Половин година след предсрочните избори за 44-то Народно събрание съотношението

Половин година след предварителните избори за 44-то Народно заседание съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени. ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%). Т.е. в случай че през днешния ден имаше избори, ГЕРБ и Българска социалистическа партия биха излъчили почти същия брой депутати. Това демонстрират резултатите от изследване на организация "Алфа Рисърч " за обществено-политическите настройки, извършено в интервала 13 – 20 септември.

Обединените патриоти бележат лек спад, само че резервират третото си място. Няма основна динамичност и в позициите на Движение за права и свободи, само че в Народното събрание не би влезнала партията на Веселин Марешки - Воля (1.8%). Изминалите три месеца демонстрират, че парламентарната съпротива не съумява да уплътни своята роля на опция на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен индивид да съставлява електорална опасност за кабинета. Евентуални проблеми могат да зародят в следствие от напрежения вътре в самото болшинство. То управлява голям властови запас, а като предписание всеки подобен запас е съкрушен с голям брой евентуални спорове.

Икономическите индикатори и външно-политическата интензивност са тези, които образуват поддръжката за кабинета "Борисов 3 " измежду към една пета от българите. От друга страна, свадите към политици от ГЕРБ, както и неубедителните дейности за отстояване независимостта на правосъдната система и противопоставяне на корупцията, консолидират и съперниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.

Кредитът на доверие към кабинета се поддържа от утвърждението към инфраструктурата, външната политика и икономическото раздвижване. За най-успешни политики, наред с инфраструктурата българите дефинират още туризма и частично образованието.

Въпреки че към него има повече запаси, утвърждението в задатък се дава на първо място за нарастването на учителските заплати и напъните за понижаване на отпадащите от учебно заведение деца.

В дъното на класацията, като най-неуспешни, се дефинират правораздаването, опазването на здравето и битката с престъпността.

Безспорен водач измежду министрите в кабинета е вицепремиерът Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместител... към профила. Новост е второто място на представител на съдружния сътрудник - военния министър Красимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместител министър-председател по публичния... към профила, следван от спортния – Красен Кралев Красен Кралев е министър на младежта и спорта. Роден е на 2 януари... към профила и на четвърта позиция Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета... към профила като министър на председателството на България на Съвета на Европейски Съюз.

Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева Екатерина Захариева е заместител министър-председател по правосъдната промяна... към профила.

Президентът Румен Радев Румен Георгиев Радев е български боен, генерал-майор от запаса. Бивш... към профила резервира преобладаващо публично доверие. Едва 13 на 100 декларират отрицателно отношение към него.

От проучването излиза наяве, че единствено 7,8% от популацията биха алармирали за подкупен политик с името си при 1030 ефикасни изявленията измежду пълнолетни жители. 18,4% от интервюираните биха подали сигнал, само че при изискване, че е обезпечена анонимността им. 31,7 на 100 не са уверени, че ще има резултат от сигнала им. Категорични, че няма да подадат сигнал за подкупен политик са 18,7% от интервюираните.

Парламентът, прокуратурата и съдът не престават да бъдат с доста ниски равнища на доверие, допринасяйки за устойчивото публично чувство, че е налице голяма отдалеченост сред страната и елементарния жител. Този раздор усилва внезапно равнището на песимизъм към способността за решение на един от фундаменталните проблеми на прехода - битката с корупцията по високите етажи на властта. 45% въобще не имат вяра, че у нас тя е мечтана и допустима. За 18% от интервюираните нещата биха могли да се трансформират, в случай че ръководителят на новия профилиран орган се излъчва от президента, за 15% - в случай че се излъчва с квалифицирано болшинство от Народното събрание.

За публичните упования от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз преобладават позитивно-неутралните настройки. 25% са на мнение, че страната ни ще се оправи сполучливо, 56% - без триумфи, само че и без гафове, песимистите са 16 на 100.