Защо грамотността е толкова важна?
Помните ли предлагането за отпадане на правилото за цялостния и непълния член на съществителните имена в мъжки жанр? Много отзиви прочетох тогава, че на кого му е необходим в последна сметка този цялостен член. Имаше полемики за наклонността езикът да се опростява и модернизира. И още въпроси, какво сме се хванали за този по този начин непотребен проблем, не е като да се забавляваш на училищен и кандидатстудентски бисери. А връзката сред двете има, и то доста директна.
В житейски проект, в случай че пишеш " пролетта " с едно " т ", това не е аршин, дали си по-добър или по-лош човек, нали по този начин? Това не приказва за личностните ти качества, пък и непрекъснато ни успокояват за известни персони без, надали не, начално обучение, само че станали гениални учени или звезди в риалити шоу, което през днешния ден е съизмеримо по популярност. Има и доста специалности, към които няма искания за високо равнище на просветеност. За хората на изкуството или спортистите постоянно слушам: " Е, той е толкоз добър, за какво му е да поставя запетаите по верните им места. Какво толкоз! " Да, не е нужно всеки да бъде специалист, само че това значи ли, че не е трябвало малко повече да се постарае в учебно заведение. И да не стопира.
Защо да си образован е толкоз значимо?
В последните проучвания на грамотността излиза наяве, че децата в междинното обучение са на равнище първично схващане на текст, т.е. те схващат езиковите единици, схващат целостта на текста, главната тематика и подтеми, само че на последващо равнище – четене с схващане, интерпретация, извеждане на заключения и изводи, те се провалят в болшинството. Това недвусмислено приказва за следното – те просто нямат умения и привички да мислят. Това, а не неверното едно " т " в пролетта, ги прави необразовани, само че от " т " - то стартира пътят надолу в тези ранглисти за просветеност.
И да, отново стигаме до книгите. Намирам връзката сред четенето на книги ( тъй като текстовете онлайн от време на време въобще не се редактират от грамотни хора ) и грамотността за доста директна. Понякога запаметяваме думи и цели структури по верния метод, точно тъй като сме чели толкоз доста, че те просто се набиват подсъзнателно. Често не мога даже да обясня, за какво нещо се написа по този начин или по този начин, само че го знам сигурно по верния метод. Това приписвам само на скромното количество книги, които прочетох точно в ученическите си години, тъй като тогава имах това свободно време.
“ Четенето е единственото средство за реализиране на просветеност и нито една образователна система, нито един онлайн речник, не може по този начин да разгърне вътрешния живот на езика, цялото му благосъстояние и разноцветност ”
Но в единството просветеност – четене – мислене има и различен слой. Връзката сред видимо статичната езикова конструкция ( краен брой правила, които могат да се усвоят за интервал от време ) и мисленето прави точно четенето на текстове. Може да не е безусловно художествена литература или наложителния лист за лятото. Добри текстове има на всички места.
“Художествената литература обаче стига по-далеч. ”
Тя развива способността освен да се мисли, само че и да се фантазира. Тя въздейства на въображението, на свободата на мисълта, на фантазиите. Тя те изкарва от клишето, дава концепциите, размаха, свободата да искаш и да постигаш. Отваря очите ти за света, предлага показа за положително и заслужено, които са отвън обърканото всекидневие и морал. Това е изключително значимо във възраст, когато личността се оформя.
Тук можем да намесим и Системата, която отврати децата от книгите, даже и да обичат да четат у дома и да имат привички. Тя показа литературата като едно страшилище с хиляди глави, които бълват неразбираеми за учениците думи. Децата повтарят наизуст литературоведски термини, тъй като са принудени поради заветното външно оценяване и матури, поради едната оценка. Учителите изпитват на гърба си тази изкуствено основана бездна и тъй като са лицето на Системата, най-лесно е да ги посочим с обвинителен пръст.
Но до момента в който родителите, които сме и част от обществото, не разберем, че грамотността е директен израз на интелигентността на човек, нищо в никакъв случай няма да се промени и ще затъваме във всички ранглисти. Да осъзнаваме това и да държим за нея, да я пожелаваме. От влиятелния университет до положителната кариера или старта на собствен бизнес, от изявлението за работа до извършването на покупки в интернет – няма сполучлива активност човешка без по-добра от приличната просветеност. А колкото по-висока е тя, толкоз по- сполучливи сме ние. И шлосерите, и художниците. Защото по пътя все някъде ще срещнем човек, от който зависи всичко и който ще държи на грамотността.
Тя не е единствено вярно писане и безпрепятствено четене, схващане на краен брой граматични правила. С равнището на просветеност демонстрираме, че внимаваме за метода, по който се показваме, че имаме умеенето да сортираме верните думи, да намираме тона в обстановката и метода към проблемите. Да знаем тежестта на думите, въздействието, което имат и функциите, които им разпореждаме – отразяват връзките ни, показват ни като персони.
За страдание, междинното равнище в случай че е ниско, то какво остава за по-ниското от междинното - градове и села със смесена етническа принадлежност, малцинства. Далеч от елитни учебни заведения, Районния инспекторат и формалната статистика. Там какво става - никой не подозира. Детската неначетеност е един от главните проблеми в световен мащаб, освен районна специфичност. Мотивацията да се върви на учебно заведение, досегаемост до светско обучение - това е предизвикателна идея на модерната цифрова ера.
Ясно е, че времената се менят, езикът се приспособява, както сме принудени всички ние. Затова Оксфорд одобри думата " селфи " преди известно време и тя си стана законна, наред с всичките й езикови белези. Но въпросът с цялостния и непълния член демонстрира, че не може с лека ръка да опростяваме езикови правила, тъй че да вършим по-малко неточности. Това е напълно неверна наклонност, която има многопосочни отблясъци. Грамотността би трябвало да е константа, да бъде аршин и в случай че си мислите, че е ненужна, отживялост, това въобще не е по този начин. Който и да е шеф, от чорбаджия на шивашки завод до Човешки запаси в Google, в случай че преглежда 5 или 5000 кандидатури дневно, тази автобиография с правописните неточности или мотивационното писмо с клишета, които никой не схваща, тъкмо те ще отидат в кошчето. А с тях доста очаквания и фантазии.
Не желаеме това за детето си, нали?
В житейски проект, в случай че пишеш " пролетта " с едно " т ", това не е аршин, дали си по-добър или по-лош човек, нали по този начин? Това не приказва за личностните ти качества, пък и непрекъснато ни успокояват за известни персони без, надали не, начално обучение, само че станали гениални учени или звезди в риалити шоу, което през днешния ден е съизмеримо по популярност. Има и доста специалности, към които няма искания за високо равнище на просветеност. За хората на изкуството или спортистите постоянно слушам: " Е, той е толкоз добър, за какво му е да поставя запетаите по верните им места. Какво толкоз! " Да, не е нужно всеки да бъде специалист, само че това значи ли, че не е трябвало малко повече да се постарае в учебно заведение. И да не стопира.
Защо да си образован е толкоз значимо?
В последните проучвания на грамотността излиза наяве, че децата в междинното обучение са на равнище първично схващане на текст, т.е. те схващат езиковите единици, схващат целостта на текста, главната тематика и подтеми, само че на последващо равнище – четене с схващане, интерпретация, извеждане на заключения и изводи, те се провалят в болшинството. Това недвусмислено приказва за следното – те просто нямат умения и привички да мислят. Това, а не неверното едно " т " в пролетта, ги прави необразовани, само че от " т " - то стартира пътят надолу в тези ранглисти за просветеност.
И да, отново стигаме до книгите. Намирам връзката сред четенето на книги ( тъй като текстовете онлайн от време на време въобще не се редактират от грамотни хора ) и грамотността за доста директна. Понякога запаметяваме думи и цели структури по верния метод, точно тъй като сме чели толкоз доста, че те просто се набиват подсъзнателно. Често не мога даже да обясня, за какво нещо се написа по този начин или по този начин, само че го знам сигурно по верния метод. Това приписвам само на скромното количество книги, които прочетох точно в ученическите си години, тъй като тогава имах това свободно време.
“ Четенето е единственото средство за реализиране на просветеност и нито една образователна система, нито един онлайн речник, не може по този начин да разгърне вътрешния живот на езика, цялото му благосъстояние и разноцветност ”
Но в единството просветеност – четене – мислене има и различен слой. Връзката сред видимо статичната езикова конструкция ( краен брой правила, които могат да се усвоят за интервал от време ) и мисленето прави точно четенето на текстове. Може да не е безусловно художествена литература или наложителния лист за лятото. Добри текстове има на всички места.
“Художествената литература обаче стига по-далеч. ”
Тя развива способността освен да се мисли, само че и да се фантазира. Тя въздейства на въображението, на свободата на мисълта, на фантазиите. Тя те изкарва от клишето, дава концепциите, размаха, свободата да искаш и да постигаш. Отваря очите ти за света, предлага показа за положително и заслужено, които са отвън обърканото всекидневие и морал. Това е изключително значимо във възраст, когато личността се оформя.
Тук можем да намесим и Системата, която отврати децата от книгите, даже и да обичат да четат у дома и да имат привички. Тя показа литературата като едно страшилище с хиляди глави, които бълват неразбираеми за учениците думи. Децата повтарят наизуст литературоведски термини, тъй като са принудени поради заветното външно оценяване и матури, поради едната оценка. Учителите изпитват на гърба си тази изкуствено основана бездна и тъй като са лицето на Системата, най-лесно е да ги посочим с обвинителен пръст.
Но до момента в който родителите, които сме и част от обществото, не разберем, че грамотността е директен израз на интелигентността на човек, нищо в никакъв случай няма да се промени и ще затъваме във всички ранглисти. Да осъзнаваме това и да държим за нея, да я пожелаваме. От влиятелния университет до положителната кариера или старта на собствен бизнес, от изявлението за работа до извършването на покупки в интернет – няма сполучлива активност човешка без по-добра от приличната просветеност. А колкото по-висока е тя, толкоз по- сполучливи сме ние. И шлосерите, и художниците. Защото по пътя все някъде ще срещнем човек, от който зависи всичко и който ще държи на грамотността.
Тя не е единствено вярно писане и безпрепятствено четене, схващане на краен брой граматични правила. С равнището на просветеност демонстрираме, че внимаваме за метода, по който се показваме, че имаме умеенето да сортираме верните думи, да намираме тона в обстановката и метода към проблемите. Да знаем тежестта на думите, въздействието, което имат и функциите, които им разпореждаме – отразяват връзките ни, показват ни като персони.
За страдание, междинното равнище в случай че е ниско, то какво остава за по-ниското от междинното - градове и села със смесена етническа принадлежност, малцинства. Далеч от елитни учебни заведения, Районния инспекторат и формалната статистика. Там какво става - никой не подозира. Детската неначетеност е един от главните проблеми в световен мащаб, освен районна специфичност. Мотивацията да се върви на учебно заведение, досегаемост до светско обучение - това е предизвикателна идея на модерната цифрова ера.
Ясно е, че времената се менят, езикът се приспособява, както сме принудени всички ние. Затова Оксфорд одобри думата " селфи " преди известно време и тя си стана законна, наред с всичките й езикови белези. Но въпросът с цялостния и непълния член демонстрира, че не може с лека ръка да опростяваме езикови правила, тъй че да вършим по-малко неточности. Това е напълно неверна наклонност, която има многопосочни отблясъци. Грамотността би трябвало да е константа, да бъде аршин и в случай че си мислите, че е ненужна, отживялост, това въобще не е по този начин. Който и да е шеф, от чорбаджия на шивашки завод до Човешки запаси в Google, в случай че преглежда 5 или 5000 кандидатури дневно, тази автобиография с правописните неточности или мотивационното писмо с клишета, които никой не схваща, тъкмо те ще отидат в кошчето. А с тях доста очаквания и фантазии.
Не желаеме това за детето си, нали?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ