Популациите на редица застрашени животински видове в България са изложени на риск
Популациите на редица застрашени скотски типове в България са изложени на риск, гласят заключенията от първото огромно проучване за размера на закононарушенията против дивата природа у нас, квалифицирано от WWF въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции. Резултатите от проучването сочат, че в границите на пет години контролните органи са записали едвам 2818 потърпевши диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). За съпоставяне, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас са записали в пъти повече ранени животни.
„ Изследването ни изрично демонстрира, че застрашените типове се употребяват със доста по-слаба отбрана от така наречен стопански значими типове, т.е. от тези, които са позволени за лов и лов на риба. Данните сочат, че закононарушенията против вторите са глобени по-често и с по-голяма суровост. Близо 60% от досъдебните производства, формирани от прокуратурата, както и 2/3 от всички неоправдателните присъди на първа инстанция, в действителност са за противозаконен лов и лов на риба на незастрашени типове. Оказва се, че нашето законодателство не пази задоволително изрично намиращите се под опасност животни “, коментира Нада Тошева, началник стратегия „ Опазване на типове “ във WWF и един от създателите на отчета.
Данните обгръщат интервала сред 2016 и 2020 година и са събирани от публични източници, измежду които районните и регионалните прокуратури, районните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на изследването специалистите на WWF получиха достъп до социална информация, а също и организираха изявленията с експерти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Те откриха, че:
Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи. У нас живеят 33 от 35-те европейски типа прилепи. Сред най-големите закани за тяхното оцеляване е изгубването на естествените им местообитания. Причина за това е безпокойството, което се предизвиква при инфраструктурни планове по време на хибернацията им, също и премахването на остарели, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят посредством главната им храна – насекомите.
При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки. Притеснителен при тях е размерът на човешката интервенция. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва и на пътен трафик.
Най-голям брой наранени екземпляри има измежду птиците. Основните опасности са свързани с отстрел, отравяне, заличаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.
За да опази дома на дивите животни у нас WWF започва акцията си Общ дом. Общо бъдеще. Нейната цел е да спомогне за построяването на бъдеще, в което хората живеят в естетика с природата и нейните жители.
