Понякога истината боли и по-скоро сме склонни да тънем в

Понякога истината боли и по-скоро сме склонни да тънем в заблуди, в сравнение с да признаем обстоятелствата. Понякога са нужни старания, с цел да осъзнаете, че не можете да избягате от действителността, колкото и да се стараете. Това е един от тези моменти, когато просто желаете да се скриете от целия свят и да се преструвате, че това не ви се случва.  Защото той към този момент не желае да бъде част от живота ви.

Казването на тези думи на себе си и същинското им осъзнаване изисква почтеност и храброст. Но когато извършите това, ще завършите една глава от живота си и ще започнете друга – тази, в която сърцето ви е излекувано.

Излекувано болката от несполучлива връзка и от всички страсти, които в миналото сте изпитвали към някой, който в никакъв случай повече няма да бъде вашата орис. Трудно е да се признае, само че до момента в който не го извършите, не можете да продължите напред.

Можете да изберете да го задържите в живота си, макар че той не е добре за вас. Но преди да вземете окончателното решение, знайте едно: в случай че той въобще искаше да бъде с вас, нямаше да се постанова да го молите да остане.

Не би трябвало да ходите при него измежду нощ, тъй като не знаете дали всичко е наред с него, откакто не ви се обаждал от три дни.

Не би трябвало да го молите да приказва и да поправи връзките ви.

Ако той те искаше в живота си, щеше да знае какво да прави. Не би трябвало да му обяснявате, че би трябвало да обсъдите проблемите си – той самичък би почнал диалога.

Ако той искаше да бъде част от живота ви, нямаше да се тревожите за възприятията му към вас. Не би скрил страстите и възприятията си.

Не бихте прекарвали безсънни нощи в размишления дали излиза с различен или не, дали е спрял да ви обича. Ако бяхте сигурни, че това е вашият човек, даже нямаше да мислите за това.

Ако той искаше да бъде с вас, нямаше да се постанова да го молите да остане. Не би трябвало да мислите по какъв начин да го убедите.

Ако ви обичаше, той щеше да знае какво да прави и в никакъв случай нямаше да се откаже.

Истинската обич няма оправдания като „ Трябва да мисля “ или „ Още не съм подготвен “. Истинската обич няма подозрения. Или желае да бъде с вас, или не.

Да, ще бъде мъчно. Ще би трябвало да се научите да живеете без него. Но малко по малко ще научите.

Но би трябвало да вземете окончателното решение. Или оставате с него, или си тръгвате.

И за ваше положително, не му позволявайте да влиза в живота ви още веднъж, когато пожелае, и отново да си потегля, когато стане прекомерно мъчно.

Сложете завършек на това. Не му позволявайте да пренебрегва възприятията ви и да мисли единствено за себе си. След като го преодолеете, ще осъзнаете какъв брой прелестен може да бъде животът, когато се отървете от тези, които не ви носят благополучие.

Не забравяйте: Ако той искаше да бъде част от живота ви, нямаше да желаете да го помолите да остане.

По материали от непознатия щемпел