Понякога търсим себе си с години. Или пък започваме да

Понякога търсим себе си с години. Или пък започваме да го вършим, когато ни се случи нещо неприятно. Например, когато се разделим с обичан човек.

Тогава внезапно си задаваме въпроса - кой съм аз? И започваме едно странствуване, което да ни води там, където ще бъдем същински щастливи.

Пътят е дълъг или къс, зависи от нас самите. Но най-важното, което би трябвало да знаем е, че няма по какъв начин да намерим себе си, в случай че се вслушваме непрекъснато в непознатите стремежи и препоръки.



Ако се замислите, ще си дадете сметка, че в действителност се оглеждате в очите на другите и умишлено или не, позволявате тяхното мнение да ви въздейства. Когато ви подлагат на критика, когато вършат опит да ви моделират, когато желаят да ви трансформират, вие неумишлено се пробвате да се коригирате, да заслужите утвърждението им, т.е. да станете такива, каквито те ви виждат и желаят.

Опитвайки се обаче да бъдем такива, каквито ни шскат другите, ние губим себе си. Губим същността си, а оттова и щастието си, даже любовта. И се усещаме освен изгубени, само че и неудовлетворени.

За да откриете себе си, би трябвало да се отучите да слушате другите, които ви споделят какво да вършиме, какви да бъдете и по какъв начин да живеете живота си.

Открийте това, което ви прави същински щастливи. Правете това, което ви кара да се усмихвате. Да заспивате удовлетворени от това, което сте и което имате, и да се събуждате признателни, за това, което сте и което имате.



Прекарвайте време с тези, които ви дават криле, а не ви затварят в кафез.

Мечтайте за чудеса и вярвайте в тях.

Не се отхвърляйте от себе си. И по този начин сигурно ще бъдете щастливи!