Завръщането на бобрите край Русенски Лом се превърна в научна сензация
Половин година след документирането на първия бобър у нас към този момент са открити още над 20 залежи
За научното изобретение за завръщането на бобъра споделя доктор Николай Коджабашев от Лесотехническия университет в София в изявление, оповестено от
Господин Коджабашев, по какъв начин регистрирахте наличието на бобъра в България?
– Първата информация за прегризани тополови дървета в Поломието е от края на септември 2020 година, а целенасочените изследвания за доказване на наличие на бобри започнахме в края на зимата на 2021 година Споделих с сътрудници сензационната ни научна констатация и първата им реакция беше: „ Откъде знаеш, че някой не си е направил частен зоопарк, а като му е писнало да ги храни, не ги е пуснал около реката? “. Това ме окуражи още повече и скоро регистрирахме наличието на бобри в басейна на река Русенски Лом. И тогава породи вторият въпрос: „ Откъде си сигурен, че бобрите не са канадски и не са инвазивни за Европа и за България? “
Конкретно историята е следната: моята някогашна студентка инж. Десислава Цвяткова, която е чиновник на Държавно горско стопанство-Бяла, при оглед на сектора ѝ в края на септември 2020 година открива повалянето на огромна топола. Прави ѝ усещане странното „ отрязване “ на дървото под конус и споделя видяното с сътрудниците си Милен Игнатов и Красимир Кръстев. Поради напредването на неприятното време ред за още един оглед идва едвам през февруари. Тогава горските чиновници попадат на второ, необичайно „ отсечено “ гигантско тополово дърво, което е съборено напречно на реката.
След като получих фотография от тях, реагирах незабавно на познатите за бобрите знаци и помолих сътрудниците да създадат бърз оглед на крайбрежните линии с акцент върху прегризани по сходен метод стволове на върби и други дървета. Посъветвах ги да снимат всичко съмнително, т.е. – всевъзможни следи от виталните действия на бобри и други животни. Така „ уликите “ започнаха да се събират – попаднахме на следи, на тунели, на двойно „ изпилени “ като песъчлив часовник стволове на върби, които елементарно могат да се объркат с отсечени от секира. Повалените тополи с внушителни размери бяха ориентирани косо на течението на реките, тъй че да се употребяват за фамозното „ забентване “. Амбицирах се и сложихме камери, само че се оказа, че снимането на животното не е елементарна работа, тъй като бобърът е деен основно нощем и се придвижва главно по вода. Отне ни към месец и половина. Междувременно се откриха свидетелства и от локални хора – ловджия ни изпрати фотоси на бобър, а рибар, който непрекъснато посещава този сектор, съумя да снима видеоклипчета по какъв начин животните безусловно минават пред въдиците му, влачейки клони. После бобър попадна и в нашите фотокапани. Оттам нататък беше доста значимо благодарение на фотоматериала да го отличим от канадския бобър, който е внасян в Европа, и да потвърдим, че става дума за евразийски бобър. Благодарение на множеството фотоси успяхме. Оказа се, че става дума за двойка, която населява сектор с дължина към 3-5 км.
Още ли е загадка точното място, където са документирани?
– Мисля, че към този момент може да са каже – то е по реките Черни и Баниски Лом сред селата Чилнов, Широково и Пепелина, на разстояние към 60 км от Дунав. Интересното е, че мястото не е доста уместно за бобри, тъй като реката е поправена и е прекомерно вкопана в брега. От друга страна обаче има подобаваща хранителна база и е относително умерено. Там непрекъснато има по един-двама риболовци, като единият от тях – Илия Ангьозов, доста ни оказва помощ в наблюдението на животните и непрекъснато ни осведоми за тях. Оказа се, че наличието на тези хора изобщо не тормози бобрите.
Измина близо половин година от известията, които направихте първо в научното списание „ Acta Zoologica Bulgarica”, а след това и в всеобщата преса? За това време каква информация още успяхте да съберете?
– Да, продължихме да следим развиването на съответната двойка. Направихме няколко експедиции, опитахме се да потвърдим размножаването на бобрите, само че това също се оказа доста сложна задача. За още по-голямо наше страдание към този момент не съумяваме да създадем генетичен разбор посредством добиване на ДНК от открити косми, което е от извънредно значение, с цел да разберем произхода на животните, които може да се окажат неповторими и единствени потомци на подвида, обитавал в миналото Балканския полуостров, считан за изцяло липсващ през 19 век. Местни ловци и риболовци настояват, че тези животни си ги е имало постоянно в реката и никой не ги закача.
В Европа се реинтродуцират бобри, които са генетично непознати на нашите земи, и само в случай че сме сигурни, че първичната находка също е от „ непознат “ генетичен материал, имаме право да допуснем тяхното разселване. В противоположен случай сме длъжни да създадем всичко допустимо да опазим нашите генетични запаси. Такива южно публикувани бобри биха били скъпи както за България, по този начин за целия ареал на типа. В момента приготвяме нова научна обява, в която ще съобщим, че имаме доказателства за над 20 нови залежи на бобри по течението на Дунав и две реки от водосбора му. На процедура типът към този момент се среща съвсем по целия български сектор – от гр. Силистра до региона на вливането на река Скомля при изоставените рибарници „ Орсоя “. Установени са животни по доста дунавски острови и по българския бряг, като не престават да идват нови данни. Другата значима оригиналност е, че разполагаме с доказателства за нахлуване на бобъра и в различен дунавски приток. Става въпрос за 15-километров сектор от река Янтра на към 50 км от вливането ѝ в Дунав. Първоначално получихме информацията за там от фенове рибари, които сами ни потърсиха, откакто излязоха изявленията ни за бобрите в пресата. В момента следим извънредно деликатно тази колония. Може да сме съвсем сигурни, че бобрите са навлезли и в други реки. А като се има поради, че това е бързо експанзиращ тип, считам, че към този момент има огромен късмет той да се завърне трайно в България, откакто е бил всеобщо избит още преди повече от 250 години.
Разположили ли сте камери по всичките тези места?
– Находищата са документирани по следи от витални действия – стъпални отпечатъци, прегризани стволове и видени животни. Няма потребност от камери, с цел да удостоверим съборени и прегризани дървета по характерния метод, по който го вършат единствено бобрите. По островите на Дунав имаме открити бърлоги и хатки (бел.ред – характерните „ къщички “ на бобрите от камари с клони, достигащи до 3-4 м в диаметър и до 2 м височина).
Как събирате тези сведения?
– Получаваме ги по разнообразни канали: от риболовци и ловци – професионални и фенове, от горски чиновници, от природолюбители и природозащитници. Постоянно съм по отношение на тях и получавам доказателства във тип на снимков материал или устни известия. Но доста хора в началото се тормозят и крият за новите си находки, споделят мъчно и то „ с половин уста “. В отговор на мои публични запитвания горските управляващи се въздържат от публични потвърждения или изискват позволение от по-висшите си инстанции. Често информацията се крие под най-различни претексти.
Каква може да е повода за тази мистериозност?
– Явно всеки си има своите учредения, аз мога единствено да предсказвам за тях. Горските чиновници евентуално се опасяват, че в случай че в техните региони се потвърди наличие на бобър, това може да докара до възбрана за залесяване с топола и да се наложат ограничавания върху дърводобива по островите. Не бих изключил някои да си вършат сметка, до момента в който още не се е чуло за наличието на бобрите, жестоко казано да се опитат да ги „ очистят”…
При професионалните риболовци претекстът може да е различен. Примерно терзания, че в случай че се разчуе за бобри, които се давят в техните винтери или се оплитат в мрежите, това може да докара до възбрана на риболова в избрани места или с избрани уреди. Колкото до ловците – за жалост, някои от тях са склонни да бракониерстват. Вече разполагам със фотоси на бракониерски убити бобри. Допускам, че някои от тях може да са отстреляни по простъпка и от неведение. Но подобен човек доста мъчно ще свидетелства публично за срещи с бобър. Впрочем българските ловци би трябвало да се научат да разграничават бобъра от видрата, нутрията, ондатрата и норката, което изисква избрани познания и умения. Освен по директни наблюдения типът би трябвало да бъде разпознаван и по следите от виталните му действия.
Какво знаехме за бобъра преди да се удостовери завръщането му у нас?
-На български език съвсем няма литература за бобъра, защото типът се смята за липсващ доста от дълго време – сред 1750 и 1850 година Този интервал почти съответствува с изтребването му и в съвсем цяла Европа. Темата е доста добре създадена от известния починал зоолог Николай Боев, който е събрал голям брой сведения за наличието му по българските земи. Известно е, че към 1900 година на континента остават единствено 8 обособени популации с обща бройка към 1200 животни. Благодарение на сполучливата реинтродукция и положителното ръководство на типа сега числеността му в Европа е към 1.6 млн. индивида, а в някои страни с високи ресурси той се ръководи и като ловджийски обект.
Синът на Николай Боев – проф. Златозар Боев, дружно с проф. Николай Спасов имат значими изявления за изкопаемите останки от бобри по нашите земи. Част от находките са от места, покрай които в този момент се появяват новите залежи. За едно от последните местообитания на бобри у нас се е смятал регионът на р. Янтра във Великотърновско, като не е изключена изцяло опцията и сега там да има автохтонни животни, въпреки това да е доста малко евентуално. Други такива залежи са се намирали във водосборния басейн на Янтра – по притока и Стара река, както и в прилежащия водосбор на Камчия в региона на Върбишкия проход. Изкопни находки от бобри са намирани и в други сектори на Дунавската низина, както и по поречието на Тунджа.
Имате ли към този момент отговор на въпроса по какъв начин бобърът се е завърнал в България?
– Хипотезите са три. Първата е за оживяла през вековете локална автохтонна популация. Тоест, позволяваме, че в поречието на Русенски Лом имаме реликтно находище на бобри. Тази догадка се храни от изказвания на локални риболовци. В региона се загатват и изказвания на остарял ловджия, който през 1969 година отстрелял по простъпка сходно животно, смятайки го за видра, която тогава не е била предпазен тип. Уплашен от грешката, която направил, той споделил за случая единствено пред доста стеснен кръг от свои другари и по този начин доказателствената кожа до ден сегашен си остава в областта на „ научните хипотези “.
Каквато и да е истината за тези случаи, по-важно е можем ли да допуснем за допустимо да съществуват залежи на животни с доста ниска бройка, които се съхраняват през вековете в непристъпни и безлюдни места. Според мен, такава догадка не може да се изключи изцяло и незабавно давам образец с риса в България. А също и с европейската норка, чието наличие у нас до момента не е потвърдено от науката, само че пък е известно за наблюдения и кожи от регионите на Свищов, Русе, с. Сребърна и Силистра. А в тази ситуация с бобъра също става дума за много загадъчен бозайник. Единственият метод тази догадка да се удостовери или да се отхвърли е като създадем генетични проучвания. Мисля, че скоро и този проблем ще бъде решен. Тогава сигурно ще можем да заявим с какъв генетичен генезис са откритите у нас бобри.
Коя е втората доктрина за появяването им?
– Тя е обвързвана с реинтродукцията на типа в Румъния, където в интервала 1998-2001 година са разселени 181 бобъра на три места във водосбора на Дунав – река Муреш в Карпатската област, водосборите на р. Олт и р. Яломица в румънската част на Дунавската низина. Третото място – поречието на Яломица, при гр. Слобозия е на разстояние към 55 км по права линия от Силистра.
През 2011 година бобрите от тази река доближават до делтата на Дунав, а от предходната година наличието на типа е установено и в р. Прут в Молдова. Трите румънски реинтродуцентни популации се развиват доста бързо и динамично и към 2018 година доближават до към 2200 -2500 животни. Модели на румънските ни сътрудници допускат, че през идващите 5 години количеството на бобрите ще нарасне до оптималното, което може да „ поеме “ територията на страната. Бобрите по Дунав, както и по водосборните системи на р. Яломица, могат да доближат българските територии, но… има и трета догадка. Засега не искам да влизам във всички детайлности по нея, само че най-общо казано става дума за масирано разселване на животни по поречието на Дунав през миналите няколко години.
Тоест у нас са правени опити за реинтродукция, сходно на плана в Румъния?
– Не напълно, тъй като моето съмнение е за незаконно разселване. По време на реинтродукцията на типа в Румъния са се провеждали диалози за успореден план и с българската страна.
Информацията по въпроса е доста нищожна, само че е известно, че диалозите с български способени органи и Неправителствени организации са били водени от Баварската фондация за отбрана на природата и от централата на WWF. Едно от местата, планувани за разселване на бобри, са били острови наоколо до Русе, а второто място по този начин и си остава за доуточняване. Известно е също по този начин, че водеща фигура в тези диалози е бил немският зоолог Герхард Шваб от баварската фондация, който дава отговор за възобновяване на бобъра по цялото течение на Дунав. По някакви аргументи обаче до съглашение не се е стигнало и публично бобри не са били разселени в България.
Между другото, Бавария е един от най-успешните образци за реинтродукция на бобъра, откъдето в по-късни интервали животни са били разселени в по-голямата част от водосборите на Дунав. От всички европейски страни, имащи такива сектори, само в България не са разселвани и възобновени евразийските бобри. С интерес проследявам през годините една научна карта за разпространяването на бобъра, която вършат наши европейски сътрудници. От 2002 година в нея се появява нова присъствена точка в дунавския бранш на български сектор към Русе. За съществуването на реинтродуцирани бобри там, както и в прилежащите румънски територии, няма никакви публични сведения и източници, само че сътрудниците не престават да маркират тази точка при всяка актуализация на картата. А в един миг се оказа, че бобрите освен се появиха, само че и сполучливо колонизираха както регионите към Русе, по този начин и съвсем цялото поречие на Дунав с островите. Та, да се върнем към маркираното „ инцидентно “ леке от картата с разпространяването на бобъра в Европа – произходът му и до момента остава неуточнен и „ забулена в неопределеност мистерия “…
На коя от трите версии сте най-склонен да се опрете?
-Към момента за мен най-достоверна е третата, въпреки да не се отхвърлям дефинитивно и от останалите две. Необходими са още време и инспекции на всички вероятни хипотези за постигане до истината.
Какъв е статутът на типа сега?
В България бобърът няма никакъв статут. Не участва в Червената книга, тъй като се смята за от дълго време липсващ тип. Същевременно е включен в Директива 92/43 на Европейски Съюз за местообитанията, което му дава отбрана на европейско равнище, попада и в Червения лист на Международния съюз за отбрана на природата (IUCN). Състоянието на типа в международен проект обаче не се прави оценка като сериозно, защото към този момент е възобновен съвсем в целия му ареал, без южните сектори, в които влиза и България. Още откакто излезе научната обява за завръщането на бобъра у нас, насочих стимулирано предложение до Министерство на околната среда и водите за започване на процедура за оповестяването му за предпазен тип. По незнайни за мен аргументи процедурата се бави. Считам, че неналичието на нормативна законодателна база за отбраната на типа у нас е доста сериозен проблем, тъй като бобрите, обитаващи река Дунав, са колкото български, толкоз и румънски, а там типът е предпазен и за възобновяване му и опазването му са положени доста грижи и изхарчени финансови запаси, което изисква съответно и толерантно държание и от българското природозащитно ведомство. На този стадий смятам, че използването на европейското законодателство, защитаващо типа посредством екологичната мрежа „ Натура 2000 “ и Директивата за местообитанията, е задоволително, с цел да не се протяга ръка на тези животни под никакъв предлог, даже в случай че зародят спорове на ползи, каквито са вероятни.
Какви биха били следствията от оповестяването на типа за предпазен?
– Бобърът ще бъде включен като предпазен и целеви тип за запазване и надзор във всички свои залежи, намиращи се в предпазените зони от екологичната мрежа „ Натура 2000 “, както и във всички предпазени територии. Личното ми мнение е, че той може да бъде по-добре предпазен, в случай че популацията му се управлява и ръководи посредством правенето на Национален пан за запазване на типа, който да влезе като част от европейската тактика за възобновяване му в системата на река Дунав.
Може ли бобърът да стане икономически скъп и ловджийски обект?
– В някой европейски и американски страни, където числеността и плътността на бобрите е висока, те са обичайни ловни обекти. Засега за България това може да е единствено хипотетична цел и концепция. За това ще може да приказваме примерно след 20-30 години, когато числеността на бобъра се усили. Тоест да може да се ръководи като дивата коза и глухаря, които са със специфичен ловджийски статут в България.
Как ще се отрази на природата ни завръщането на бобъра?
– Ползите са потвърдени в голям брой научни изявления. Бобърът несъмнено влияе върху всяка река, която населява, защото природата го е основала със задачата да бъде естественият хидроинженер. Този максимален гризач по нашите географски ширини прави по несравним метод бентове и разливи, които са нужни за съществуването на цялото речно биоразнообразие. Умее целеустремено да събаря огромни дървета перпендикулярно на течението на реката, а под тях стартира да струпва огризаните клони. Зад този спонтанен яз се образуват разливи, които освен са най-подходящото място за размножителния развой на рибата, само че и основават опция за пълноценно изхранване на новоизлюпените дребни тъй като плитчините задържат и голям брой други организми. Да не приказваме, че в интервали на поройни дъждове такива места контролират придвижването на водния поток, тъй че той да не провокира опустошителни наводнения. Изгражданите от бобрите естествени бентове не заприщват изцяло и вечно речното корито, запазвайки отчасти неговата проходимост, което не може да се подсигурява с построяването на изкуствени бентове или язовири. Изброеното важи повече за вътрешните реки, а съответно за островите по Дунав може да има други изгоди. От години следим ниско равнище на реката, поради което заливните зони на островите бързо пресъхват. А те имат голямо значение като места за размножаване на дунавската риба и изхранване на дребните. Предположението ми е, че едно от нещата, които бобърът ще свърши, е да спре оттичането на водите от вътрешноостровните блата.
А резултатите върху горското стопанство? Сам споменахте за опасенията на горски служители…
– Тези опасения са известни, само че би трябвало да се има поради две неща. Първо, бобърът се храни с дървесина единствено през студения интервал на годината, а през топлите месеци избира водната растителност. Колкото до тополите, те не са главната му храна. Събаря ги единствено тук-там, които са подобаващи за забентване. А другояче се храни основно с върбите, които са бързовъзстановяващ се тип.
Да, бобърът може да влезе в малък спор с горското стопанство, прегризвайки примерно няколко тополи. Но монетата има и противоположна страна. Тези, които ще го припознаят за „ зложелател “, би трябвало да знаят, че тополата се развива най-бързо и най-добре там, където има заливни тераси на реката. А бобърът способства точно за по-дългото задържане на водата в такива места. Трябва да се знае, че той протяга ръка единствено на най-близкостоящите до водата дървета в периметър от 5 м, а в зоната над 20-30 м прегризванията са редки изключения.
Как бобърът взаимодейства с останалите животни?
– Бих споделил, че се отличава с извънредно толерантно държание по отношение на другите типове макар своите размери и мощ. На местата, в които заснехме бобър, във фотокапаните ни попаднаха и всички типове хищници, присъщи за съответния регион. Там, където има бобър, наложително в съседство се намират лисици, които се употребяват от пътеките му. Също по този начин сме снимали белки, язовци, видри, в това число нутрии и ондатри. Колкото до естествените врагове на бобъра, не считам, че има див звяр, който би могъл да се оправи с него, въпреки теоретично това да е вълкът. Ще споделя и една анекдотична история. В началото, когато към момента правихме опити да заснемем бобъра от русенски Лом, се опитахме да го примамим с ябълки. Пред фотокапана обаче се появи белка, която му открадна и изяде плодовете. След време, когато предоставихме фотоси на медии, измежду тях подбрахме и този любопитен кадър. Но не преценихме, че в някои издания ще излезе таман белката, показана за „ бобър “. Това е показателно какъв брой чужд е към момента за нас този тип, който не идва „ на посетители “, а се завръща вкъщи си.
В умозаключение желая да прикани за малко повече приемливост към бобъра. Мисля, че му я изискуем. След като сме ликвидирали местообитанията му епохи наред, откакто сме го изтребили изцяло от лицето на България, хайде пък да го допуснем да изгризе пет тополи и да изчакаме да забележим изгодите от неговата активност! Унищожили сме дунавските острови и реките ни за „ наше богатство “ посредством изсичания, залесявания, преобразяване в селскостопански ниви и горски плантации, дано в този момент да дадем късмет на бобъра и да забележим с какво той може да усъвършенства речната среда.
Интервю на Калин Първанов
За научното изобретение за завръщането на бобъра споделя доктор Николай Коджабашев от Лесотехническия университет в София в изявление, оповестено от
Господин Коджабашев, по какъв начин регистрирахте наличието на бобъра в България?
– Първата информация за прегризани тополови дървета в Поломието е от края на септември 2020 година, а целенасочените изследвания за доказване на наличие на бобри започнахме в края на зимата на 2021 година Споделих с сътрудници сензационната ни научна констатация и първата им реакция беше: „ Откъде знаеш, че някой не си е направил частен зоопарк, а като му е писнало да ги храни, не ги е пуснал около реката? “. Това ме окуражи още повече и скоро регистрирахме наличието на бобри в басейна на река Русенски Лом. И тогава породи вторият въпрос: „ Откъде си сигурен, че бобрите не са канадски и не са инвазивни за Европа и за България? “
Конкретно историята е следната: моята някогашна студентка инж. Десислава Цвяткова, която е чиновник на Държавно горско стопанство-Бяла, при оглед на сектора ѝ в края на септември 2020 година открива повалянето на огромна топола. Прави ѝ усещане странното „ отрязване “ на дървото под конус и споделя видяното с сътрудниците си Милен Игнатов и Красимир Кръстев. Поради напредването на неприятното време ред за още един оглед идва едвам през февруари. Тогава горските чиновници попадат на второ, необичайно „ отсечено “ гигантско тополово дърво, което е съборено напречно на реката.
След като получих фотография от тях, реагирах незабавно на познатите за бобрите знаци и помолих сътрудниците да създадат бърз оглед на крайбрежните линии с акцент върху прегризани по сходен метод стволове на върби и други дървета. Посъветвах ги да снимат всичко съмнително, т.е. – всевъзможни следи от виталните действия на бобри и други животни. Така „ уликите “ започнаха да се събират – попаднахме на следи, на тунели, на двойно „ изпилени “ като песъчлив часовник стволове на върби, които елементарно могат да се объркат с отсечени от секира. Повалените тополи с внушителни размери бяха ориентирани косо на течението на реките, тъй че да се употребяват за фамозното „ забентване “. Амбицирах се и сложихме камери, само че се оказа, че снимането на животното не е елементарна работа, тъй като бобърът е деен основно нощем и се придвижва главно по вода. Отне ни към месец и половина. Междувременно се откриха свидетелства и от локални хора – ловджия ни изпрати фотоси на бобър, а рибар, който непрекъснато посещава този сектор, съумя да снима видеоклипчета по какъв начин животните безусловно минават пред въдиците му, влачейки клони. После бобър попадна и в нашите фотокапани. Оттам нататък беше доста значимо благодарение на фотоматериала да го отличим от канадския бобър, който е внасян в Европа, и да потвърдим, че става дума за евразийски бобър. Благодарение на множеството фотоси успяхме. Оказа се, че става дума за двойка, която населява сектор с дължина към 3-5 км.
Още ли е загадка точното място, където са документирани?
– Мисля, че към този момент може да са каже – то е по реките Черни и Баниски Лом сред селата Чилнов, Широково и Пепелина, на разстояние към 60 км от Дунав. Интересното е, че мястото не е доста уместно за бобри, тъй като реката е поправена и е прекомерно вкопана в брега. От друга страна обаче има подобаваща хранителна база и е относително умерено. Там непрекъснато има по един-двама риболовци, като единият от тях – Илия Ангьозов, доста ни оказва помощ в наблюдението на животните и непрекъснато ни осведоми за тях. Оказа се, че наличието на тези хора изобщо не тормози бобрите.
Измина близо половин година от известията, които направихте първо в научното списание „ Acta Zoologica Bulgarica”, а след това и в всеобщата преса? За това време каква информация още успяхте да съберете?
– Да, продължихме да следим развиването на съответната двойка. Направихме няколко експедиции, опитахме се да потвърдим размножаването на бобрите, само че това също се оказа доста сложна задача. За още по-голямо наше страдание към този момент не съумяваме да създадем генетичен разбор посредством добиване на ДНК от открити косми, което е от извънредно значение, с цел да разберем произхода на животните, които може да се окажат неповторими и единствени потомци на подвида, обитавал в миналото Балканския полуостров, считан за изцяло липсващ през 19 век. Местни ловци и риболовци настояват, че тези животни си ги е имало постоянно в реката и никой не ги закача.
В Европа се реинтродуцират бобри, които са генетично непознати на нашите земи, и само в случай че сме сигурни, че първичната находка също е от „ непознат “ генетичен материал, имаме право да допуснем тяхното разселване. В противоположен случай сме длъжни да създадем всичко допустимо да опазим нашите генетични запаси. Такива южно публикувани бобри биха били скъпи както за България, по този начин за целия ареал на типа. В момента приготвяме нова научна обява, в която ще съобщим, че имаме доказателства за над 20 нови залежи на бобри по течението на Дунав и две реки от водосбора му. На процедура типът към този момент се среща съвсем по целия български сектор – от гр. Силистра до региона на вливането на река Скомля при изоставените рибарници „ Орсоя “. Установени са животни по доста дунавски острови и по българския бряг, като не престават да идват нови данни. Другата значима оригиналност е, че разполагаме с доказателства за нахлуване на бобъра и в различен дунавски приток. Става въпрос за 15-километров сектор от река Янтра на към 50 км от вливането ѝ в Дунав. Първоначално получихме информацията за там от фенове рибари, които сами ни потърсиха, откакто излязоха изявленията ни за бобрите в пресата. В момента следим извънредно деликатно тази колония. Може да сме съвсем сигурни, че бобрите са навлезли и в други реки. А като се има поради, че това е бързо експанзиращ тип, считам, че към този момент има огромен късмет той да се завърне трайно в България, откакто е бил всеобщо избит още преди повече от 250 години.
Разположили ли сте камери по всичките тези места?
– Находищата са документирани по следи от витални действия – стъпални отпечатъци, прегризани стволове и видени животни. Няма потребност от камери, с цел да удостоверим съборени и прегризани дървета по характерния метод, по който го вършат единствено бобрите. По островите на Дунав имаме открити бърлоги и хатки (бел.ред – характерните „ къщички “ на бобрите от камари с клони, достигащи до 3-4 м в диаметър и до 2 м височина).
Как събирате тези сведения?
– Получаваме ги по разнообразни канали: от риболовци и ловци – професионални и фенове, от горски чиновници, от природолюбители и природозащитници. Постоянно съм по отношение на тях и получавам доказателства във тип на снимков материал или устни известия. Но доста хора в началото се тормозят и крият за новите си находки, споделят мъчно и то „ с половин уста “. В отговор на мои публични запитвания горските управляващи се въздържат от публични потвърждения или изискват позволение от по-висшите си инстанции. Често информацията се крие под най-различни претексти.
Каква може да е повода за тази мистериозност?
– Явно всеки си има своите учредения, аз мога единствено да предсказвам за тях. Горските чиновници евентуално се опасяват, че в случай че в техните региони се потвърди наличие на бобър, това може да докара до възбрана за залесяване с топола и да се наложат ограничавания върху дърводобива по островите. Не бих изключил някои да си вършат сметка, до момента в който още не се е чуло за наличието на бобрите, жестоко казано да се опитат да ги „ очистят”…
При професионалните риболовци претекстът може да е различен. Примерно терзания, че в случай че се разчуе за бобри, които се давят в техните винтери или се оплитат в мрежите, това може да докара до възбрана на риболова в избрани места или с избрани уреди. Колкото до ловците – за жалост, някои от тях са склонни да бракониерстват. Вече разполагам със фотоси на бракониерски убити бобри. Допускам, че някои от тях може да са отстреляни по простъпка и от неведение. Но подобен човек доста мъчно ще свидетелства публично за срещи с бобър. Впрочем българските ловци би трябвало да се научат да разграничават бобъра от видрата, нутрията, ондатрата и норката, което изисква избрани познания и умения. Освен по директни наблюдения типът би трябвало да бъде разпознаван и по следите от виталните му действия.
Какво знаехме за бобъра преди да се удостовери завръщането му у нас?
-На български език съвсем няма литература за бобъра, защото типът се смята за липсващ доста от дълго време – сред 1750 и 1850 година Този интервал почти съответствува с изтребването му и в съвсем цяла Европа. Темата е доста добре създадена от известния починал зоолог Николай Боев, който е събрал голям брой сведения за наличието му по българските земи. Известно е, че към 1900 година на континента остават единствено 8 обособени популации с обща бройка към 1200 животни. Благодарение на сполучливата реинтродукция и положителното ръководство на типа сега числеността му в Европа е към 1.6 млн. индивида, а в някои страни с високи ресурси той се ръководи и като ловджийски обект.
Синът на Николай Боев – проф. Златозар Боев, дружно с проф. Николай Спасов имат значими изявления за изкопаемите останки от бобри по нашите земи. Част от находките са от места, покрай които в този момент се появяват новите залежи. За едно от последните местообитания на бобри у нас се е смятал регионът на р. Янтра във Великотърновско, като не е изключена изцяло опцията и сега там да има автохтонни животни, въпреки това да е доста малко евентуално. Други такива залежи са се намирали във водосборния басейн на Янтра – по притока и Стара река, както и в прилежащия водосбор на Камчия в региона на Върбишкия проход. Изкопни находки от бобри са намирани и в други сектори на Дунавската низина, както и по поречието на Тунджа.
Имате ли към този момент отговор на въпроса по какъв начин бобърът се е завърнал в България?
– Хипотезите са три. Първата е за оживяла през вековете локална автохтонна популация. Тоест, позволяваме, че в поречието на Русенски Лом имаме реликтно находище на бобри. Тази догадка се храни от изказвания на локални риболовци. В региона се загатват и изказвания на остарял ловджия, който през 1969 година отстрелял по простъпка сходно животно, смятайки го за видра, която тогава не е била предпазен тип. Уплашен от грешката, която направил, той споделил за случая единствено пред доста стеснен кръг от свои другари и по този начин доказателствената кожа до ден сегашен си остава в областта на „ научните хипотези “.
Каквато и да е истината за тези случаи, по-важно е можем ли да допуснем за допустимо да съществуват залежи на животни с доста ниска бройка, които се съхраняват през вековете в непристъпни и безлюдни места. Според мен, такава догадка не може да се изключи изцяло и незабавно давам образец с риса в България. А също и с европейската норка, чието наличие у нас до момента не е потвърдено от науката, само че пък е известно за наблюдения и кожи от регионите на Свищов, Русе, с. Сребърна и Силистра. А в тази ситуация с бобъра също става дума за много загадъчен бозайник. Единственият метод тази догадка да се удостовери или да се отхвърли е като създадем генетични проучвания. Мисля, че скоро и този проблем ще бъде решен. Тогава сигурно ще можем да заявим с какъв генетичен генезис са откритите у нас бобри.
Коя е втората доктрина за появяването им?
– Тя е обвързвана с реинтродукцията на типа в Румъния, където в интервала 1998-2001 година са разселени 181 бобъра на три места във водосбора на Дунав – река Муреш в Карпатската област, водосборите на р. Олт и р. Яломица в румънската част на Дунавската низина. Третото място – поречието на Яломица, при гр. Слобозия е на разстояние към 55 км по права линия от Силистра.
През 2011 година бобрите от тази река доближават до делтата на Дунав, а от предходната година наличието на типа е установено и в р. Прут в Молдова. Трите румънски реинтродуцентни популации се развиват доста бързо и динамично и към 2018 година доближават до към 2200 -2500 животни. Модели на румънските ни сътрудници допускат, че през идващите 5 години количеството на бобрите ще нарасне до оптималното, което може да „ поеме “ територията на страната. Бобрите по Дунав, както и по водосборните системи на р. Яломица, могат да доближат българските територии, но… има и трета догадка. Засега не искам да влизам във всички детайлности по нея, само че най-общо казано става дума за масирано разселване на животни по поречието на Дунав през миналите няколко години.
Тоест у нас са правени опити за реинтродукция, сходно на плана в Румъния?
– Не напълно, тъй като моето съмнение е за незаконно разселване. По време на реинтродукцията на типа в Румъния са се провеждали диалози за успореден план и с българската страна.
Информацията по въпроса е доста нищожна, само че е известно, че диалозите с български способени органи и Неправителствени организации са били водени от Баварската фондация за отбрана на природата и от централата на WWF. Едно от местата, планувани за разселване на бобри, са били острови наоколо до Русе, а второто място по този начин и си остава за доуточняване. Известно е също по този начин, че водеща фигура в тези диалози е бил немският зоолог Герхард Шваб от баварската фондация, който дава отговор за възобновяване на бобъра по цялото течение на Дунав. По някакви аргументи обаче до съглашение не се е стигнало и публично бобри не са били разселени в България.
Между другото, Бавария е един от най-успешните образци за реинтродукция на бобъра, откъдето в по-късни интервали животни са били разселени в по-голямата част от водосборите на Дунав. От всички европейски страни, имащи такива сектори, само в България не са разселвани и възобновени евразийските бобри. С интерес проследявам през годините една научна карта за разпространяването на бобъра, която вършат наши европейски сътрудници. От 2002 година в нея се появява нова присъствена точка в дунавския бранш на български сектор към Русе. За съществуването на реинтродуцирани бобри там, както и в прилежащите румънски територии, няма никакви публични сведения и източници, само че сътрудниците не престават да маркират тази точка при всяка актуализация на картата. А в един миг се оказа, че бобрите освен се появиха, само че и сполучливо колонизираха както регионите към Русе, по този начин и съвсем цялото поречие на Дунав с островите. Та, да се върнем към маркираното „ инцидентно “ леке от картата с разпространяването на бобъра в Европа – произходът му и до момента остава неуточнен и „ забулена в неопределеност мистерия “…
На коя от трите версии сте най-склонен да се опрете?
-Към момента за мен най-достоверна е третата, въпреки да не се отхвърлям дефинитивно и от останалите две. Необходими са още време и инспекции на всички вероятни хипотези за постигане до истината.
Какъв е статутът на типа сега?
В България бобърът няма никакъв статут. Не участва в Червената книга, тъй като се смята за от дълго време липсващ тип. Същевременно е включен в Директива 92/43 на Европейски Съюз за местообитанията, което му дава отбрана на европейско равнище, попада и в Червения лист на Международния съюз за отбрана на природата (IUCN). Състоянието на типа в международен проект обаче не се прави оценка като сериозно, защото към този момент е възобновен съвсем в целия му ареал, без южните сектори, в които влиза и България. Още откакто излезе научната обява за завръщането на бобъра у нас, насочих стимулирано предложение до Министерство на околната среда и водите за започване на процедура за оповестяването му за предпазен тип. По незнайни за мен аргументи процедурата се бави. Считам, че неналичието на нормативна законодателна база за отбраната на типа у нас е доста сериозен проблем, тъй като бобрите, обитаващи река Дунав, са колкото български, толкоз и румънски, а там типът е предпазен и за възобновяване му и опазването му са положени доста грижи и изхарчени финансови запаси, което изисква съответно и толерантно държание и от българското природозащитно ведомство. На този стадий смятам, че използването на европейското законодателство, защитаващо типа посредством екологичната мрежа „ Натура 2000 “ и Директивата за местообитанията, е задоволително, с цел да не се протяга ръка на тези животни под никакъв предлог, даже в случай че зародят спорове на ползи, каквито са вероятни.
Какви биха били следствията от оповестяването на типа за предпазен?
– Бобърът ще бъде включен като предпазен и целеви тип за запазване и надзор във всички свои залежи, намиращи се в предпазените зони от екологичната мрежа „ Натура 2000 “, както и във всички предпазени територии. Личното ми мнение е, че той може да бъде по-добре предпазен, в случай че популацията му се управлява и ръководи посредством правенето на Национален пан за запазване на типа, който да влезе като част от европейската тактика за възобновяване му в системата на река Дунав.
Може ли бобърът да стане икономически скъп и ловджийски обект?
– В някой европейски и американски страни, където числеността и плътността на бобрите е висока, те са обичайни ловни обекти. Засега за България това може да е единствено хипотетична цел и концепция. За това ще може да приказваме примерно след 20-30 години, когато числеността на бобъра се усили. Тоест да може да се ръководи като дивата коза и глухаря, които са със специфичен ловджийски статут в България.
Как ще се отрази на природата ни завръщането на бобъра?
– Ползите са потвърдени в голям брой научни изявления. Бобърът несъмнено влияе върху всяка река, която населява, защото природата го е основала със задачата да бъде естественият хидроинженер. Този максимален гризач по нашите географски ширини прави по несравним метод бентове и разливи, които са нужни за съществуването на цялото речно биоразнообразие. Умее целеустремено да събаря огромни дървета перпендикулярно на течението на реката, а под тях стартира да струпва огризаните клони. Зад този спонтанен яз се образуват разливи, които освен са най-подходящото място за размножителния развой на рибата, само че и основават опция за пълноценно изхранване на новоизлюпените дребни тъй като плитчините задържат и голям брой други организми. Да не приказваме, че в интервали на поройни дъждове такива места контролират придвижването на водния поток, тъй че той да не провокира опустошителни наводнения. Изгражданите от бобрите естествени бентове не заприщват изцяло и вечно речното корито, запазвайки отчасти неговата проходимост, което не може да се подсигурява с построяването на изкуствени бентове или язовири. Изброеното важи повече за вътрешните реки, а съответно за островите по Дунав може да има други изгоди. От години следим ниско равнище на реката, поради което заливните зони на островите бързо пресъхват. А те имат голямо значение като места за размножаване на дунавската риба и изхранване на дребните. Предположението ми е, че едно от нещата, които бобърът ще свърши, е да спре оттичането на водите от вътрешноостровните блата.
А резултатите върху горското стопанство? Сам споменахте за опасенията на горски служители…
– Тези опасения са известни, само че би трябвало да се има поради две неща. Първо, бобърът се храни с дървесина единствено през студения интервал на годината, а през топлите месеци избира водната растителност. Колкото до тополите, те не са главната му храна. Събаря ги единствено тук-там, които са подобаващи за забентване. А другояче се храни основно с върбите, които са бързовъзстановяващ се тип.
Да, бобърът може да влезе в малък спор с горското стопанство, прегризвайки примерно няколко тополи. Но монетата има и противоположна страна. Тези, които ще го припознаят за „ зложелател “, би трябвало да знаят, че тополата се развива най-бързо и най-добре там, където има заливни тераси на реката. А бобърът способства точно за по-дългото задържане на водата в такива места. Трябва да се знае, че той протяга ръка единствено на най-близкостоящите до водата дървета в периметър от 5 м, а в зоната над 20-30 м прегризванията са редки изключения.
Как бобърът взаимодейства с останалите животни?
– Бих споделил, че се отличава с извънредно толерантно държание по отношение на другите типове макар своите размери и мощ. На местата, в които заснехме бобър, във фотокапаните ни попаднаха и всички типове хищници, присъщи за съответния регион. Там, където има бобър, наложително в съседство се намират лисици, които се употребяват от пътеките му. Също по този начин сме снимали белки, язовци, видри, в това число нутрии и ондатри. Колкото до естествените врагове на бобъра, не считам, че има див звяр, който би могъл да се оправи с него, въпреки теоретично това да е вълкът. Ще споделя и една анекдотична история. В началото, когато към момента правихме опити да заснемем бобъра от русенски Лом, се опитахме да го примамим с ябълки. Пред фотокапана обаче се появи белка, която му открадна и изяде плодовете. След време, когато предоставихме фотоси на медии, измежду тях подбрахме и този любопитен кадър. Но не преценихме, че в някои издания ще излезе таман белката, показана за „ бобър “. Това е показателно какъв брой чужд е към момента за нас този тип, който не идва „ на посетители “, а се завръща вкъщи си.
В умозаключение желая да прикани за малко повече приемливост към бобъра. Мисля, че му я изискуем. След като сме ликвидирали местообитанията му епохи наред, откакто сме го изтребили изцяло от лицето на България, хайде пък да го допуснем да изгризе пет тополи и да изчакаме да забележим изгодите от неговата активност! Унищожили сме дунавските острови и реките ни за „ наше богатство “ посредством изсичания, залесявания, преобразяване в селскостопански ниви и горски плантации, дано в този момент да дадем късмет на бобъра и да забележим с какво той може да усъвършенства речната среда.
Интервю на Калин Първанов
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ