Една велика, но трагична любов: Никола Вапцаров и Бойка
" Понякога ще пристигам във съня ти,
като неочакван и неискан гостенин… ”
Така звучат първите строфи на едно от най-съкровените, най-интимните и разтърсващи стихотворения в историята на българската лирика. Думите, с които броени часове преди гибелта си Никола Вапцаров се прости със своята брачна половинка, със своята обичана – Бойка.
Днес, 23 юли, се навършват 80 години от гибелта на големия Вапцаров. Затова и ви припомняме една велика любовна история...
В невероятното преплитане сред нежната поезия и изтощителното работническо всекидневие, Бойка Вапцарова е неотменната опора в неравните борби на поета с действителността. В неговите идеали, фантазии и стремления за един по-добър и обективен живот.
.jpeg )
Бойка и Никола Вапцарови
Двамата се срещат за първи път край фабриката в Бараково през лятото на 1932 година Бойка била поканена от група студенти и младежи от Горна Джумая (днешен Благоевград) на обичайния събор в близкото село Бараково. Приятелите ѝ възнамерявали да я срещнат с Никола, техен другар, приключил неотдавна Морското машинно учебно заведение във Варна. Срещата се състояла в ресторант „ Картината ”. В мига, в който погледите им се преплели, двамата се влюбили един в различен. Така разказва денят на тяхното запознанство Бойка в биографичната книга „ Спомени за Вапцаров “.
Вапцаров, висок 1,81 см, безмълвен, външно непохватен, наричал бъдещата си брачна половинка „ бяла гарга ”, поради това, че се обличала като съвременна жена, а той в контрастност с нея – с вехти и неугледни облекла.
Бойка Вапцарова
Когато се венчават, родителите на Бойка са срещу. Те не са съгласни обичаната им щерка да пристане на един занемарен и безпаричен служащ със подозрително настояще и неразбираемо бъдеще. Въпреки неистовия рев на майка ѝ, Бойка се качва на файтона, с който Никола е пристигнал да я вземе от вкъщи ѝ в Горна Джумая (днешен Благоевград). На 11 февруари 1934 година Бойка се омъжва за него в Кочериново. Родителите ѝ не идват на сватбата.
Двамата живеят дружно в Кочериново и София до арестуването на Никола.
От мига на първата им среща до съдбовния край те непрестанно са изправени пред чудовищни компликации и бедност, сблъскват се с най-голямата покруса в живота на един човек – почива 8-месечният им наследник Йонко. Второто им дете умира при прибързано раждане. Въпреки тегобите и отчаянието, макар сълзите и несгодите, нищетата и раздиращата болежка, двамата остават правилни на любовта си... до вечерта на 23 юли 1942 година.
Тогава Вапцаров, упрекнат в антифашистка активност, е наказан на гибел. Поетът е задържан на 4 март 1942 година като участник в подривна група, която е работила против немските войски в България. Групата е провела снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири. Още същата вечер той е ескортиран до Гарнизонното стрелбище в София и... разстрелян...
Като стихотворец Вапцаров е мощно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, написа на Бойка: „ Не си фантазирам, че съм Яворов, само че ти можеш да бъдеш Лора… ”
Стихотворението „ Прощално ”, което Вапцаров написа в килията момент преди гибелта си, е знак на безсмъртието, което единствено същинската обич може да роди.
За разлика от Лора обаче, опечалената Бойка Вапцарова намира сили и избира живота!
За последния арест на брачна половинка си тя написа следното:
„ Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, само че аз към този момент бях привикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо стартира да ме успокоява, споделяше не пердах се, у дома няма нищо рисково.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият шеф на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, по този начин го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и сподели на Гешев: „ Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко давам отговор единствено аз. ”
През 1962 година Бойка Вапцарова споделя пред радио “София “ по какъв начин пазела стихотворенията на мъжа си в особено укритие, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекиена кутия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „ платно, да не ги изяде влагата. ”
Листчето с „ Предсмъртно ” и „ Прощално ” Бойка твърди, че непрекъснато носела със себе си...
През 2010 година трагичната любовна история на Никола Вапцаров и Бойка оглавява ранглиста на предаването по Българска национална телевизия „ Българските събития на XX век “. В нея съгласно зрителския избор тя е определена за най-вълнуващата българска любовна история на предишния век...
Бойка и Никола Вапцарови
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти,
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам –
ще те целуна и ще си отида.
като неочакван и неискан гостенин… ”
Така звучат първите строфи на едно от най-съкровените, най-интимните и разтърсващи стихотворения в историята на българската лирика. Думите, с които броени часове преди гибелта си Никола Вапцаров се прости със своята брачна половинка, със своята обичана – Бойка.
Днес, 23 юли, се навършват 80 години от гибелта на големия Вапцаров. Затова и ви припомняме една велика любовна история...
В невероятното преплитане сред нежната поезия и изтощителното работническо всекидневие, Бойка Вапцарова е неотменната опора в неравните борби на поета с действителността. В неговите идеали, фантазии и стремления за един по-добър и обективен живот.
Бойка и Никола Вапцарови
Двамата се срещат за първи път край фабриката в Бараково през лятото на 1932 година Бойка била поканена от група студенти и младежи от Горна Джумая (днешен Благоевград) на обичайния събор в близкото село Бараково. Приятелите ѝ възнамерявали да я срещнат с Никола, техен другар, приключил неотдавна Морското машинно учебно заведение във Варна. Срещата се състояла в ресторант „ Картината ”. В мига, в който погледите им се преплели, двамата се влюбили един в различен. Така разказва денят на тяхното запознанство Бойка в биографичната книга „ Спомени за Вапцаров “.
Вапцаров, висок 1,81 см, безмълвен, външно непохватен, наричал бъдещата си брачна половинка „ бяла гарга ”, поради това, че се обличала като съвременна жена, а той в контрастност с нея – с вехти и неугледни облекла.
Бойка Вапцарова
Когато се венчават, родителите на Бойка са срещу. Те не са съгласни обичаната им щерка да пристане на един занемарен и безпаричен служащ със подозрително настояще и неразбираемо бъдеще. Въпреки неистовия рев на майка ѝ, Бойка се качва на файтона, с който Никола е пристигнал да я вземе от вкъщи ѝ в Горна Джумая (днешен Благоевград). На 11 февруари 1934 година Бойка се омъжва за него в Кочериново. Родителите ѝ не идват на сватбата.
Двамата живеят дружно в Кочериново и София до арестуването на Никола.
От мига на първата им среща до съдбовния край те непрестанно са изправени пред чудовищни компликации и бедност, сблъскват се с най-голямата покруса в живота на един човек – почива 8-месечният им наследник Йонко. Второто им дете умира при прибързано раждане. Въпреки тегобите и отчаянието, макар сълзите и несгодите, нищетата и раздиращата болежка, двамата остават правилни на любовта си... до вечерта на 23 юли 1942 година.
Тогава Вапцаров, упрекнат в антифашистка активност, е наказан на гибел. Поетът е задържан на 4 март 1942 година като участник в подривна група, която е работила против немските войски в България. Групата е провела снабдяването на съпротивата с оръжие, документи и квартири. Още същата вечер той е ескортиран до Гарнизонното стрелбище в София и... разстрелян...
Като стихотворец Вапцаров е мощно повлиян от творчеството на Яворов. Когато е влюбен, написа на Бойка: „ Не си фантазирам, че съм Яворов, само че ти можеш да бъдеш Лора… ”
Стихотворението „ Прощално ”, което Вапцаров написа в килията момент преди гибелта си, е знак на безсмъртието, което единствено същинската обич може да роди.
За разлика от Лора обаче, опечалената Бойка Вапцарова намира сили и избира живота!
За последния арест на брачна половинка си тя написа следното:
„ Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, само че аз към този момент бях привикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата. Кольо стартира да ме успокоява, споделяше не пердах се, у дома няма нищо рисково.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият шеф на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, по този начин го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и сподели на Гешев: „ Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко давам отговор единствено аз. ”
През 1962 година Бойка Вапцарова споделя пред радио “София “ по какъв начин пазела стихотворенията на мъжа си в особено укритие, в единия от ъглите на мазето – под въглищата. Сложила ги в тенекиена кутия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето – „ платно, да не ги изяде влагата. ”
Листчето с „ Предсмъртно ” и „ Прощално ” Бойка твърди, че непрекъснато носела със себе си...
През 2010 година трагичната любовна история на Никола Вапцаров и Бойка оглавява ранглиста на предаването по Българска национална телевизия „ Българските събития на XX век “. В нея съгласно зрителския избор тя е определена за най-вълнуващата българска любовна история на предишния век...
Бойка и Никола Вапцарови
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти,
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам –
ще те целуна и ще си отида.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ