Половин век измина от излизането на един от най-великите музикални

Половин век измина от излизането на един от най-великите музикални албуми в историята – който и до през днешния ден е все по този начин настоящ, както и неговите основатели.

За страдание, настоящите вести към Pink Floyd са свързани с продължаващата замяна на нападки сред креативните водачи Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор, а наскоро Уотърс изненада с анонса, че ще запише цяла нова версия на албума.

Но през днешния ден няма да се ровим в актуалните неразбирателства сред гениалните музиканти, а ще се върнем към времената, когато те поддържат ползотворни връзки и дружно с Ник Мейсън и Ричард Райт основават The Dark Side of the Moon.

Един от най-продаваните албуми на всички времена (45 млн. продадени копия) се заражда в мъничко студио в Западен Лондон през 1971 година Тогава Pink Floyd прекарват 12 дни в развиването на нови хрумвания за песни под работното заглавие Eclipse.

“Вече имахме няколко композиции, някои от тях бяха останали от предходни планове ”, спомня си Гилмор, тогава към този момент утвърдил се като китарист и артист на групата след промяната на съоснователя Сид Барет.

“След като бях написал няколко от текстовете на песните, внезапно си помислих кое би било доста хубаво: да създадем цялостен албум за другите компликации на актуалния живот ”, споделя пък Роджър Уотърс, който в онази епоха към момента е водещ композитор и текстописец на групата, а водещите вокали си поделя с Гилмор.

Две седмици по-късно на малко английско турне се случва първото показване онлайн на новите песни – само че първият концерт не протича добре. Композициите изискват по-мащабно звучене и по-различна техника за живите осъществявания, конфигурирано е амбициозно осветяване, което да дава отговор на протичащото се в музиката. Но механически проблем стопира концерта по време на осъществяването на емблематичната Money.

По време на конфузния епизод се стига до такава степен звуковите инженери да си крещят един на различен на сцената пред публиката. Но всеобхватната визия на Pink Floyd за музиката, сцената, светлините и цялостното шоу онлайн просто е изпреварила прекалено много времето си. Все отново турнето на Floyd продължава и те свирят целия  The Dark Side of the Moon още преди да са го записали и издали. Работата по записите се отсрочва, тъй като първо бандата би трябвало да запише Obscured by Clouds – саундтрака към кино лентата La Vallee ( “Долината ”), би трябвало да продължи и с турнетата.

“Записите бяха продължителни, само че не бяха нервни или стресови, работехме доста добре като група ”, спомня си барабанистът Ник Мейсън. „ Със сигурност тогава не се постановявах толкоз, колкото по-късно “, признава пък Уотърс. „ Дейв изпя първата ария Breathe доста по-добре, в сравнение с аз бих могъл. Гласът му отиваше на песента. Не помня някакви проблеми с егото по отношение на това кой какво да пее, имаше баланс “.

Макар че става въпрос за много сложен концептуален албум, в който обособените песни преливат една в друга музикално и чисто тематично, лириките на Уотърс влияят и на напълно непосредствено равнище – отвън всички метафорични пластове. „ Роджър несъмнено се опитваше да направи текстовете елементарни, въздействащи и лесни за схващане, частично тъй като в други наши текстове хората разчитаха неща, които не бяха заложени “, коментира Гилмор.

Мейсън оказва помощ доста с богатата звукова картина в албума, със записването на атмосфери от действителния живот, с улавянето на звукови резултати и психеделично въздействащи изрезки. За това доста способства и звуковият инженер на албума Алън Парсънс – също голямо име в сектора. Постепенно се включват още редица музиканти, с цел да обогатят обособените песни – със саксофонни сола на Money и Us And Them, с бек вокалите на Us And Them, Brain Damage и Eclipse.

Кийбордистът Рик Райт способства с една от най-красивите композиции – The Great Gig In The Sky, която прераства в разсъждение върху гибелта и страха от нея. „ Да, страхът от гибелта играе огромна роля в животите на доста хора и албумът е най-малко частично и за това “, споделя Уотърс. Песента доближава кулминационната точка си с включването на Клеър Тори. Певицата е извикана в студиото да запише напълно спонтанни вокали и наелектризиращият ѝ глас трансформира The Great Gig In the Sky в един от прочувствените върхове на албума. Въпросът е решен отвън съда и през днешния ден Тори е вписана като съавтор дружно с Райт.

Може би най-иновативният детайл от The Dark Side of the Moon е осъществен към края на записите. Членовете на групата стартират да обикалят студиата, да задават на хората в близост въпроси за живота и гибелта и да записват отговорите. Част от записаните реплики се чуват в разнообразни елементи от албума и внасят невероятна дълбочина и проникновеност, само че в същото време и конкретика. „ Интервюираните получаваха картички с въпроси вид: “Някога прибягвал ли си до принуждение? „ Кога за последно си удрял някого? “ „ Смяташ ли, че беше прав? “ и други такива “, изяснява Уотърс.

„ Така разпитахме много хора “, прибавя Гилмор. „ Предимно хора от екипа ни и техните приятелки, както и Джери О’Дрискъл, ирландския пазач. Разпитахме даже Пол и Линда Маккартни, само че те бяха прекомерно уклончиви в отговорите си, с цел да бъдат използваеми. Репликата “Всъщност няма тъмна страна на луната. Тя цялата е тъмна “ беше на Джери. Когато сложиш такова нещо в подтекста на албума, ненадейно то добива доста по-силно значение “.

Последната студийна сесия за The Dark Side of the Moon е на 1 февруари 1973 година, осъзнава Гилмор. „ Трябваше безусловно да късаме части лента и да залепяме назад краищата им. Накрая сядаш и слушаш цялото нещо с доста интензивен тон. Спомням си го, беше ужасно вълнуващо “.

Готовият албум излиза на 1 март 1973-та в Щатите и на 16 март във Англия. Само четири дни по-късно към този момент е №1 в класациите зад Океана, а на Острова доближава втората позиция. Успехът е съвсем незабавен, рецензиите са възторжени, продажбите – големи. „ Бяхме пробили, бяхме уцелили джакпота. Но въпросът е какво се чака да направиш по-късно “, тъмно отбелязва Уотърс.