Популистката вълна, която заплаши тази година да завладее Западна Европа

Популистката вълна, която заплаши тази година да завладее Западна Европа и да сътвори екзистенциални терзания за Брюксел, наподобява се забави, в случай че не е и залязла.

Найджъл Фараж, популистът, който оказа помощ за провеждането на английското гласоподаване за овакантяване на Европейския съюз, в този момент е най-много маргинализиран хазаин на телевизионни дискусионни шоута. Марин льо Пен, която ужаси френския хайлайф като претендент за президент на Националния фронт, беше безогледно победена. Геерт Вилдерс, който стигна до второто място на холандските избори през март, остана отвън четиристранната коалиция, която най-сетне се появи.

Но на изток има друга история, която се трансформира в проява на популизма в многочислените му разновидности, разширявайки пукнатината в блока.

Четирите страни от източната част на Европейския съюз, от които са обезпокоени по-старите членове - Полша, Унгария, Чешката република и Словакия - са ръководени от популисти от една или друга категория.

Популизмът не е елементарен за установяване, корените на неговия триумф са разнородни и неговите последователи не съставляват една идеология, даже в случай че всички те подлагат на критика неконтролираната миграция, изключително на мюсюлманите. Но техният триумф е фрагментиране на обичайна политика и прави по-трудни за създаване държавни управления на обединенията.

Такъв е казусът в Централна Европа. Популистката крайнодясна Алтернатива за Германия (АГ) усложни живота на канцлера Ангела Меркел, която към момента се бори да сътвори коалиция след изборите през септември, на които АГ финишира трета. В Австрия Себастиан Курц, който е едвам на 31 година, в този момент се чака да стане канцлер, откакто организира популистка акция, която кооптира антиимигрантско обръщение на крайнодясната Партия на свободата. Ситуацията в германия и Австрия е увещание, че популизмът остава мощ, която би трябвало да се регистрира, даже и в случай че напредъкът й в Западна Европа към този момент да е отсрочен.

А фактът, че в този момент популистите управляват държавните управления в Източна и Централна Европа, заплашва да продължи да легитимира придвижвания, които в миналото са се намирали на края на политиката.
CZECH REPUBLIC ELECTIONS AFTERMATH / БГНЕС
В Чешката република Андрей Бабиш, олигарх, който яхна вълната на гнева против корупцията и самодоволството на стандартната политика, завоюва звучно изборите през октомври.

"Националните обстановки са разнообразни, само че общата наклонност е една и съща", сподели Милан Ник от немския Съвет по външни връзки. "Това е на всички места, само че изтокът е по-изложен или по-слаб, тъй като демокрацията е почнала или беше възобновена единствено преди 25 години".

Иржи Пехе, чешки академик, който е работил в тясно съдействие с някогашния чешки президент Вацлав Хавел, съобщи, че избирането на Бабиш "разбира се е част от наклонност, само че в това време има отклонения по темата".
BELGIUM EU EASTERN PARTNERSHIP SUMMIT / БГНЕС
Четирите страни, известни като вишеградските страни, имат четирима доста разнообразни популисти, сподели той.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан "е дясен националист"; полският водач Ярослав Качински "е идеолог", захласнат от Русия и гибелта на брат си близнак; Премиерът Роберт Фицо от Словакия "е ляв популист"; а Бабиш е по-близък по дух, уточни Пехе, до президента Тръмп и някогашния италиански министър председател Силвио Берлускони, обещаващи да освободят страната от корупция и да я управляват като бизнес.

Ранните оферти, че Бабиш бил крайнодесен, бяха пресилени, споделят тези анализатори. За него не се счита, че - както Орбан и Качински – ще се опита да сътвори властническа, еднопартийна страна - "като комунистическата страна, ръководена сама от себе си", споделя Норман Дейвис, прочут историк в района, който в този момент е в колежа Пембрук в Кеймбридж.

Това, което сплотява популистите, твърди Пехе, е, че "яздят вълната на безпокойството - за глобализацията, миграцията и новите феномени - и притеглят тези, които търсят някаква защита".

Загрижеността за националната еднаквост е изключително мощна в някогашните комунистически страни, които бяха подчинени от Съветския съюз и едвам неотдавна си възвърнаха суверенитета.

Те се стремят да останат част от Европейския съюз като отбрана против Русия и като великодушен източник на районна помощ и работни места за всеки, който желае да пътува в границите на блока.
POLAND GOVERNMENT / БГНЕС
Но в това време се тормозят от правилото на споделеното ръководство и не харесват приемането на заповеди от Брюксел.

Особено в Чешката република, която в никакъв случай не се възползва от развода през 1993 година със Словакия, идентичността е обтекаема, като политическата система всъщност се утежнява след президентството на Хавел, счита Пехе.

"Словаците са употребявали развода по позитивен метод, доказвайки себе си на света като нова нация, до момента в който чехите останаха с носталгия и съжаление", сподели Пехе.

Тази липса на ясна еднаквост, сподели той, "играе роля в кризата", защото закани като миграцията или по-нататъшни стъпки към европейската интеграция единствено ускоряват безпокойството.

Като жители на дребна страна, намираща се сред империи, чехите постоянно са имали "вроден скептицизъм" към властта, сподели Томас Валашек, шеф на Карнеги Европа, изследователска институция, основана в Брюксел.

Бабиш няма ясна идеология или политика, сподели Валашек. "Той реши да се кандидатира, тъй като счита, че чешкото общество е грохнало, неефективно и може да бъде управлявано", сподели той.

Вероятно той ще бъде примирителен, сподели Валашек, имайки поради словашкия министър председател Фицо, който стартира като мощно антиевропейски, а в този момент е огромен бранител на блока - въпреки да възразява, както всички водачи в района, да одобри квота от мюсюлманските мигранти, по разпореждане на Европейската комисия.

Валашек също вижда разпространение на антиимигрантски и антиевропейски визии на запад, въпреки и да не печелят болшинствата.

"Тези гласоподаватели не бъркат напълно", сподели той. "Германците и австрийците също имат вродено възприятие на блян за ред и ненавист към хаоса".

Макар настояването от Брюксел за приемане на квота от мигранти да е кардинално, сподели Валашек, "винаги ще провокира реакция - страните желаят надзор над броя на мигрантите и способността да решат кой е мигрант и кой е същински емигрант."
BELGIUM EU EU SUMMIT / БГНЕС
Популярният песимизъм по отношение на миграцията към Европейски Съюз е рационален, защото системата е явно грохнала, съобщи Валашек, макар че броят на мигрантите е намалял след подозрителните покупко-продажби с Турция и Либия и по-строги политики от Италия и Германия.

Но Унгария и Орбан първи сложиха гранични огради, като акцентираха в разгара на рецесията, че свободата на придвижване в границите на Европейския съюз изисква сигурни граници към него.

Този мотив откри възходяща поддръжка от страна на доста от същите западни политици, обезпокоени от популистката реакция, която изкриви неговата изразителност и неналичието на "солидарност", отказвайки да вземе даже дребна квота от мигранти.

"Миграцията играе значима роля както в изборите на запад, по този начин и на изток", съобщи Мирослав Марес, професор по политология, който учи крайната десница в Университета Масарик в Бърно, Чехия.

Въпреки че броят на мигрантите е доста невисок в източните страни, всички спечелили са употребявали мощна антиимиграционна изразителност и я обвързаха с опасения от тероризъм, колкото и извънредно дясната Алтернатива за Германия, разяснява Марес,

Дейвис вижда общия знаменател "като всеобщи възмущения за едно или друго нещо", само че тези въпроси могат да варират в другите страни.

"Значителна част от популацията във всяка от тези страни счита, че нещо им е било отнето, били са ограбени, били са подведени и измамени", сподели той.

Но до момента в който американците могат да недоволстват от загубата на владичество и заради възхода на Китай, а Англия от края на славните дни на империята, сподели той, "възмущението в някогашния руски блок е за пропуснатите благоприятни условия на свободата, която получиха през 1989 г."

Никой не съжалява за изгубването на комунизма, уточни Дейвис, само че "те недоволстват от метода, по който е учреден новия ред и къде са отишли изгодите, най-много за малочислен елит".

Те имат вяра или са в положение да повярват, сподели Дейвис, "че те са заобиколени от врагове, дали извън - нормално Германия или Русия - или отвътре".

Но Дейвис е по-оптимистичен от мнозина. Чистото многообразие от цели значи, че няма да се популяризира обединено придвижване, сподели той. „ Няма един вирус “, сподели той, “и не мисля, че има доста оставаща мощ “./БГНЕС

...............

Стивън Ерлангер, в. „ Ню Йорк таймс “