Понякога трябва да си счупим главата, за да разберем, че

Понякога би трябвало да си счупим главата, с цел да разберем, че стената е твърда. Да изпуснем влака, с цел да се научим да сме в точния момент. Да си загубим ключовете, да се изгорим на котлона, да ни изритат от гнездото… Разбирате какво имам поради. Понякога обаче е задоволително да забележим по какъв начин някой различен си дръпва ръката от огъня, с цел да създадем връзката. Ето какво научих по сложния метод, а ми се искаше да го знаех на 20!

29 юли 2022 | Произведенията на Иван Вазов „ Левски “ от „ Епопея на забравените “ и „ Под игото “ да се реалокират за проучване...
Никой няма да ви върне пропуснатите благоприятни условия. Дали е опция за, стаж в мечтана област, за която нямате подготовка, или конкурс, в който “нямате шанс”.

Влюбеността е на ниска цена сурогат на същинската съгласуваност. Всяко пояснение в “любов” се изтърква и омръзва с човек, с който нямате какво друго да си кажете.

Родителите ни са просто хора. Никоя жена на тоя свят не е олицетворение на идеала за майка. Всички вършим най-хубавото, на което сме способни, с това, с което разполагаме.

Приятелството е повече от общи ползи. Повече даже от споделени разбирания. Споделяме общи възгледи с доста хора и можем да приказваме за плетива с някои от познатите си, само че другари са хората, които схващат що за хора сме и тъкмо по тази причина ни обичат.

Автентична е тази наша “версия”, която не можем да не бъдем, каквото и да ни коства. И никое мнимо приемане, никой обществен кръг не коства толкоз, колкото свободата да бъдем каквито в действителност сме.

Както една от най-близките ми приятелки споделя: “Ако някъде не можеш да се оклепаш с торта, това място не ти е дом и тези хора не са ти семейство”.

И още...