Костадин Хазуров пред Efirbet: Днешното поколение не е толкова ангажирано с футбола
Помощник-треньорът на ЦСКА 1948, Костадин Хазуров, даде извънредно изявление за. Бившият състезател на ЦСКА показа усещанията си от работата с млади футболисти и се върна обратно във времето, с цел да си напомни за някои моменти от игралната си кариера.
Хазуров е на мнение, че в България продължава да има дефицит на надарени играчи, които да съумеят да се утвърдят в мъжките тимове на своите клубове. Той отдаде това в не дребна степен и на промяната на полезностите на поколенията и другата отдаденост на огромна част от сегашните играчи спрямо тези от по-старото потомство.
Бившият национал на България направи и някои забавни препратки към времето си в Израел и Белгия, с цел да съпостави тамошните условия с тези в нашата татковина.
Здравейте, господин Хазуров! Преди малко повече от седмица ЦСКА 1948 реализира скъп триумф против Славия. Колко значимо беше това след няколко по-слаби резултата в предходните мачове?
Всяка една победа дава самочувствие на тима. Преди това победихме и Ботев Враца, тъй че това са две следващи победи към този момент. Както споделих, всяка една победа носи самочувствие за футболистите, както и за нас треньорите, тъй като по този начин имаме вяра, че вървим в вярната посока.
ЦСКА 1948 е измежду клубовете с най-млад състав в елита, в случай че не и с най-младия. Увеличава ли това предизвикването пред вас, треньорите, или улеснява вашата работа?
По принцип това е плюс за нас, че сме единствено българи и че множеството играчи са на млада футболна възраст. Много добре се работи с млади футболисти, тъй като те са доста стимулирани и в огромна степен необременени. Трябва да имаме поради обаче, че младите играчи позволяват неточности на растежа и ние треньорите би трябвало да сме наясно с това и да продължаваме да ги тласкаме напред към развиване. Искаме да виждаме, че във всеки един ден играчите и тимът се развива.
Вече над половин година сте част от щаба на ЦСКА 1948, откакто преди този момент работехте с юноши. В кои аспекти трябваше да пренастройвате работата си в най-голяма степен?
Всеки ден работим върху всеки аспект – кондиционен, тактически, обръщаме внимание на двете етапи на играта. Винаги работим за възстановяване на разнообразни аспекти.
Колко скъпо е за Вас да сте около име от ранга на Красимир Балъков и Росен Кирилов?
Вие самичък го казахте – и двамата имат надалеч по-голям треньорски опит от мен, тъй че е доста скъпо да имам опция да работя с тях. Опитвам се постоянно да вземам най-хубавото от тях, с цел да мога и аз да се развъртвам.
Вие самият имате опит зад граница, в Белгия и Израел. Какво взехте от тези интервали, което Ви оказва помощ в най-голяма степен и в този момент като треньор?
Докоснах се до тези две страни и много неща видях. Прехвърлихме много от наученото тук, като да вземем за пример работата на 8-часов работен ден. Това е нещо, което се прави на всички места в най-силните футболни страни.
Отделно съумях да направя своите съпоставения и заключения с това по какъв начин се организира подготвителният развой и какъв е цялостният метод към футбола. Много са нещата и тези престои ми бяха от огромна изгода. Опитвам се трансферира наученото и тук.
Къде изоставаме най-вече?
Моето персонално мнение е, че изоставаме в най-голяма степен във физическо и тактическо естество. Тези два аспекта вършат най-сериозно усещане.
Как бихте сравнили равнището на българския шампионат в оня интервал, по отношение на в този момент?
Лично съгласно мен, с течение на времето футболът се развива и в този момент той е надалеч по-динамичен. Навлязоха доста нови технологии, към този момент всеки подробност се проучва. Самата динамичност на играта се подвигна, само че за жал изоставаме във връзка с младите гении, които да се постановат в първите тимове на клубовете си. Там изоставаме, само че изцяло има развиване в вярна посока.
Стадионите, както виждате, към този момент са пооправени, има осветяване на всички места. Има позитивни страни също. Сега обаче времената са други, младото потомство ненапълно не е толкоз ангажирано с футбола. Едно време играехме по през целия ден на улицата, до момента в който в този момент площадките са празни и липсва любителският спорт. Сега децата имат други цели, други ползи. И това способства за понижаването на равнището, само че би трябвало да гледаме оптимистично.
Направи се доста и в инфраструктурен проект, да вземем за пример изкуствените терени, които преди време ги нямаше. Всички израстнахме на сгурии и неприятни терени. Даже и изискванията в юношеския футбол са надалеч по-добри, само че искащите да играят футбол са по-малко.
Вие имахте много дълга футболна кариера, без значение, че спряхте с дейния футбол малко след 30-та Ви годишнина. Има ли нещо, за което съжалявате в професионалния си път?
Винаги, когато човек огледа обратно, то може да откри нещо, което е трябвало да бъде по-добре. Съжалявам само за счупването на крайници, което Мурат Хидует ми аргументи в един мач, не по негово предпочитание, естествено. Това ме върна 1-2 години обратно и само поради това скърбя, поради травмите. Общо взето обаче съм удовлетворен. Излязох в чужбина и видях много неща.
Бяхте част от националния тим по времето на Стилиян и Мартин Петрови, Бербатов, Камбуров, Владо Манчев и така нататък Защо смятате, че този тим по този начин и не съумя да доближи до огромен шампионат след 2004-та?
Другите тимове много се развиха, до момента в който при нас настана застой. Това е основната причина. Ако 94-та година бяхме над Гърция и над другите страни, с които граничим, то по-късно тези страни внезапно дръпнаха, до момента в който ние останахме на едно равнище. Това е главната причина за всичко.
Видяхме в последните години страни като Албания и Северна Македония да се класират за европейски шампионати. Какво вършат те, с цел да ни изпреварят във футболно отношение?
Факторите са ужасно доста. В една Унгария, да вземем за пример, се вложиха доста милиони във футбола и оборудванията. Сега и Северна Македония се оправя на равнище. Тези въпроси би трябвало да бъдат заложени към хората, които са виновни за развиването на българския футбол. Същите тези хора би трябвало да отидат в чужбина, с цел да сравнят и в случай че може да се трансферират избрани детайли в България. Това е въпрос на изчерпателен разбор, само че е реалност, че към този момент сме малко над дъното. Време е да се вземат генерални решения, с цел да се тръгне нагоре.
Като човек с опит зад граница, какъв е ключът към одобряването на българските играчи в чужбина и за какво толкоз родни гении не съумяха да реализират това през последните години?
Най-важното е да имаш темперамент, по-късно и нужните футболни качества, несъмнено. Характерът обаче е най-съществен, защото в чужбина си никой и би трябвало да се доказваш непрекъснато. Сам би трябвало да си извоюваш почитание, само че това се получава, когато го искаш непременно. Много качества би трябвало да имаш, с цел да се реализираш в чужбина, защото конкуренцията там е доста огромна. Трябва във всеки един да защитаваш мястото си в тима.
Виждате ли вяра в младото потомство български играчи, които демонстрират хубави неща през последната повече от година?
Таланти постоянно сме имали и ще имаме и за бъдеще. Въпросът е по какъв начин ще бъдат интегрирани в тимовете си, дали ще бъдат налагани. Там е тънкият миг – дали тимовете ще проявят нужното самообладание, с цел да превъзмогнат грешките им и да ги наложат в първите си тимове. Много малко тимове са като нас, формирани от български играчи. Може би това е сигнал за някои клубни президенти да се замислят за самата политика, която водят. Дали тя въобще оказва помощ на българския футбол?
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на годината?
В персонален проект, както постоянно, поисквам здраве за мен и фамилията ми. В професионален проект още веднъж най-важното е всички футболисти да са здрави, тъй като за нас, като треньори, е значимо да разполагаме с най-хубавите си играчи, с цел да противодействаме на всеки противник по най-хубавия метод.
Хазуров е на мнение, че в България продължава да има дефицит на надарени играчи, които да съумеят да се утвърдят в мъжките тимове на своите клубове. Той отдаде това в не дребна степен и на промяната на полезностите на поколенията и другата отдаденост на огромна част от сегашните играчи спрямо тези от по-старото потомство.
Бившият национал на България направи и някои забавни препратки към времето си в Израел и Белгия, с цел да съпостави тамошните условия с тези в нашата татковина.
Здравейте, господин Хазуров! Преди малко повече от седмица ЦСКА 1948 реализира скъп триумф против Славия. Колко значимо беше това след няколко по-слаби резултата в предходните мачове?
Всяка една победа дава самочувствие на тима. Преди това победихме и Ботев Враца, тъй че това са две следващи победи към този момент. Както споделих, всяка една победа носи самочувствие за футболистите, както и за нас треньорите, тъй като по този начин имаме вяра, че вървим в вярната посока.
ЦСКА 1948 е измежду клубовете с най-млад състав в елита, в случай че не и с най-младия. Увеличава ли това предизвикването пред вас, треньорите, или улеснява вашата работа?
По принцип това е плюс за нас, че сме единствено българи и че множеството играчи са на млада футболна възраст. Много добре се работи с млади футболисти, тъй като те са доста стимулирани и в огромна степен необременени. Трябва да имаме поради обаче, че младите играчи позволяват неточности на растежа и ние треньорите би трябвало да сме наясно с това и да продължаваме да ги тласкаме напред към развиване. Искаме да виждаме, че във всеки един ден играчите и тимът се развива.
Вече над половин година сте част от щаба на ЦСКА 1948, откакто преди този момент работехте с юноши. В кои аспекти трябваше да пренастройвате работата си в най-голяма степен?
Всеки ден работим върху всеки аспект – кондиционен, тактически, обръщаме внимание на двете етапи на играта. Винаги работим за възстановяване на разнообразни аспекти.
Колко скъпо е за Вас да сте около име от ранга на Красимир Балъков и Росен Кирилов?
Вие самичък го казахте – и двамата имат надалеч по-голям треньорски опит от мен, тъй че е доста скъпо да имам опция да работя с тях. Опитвам се постоянно да вземам най-хубавото от тях, с цел да мога и аз да се развъртвам.
Вие самият имате опит зад граница, в Белгия и Израел. Какво взехте от тези интервали, което Ви оказва помощ в най-голяма степен и в този момент като треньор?
Докоснах се до тези две страни и много неща видях. Прехвърлихме много от наученото тук, като да вземем за пример работата на 8-часов работен ден. Това е нещо, което се прави на всички места в най-силните футболни страни.
Отделно съумях да направя своите съпоставения и заключения с това по какъв начин се организира подготвителният развой и какъв е цялостният метод към футбола. Много са нещата и тези престои ми бяха от огромна изгода. Опитвам се трансферира наученото и тук.
Къде изоставаме най-вече?
Моето персонално мнение е, че изоставаме в най-голяма степен във физическо и тактическо естество. Тези два аспекта вършат най-сериозно усещане.
Как бихте сравнили равнището на българския шампионат в оня интервал, по отношение на в този момент?
Лично съгласно мен, с течение на времето футболът се развива и в този момент той е надалеч по-динамичен. Навлязоха доста нови технологии, към този момент всеки подробност се проучва. Самата динамичност на играта се подвигна, само че за жал изоставаме във връзка с младите гении, които да се постановат в първите тимове на клубовете си. Там изоставаме, само че изцяло има развиване в вярна посока.
Стадионите, както виждате, към този момент са пооправени, има осветяване на всички места. Има позитивни страни също. Сега обаче времената са други, младото потомство ненапълно не е толкоз ангажирано с футбола. Едно време играехме по през целия ден на улицата, до момента в който в този момент площадките са празни и липсва любителският спорт. Сега децата имат други цели, други ползи. И това способства за понижаването на равнището, само че би трябвало да гледаме оптимистично.
Направи се доста и в инфраструктурен проект, да вземем за пример изкуствените терени, които преди време ги нямаше. Всички израстнахме на сгурии и неприятни терени. Даже и изискванията в юношеския футбол са надалеч по-добри, само че искащите да играят футбол са по-малко.
Вие имахте много дълга футболна кариера, без значение, че спряхте с дейния футбол малко след 30-та Ви годишнина. Има ли нещо, за което съжалявате в професионалния си път?
Винаги, когато човек огледа обратно, то може да откри нещо, което е трябвало да бъде по-добре. Съжалявам само за счупването на крайници, което Мурат Хидует ми аргументи в един мач, не по негово предпочитание, естествено. Това ме върна 1-2 години обратно и само поради това скърбя, поради травмите. Общо взето обаче съм удовлетворен. Излязох в чужбина и видях много неща.
Бяхте част от националния тим по времето на Стилиян и Мартин Петрови, Бербатов, Камбуров, Владо Манчев и така нататък Защо смятате, че този тим по този начин и не съумя да доближи до огромен шампионат след 2004-та?
Другите тимове много се развиха, до момента в който при нас настана застой. Това е основната причина. Ако 94-та година бяхме над Гърция и над другите страни, с които граничим, то по-късно тези страни внезапно дръпнаха, до момента в който ние останахме на едно равнище. Това е главната причина за всичко.
Видяхме в последните години страни като Албания и Северна Македония да се класират за европейски шампионати. Какво вършат те, с цел да ни изпреварят във футболно отношение?
Факторите са ужасно доста. В една Унгария, да вземем за пример, се вложиха доста милиони във футбола и оборудванията. Сега и Северна Македония се оправя на равнище. Тези въпроси би трябвало да бъдат заложени към хората, които са виновни за развиването на българския футбол. Същите тези хора би трябвало да отидат в чужбина, с цел да сравнят и в случай че може да се трансферират избрани детайли в България. Това е въпрос на изчерпателен разбор, само че е реалност, че към този момент сме малко над дъното. Време е да се вземат генерални решения, с цел да се тръгне нагоре.
Като човек с опит зад граница, какъв е ключът към одобряването на българските играчи в чужбина и за какво толкоз родни гении не съумяха да реализират това през последните години?
Най-важното е да имаш темперамент, по-късно и нужните футболни качества, несъмнено. Характерът обаче е най-съществен, защото в чужбина си никой и би трябвало да се доказваш непрекъснато. Сам би трябвало да си извоюваш почитание, само че това се получава, когато го искаш непременно. Много качества би трябвало да имаш, с цел да се реализираш в чужбина, защото конкуренцията там е доста огромна. Трябва във всеки един да защитаваш мястото си в тима.
Виждате ли вяра в младото потомство български играчи, които демонстрират хубави неща през последната повече от година?
Таланти постоянно сме имали и ще имаме и за бъдеще. Въпросът е по какъв начин ще бъдат интегрирани в тимовете си, дали ще бъдат налагани. Там е тънкият миг – дали тимовете ще проявят нужното самообладание, с цел да превъзмогнат грешките им и да ги наложат в първите си тимове. Много малко тимове са като нас, формирани от български играчи. Може би това е сигнал за някои клубни президенти да се замислят за самата политика, която водят. Дали тя въобще оказва помощ на българския футбол?
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на годината?
В персонален проект, както постоянно, поисквам здраве за мен и фамилията ми. В професионален проект още веднъж най-важното е всички футболисти да са здрави, тъй като за нас, като треньори, е значимо да разполагаме с най-хубавите си играчи, с цел да противодействаме на всеки противник по най-хубавия метод.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ