Ето къде и как преди 600 години се появява карантината
Понятието „ “ евентуално в никакъв случай до момента не е било толкоз крепко заседнало в човешкото схващане, както в този момент около с налаганите по света забрани за пътувания, правила за самоизолация на идващите, които се трансформират от седмицата на седмица. Но думата „ карантина “ датира отпреди цели 600 години. Тя се появява в, когато венецианците се борят с друга опустошителна болест - бубонната чума.
Това става през 1400 година, когато корабите, стоките и техните екипажи, идващи от изток, би трябвало да се изолират, преди да продължат пътуването си до континента. За да защитят жителите от ранните талази на заболяването, управляващите основават система за изолираност на два острова в техните лагуни – система, която продължава да се употребява и до през днешния ден.
Карантинните острови
Островите са наречени „ Лазарети “ - име, заимствано от първия от тези острови, Света Мария от Назарет.
Само на няколко километра североизточно от града, стратегически ситуиран при влизането в лагуната, с декрет през 1648 година е учреден втори Лазарет, наименуван „ Lazzaretto Novo “ или Нов Лазарет.
„ Докато болните отивали в Стария Лазарет, здравите били настанени в Новия Лазарет, с цел да се предотврати разпространяването на заболяването, защото не било допустимо здравно лекуване “, изяснява Героламо Фазини, президент на Археоклуб във Венеция, настойник на Лазарет.
„ Чумата пристигнала във най-много от морето и от корабите. Всеки транспортен съд бил евентуална бактериологична бомба, защото на борда на тези кораби са били черните мишки, идващи от Африка или Изток, пренасящи паразити и предаващи заболяването на хората посредством бактерията Yersinia Pestis, която предизвиква чумната зараза “, споделя Фазини. Пътниците, екипажите и техните товари прекарвали 40 дни във венецианската „ quarantena “, откъдето произлиза и днешното название „ карантина “, което значи в превод - тъкмо 40 дни. Това бил почти интервалът от време, за който се считало, че е нужен, с цел да се избегне заразяване.
Периодът на карантина можел да варира, тъкмо както през днешния ден, когато страните по света вкарват разнообразни интервали на карантина, с цел да предотвратят разпространяването на Covid-19. Рисунки, оставени по стените на огромна постройка, употребена за предпазване на артикули на остров Лазарет, свидетелстват за една карантина от 54 дни, а други - за по-кратки.
Островите били разграничени на 10 изолационни отделения, с къщи, ситуирани от време на време по целия им дълъг периметър от един километър. Църква на името на св. Вартоломей, била в средата на четирите отделения, с цел да могат хората да участват на литургия, като в същото време съблюдават нужната безвредна отдалеченост. До църквата имало две гробища, християнско гробище, наречено „ Camposanto “ (Светото гробище), и мюсюлманско гробище, наречено „ Гробището на Триполините “.
Днес постройката на изолираните е музей, в който са изложени венециански лодки и артефакти от остров Лазарет и други елементи на лагуната.
Бубонната чума
Бубонната чума се появява и преповтаря в Европа от епохи и е една от най-страшните заболявания в света. През 17-ти век лекарите, които се престрашават да лекуват болните, се покриват с главата до петите и носят маска с дълъг клюн , сходен на птица. Клюнът имал за цел да защищити лекарите от „ отровния въздух “, който по това време се считало, че популяризира чумата. Смятало се, че формата му дава задоволително време на съединяване от „ защитни “ билки, канела, смирна и мед да се задейства, преди въздухът да удари ноздрите и белите дробове на чумните лекари.
Визията станала толкоз емблематична в Италия, че „ чумният лекар “ се трансформира в главен детайл на италианските Комедия дел арте и карнавалните празници и към момента е известен костюм до през днешния ден.
Информацията съобщи БГНЕС, базирайки се на Евронюз.
Това става през 1400 година, когато корабите, стоките и техните екипажи, идващи от изток, би трябвало да се изолират, преди да продължат пътуването си до континента. За да защитят жителите от ранните талази на заболяването, управляващите основават система за изолираност на два острова в техните лагуни – система, която продължава да се употребява и до през днешния ден.
Карантинните острови
Островите са наречени „ Лазарети “ - име, заимствано от първия от тези острови, Света Мария от Назарет.
Само на няколко километра североизточно от града, стратегически ситуиран при влизането в лагуната, с декрет през 1648 година е учреден втори Лазарет, наименуван „ Lazzaretto Novo “ или Нов Лазарет.
„ Докато болните отивали в Стария Лазарет, здравите били настанени в Новия Лазарет, с цел да се предотврати разпространяването на заболяването, защото не било допустимо здравно лекуване “, изяснява Героламо Фазини, президент на Археоклуб във Венеция, настойник на Лазарет.
„ Чумата пристигнала във най-много от морето и от корабите. Всеки транспортен съд бил евентуална бактериологична бомба, защото на борда на тези кораби са били черните мишки, идващи от Африка или Изток, пренасящи паразити и предаващи заболяването на хората посредством бактерията Yersinia Pestis, която предизвиква чумната зараза “, споделя Фазини. Пътниците, екипажите и техните товари прекарвали 40 дни във венецианската „ quarantena “, откъдето произлиза и днешното название „ карантина “, което значи в превод - тъкмо 40 дни. Това бил почти интервалът от време, за който се считало, че е нужен, с цел да се избегне заразяване.
Периодът на карантина можел да варира, тъкмо както през днешния ден, когато страните по света вкарват разнообразни интервали на карантина, с цел да предотвратят разпространяването на Covid-19. Рисунки, оставени по стените на огромна постройка, употребена за предпазване на артикули на остров Лазарет, свидетелстват за една карантина от 54 дни, а други - за по-кратки.
Островите били разграничени на 10 изолационни отделения, с къщи, ситуирани от време на време по целия им дълъг периметър от един километър. Църква на името на св. Вартоломей, била в средата на четирите отделения, с цел да могат хората да участват на литургия, като в същото време съблюдават нужната безвредна отдалеченост. До църквата имало две гробища, християнско гробище, наречено „ Camposanto “ (Светото гробище), и мюсюлманско гробище, наречено „ Гробището на Триполините “.
Днес постройката на изолираните е музей, в който са изложени венециански лодки и артефакти от остров Лазарет и други елементи на лагуната.
Бубонната чума
Бубонната чума се появява и преповтаря в Европа от епохи и е една от най-страшните заболявания в света. През 17-ти век лекарите, които се престрашават да лекуват болните, се покриват с главата до петите и носят маска с дълъг клюн , сходен на птица. Клюнът имал за цел да защищити лекарите от „ отровния въздух “, който по това време се считало, че популяризира чумата. Смятало се, че формата му дава задоволително време на съединяване от „ защитни “ билки, канела, смирна и мед да се задейства, преди въздухът да удари ноздрите и белите дробове на чумните лекари.
Визията станала толкоз емблематична в Италия, че „ чумният лекар “ се трансформира в главен детайл на италианските Комедия дел арте и карнавалните празници и към момента е известен костюм до през днешния ден.
Информацията съобщи БГНЕС, базирайки се на Евронюз.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ