ”, е включвала най-вече инсекти. Освен плодове, несъмнено.
Но в менюто на специфичната вечеря участваха единствено насекомите.
Изглеждаше, че такова тестване – единствено насекоми за първо, второ, трето евентуално ще ми пристигна допълнително. Така решението беше насекомите да се опитат като едно от блюдата в обичаен ресторант.
Намери се добър в самия център на столицата Мексико сити, до булеварда и против парка Хуарес и локалното НДК, което е в неокласически жанр. И в менюто в действителност участваха няколко позиции на тази тема.
Между хайвера от ларви на мравки и белите червеи, изборът падна на пържени скакалци. Един другар незабавно разяснява, когато му изпратих фотоси от мястото на събитието, че би избрал червеите, тъй като имали повече протеини. Иначе незабавно, от пръв взор, беше познал какво ми е сервирано, като на въпроса ми що е то, пусна отговор: „ СкакаУец ”. После пристигна тематиката за червеите...
Когато поднесат ястието, картината е леко изопваща за неподготвения чревоугодник, макар цялото му предпочитание да се слее с безумието.
Скакалците, по-точно трупчетата им, в случай че по този начин мога да се изразя, в огромно количество са „ кацнали ” върху също пържен като тях овален самун. Да го назовем питка, или „ по кулинарному ” – канапе. Виждате сами на фотосите.
Първият скакалец е цялото прекарване, след това се привиква.
Вкусът в началото наподобява на толкоз известната у нас пържена цаца. Само дето, в случай че тя е дребна, представете си какъв брой по-миниатюрен е скакалецът. Колкото за един зъб, в случай че позволите тази метафора, която някому може да се стори политически некоретктна, в случай че е безжалостен почитател на инсектокултурата. Апропо, мисля, че е време да се отвори полемика месоядство ли е или е вегетарианство към веганство яденето на инсекти.
Но дано да се върнем на „ блюдото ”...
Неприятен е послевкусът, който нагарча. Чувството при някого, изключително при дамите, както те сами споделят, може да отиде и към „ покачване ”.
Особено, в случай че някой – жена или мъж, прекали с количеството погълнати скакалци. Аз нямах това безразсъдство и одобрих със успокоение крайния резултат от кулинарния опит.
Свежестта на салатата от кактус, която се оказа много приятна и с усет, ненапълно съпоставим със зелен боб, главното ядене и десертът ми помогнаха.
А дори не знаех, че с яденето на скакалците съм изпреварил европейските трендове. Все отново го сторих още предходната година, въпреки и в края й.
Ако настоящото мерило за европейщина – това следващо равнище на „ майндсет ” след българщината, е ял ли е човек инсекти, гордо аз ще отговоря: „ ООДа ”.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ