Положението със свободата на медиите в България продължава да се

...
Положението със свободата на медиите в България продължава да се
Коментари Харесай

Амнести интернешънъл: Свободата на медиите в България продължава да се влошава

Положението със свободата на медиите в България продължава да се утежнява, а публицисти стават обект на закани, заплашване и правосъден произвол, споделя интернационалната правозащитна организация " Амнести интернешънъл " в годишния си за положението на правата на индивида по света през 2022/23 година

Докладът е изключително сериозен що се отнася до свободата на словото.

Журналисти и самостоятелни медии, отразяващи проведената престъпност, корупцията или правата на малцинствата, срещат непрекъснати закани и тормоз, и постоянно стават жертва на правосъдни каузи, заведени против тях от държавни чиновници и предприемачи. Проучване на Асоциацията на европейските публицисти демонстрира, че един на всеки двама публицисти в България е ставал обект на непозволен напън, а един на всеки 10 - е бил заплашван от правосъдни каузи против него. Това е оказало вцепеняващ резултат върху отразяването на новините и е довело до нарастване на самоцензурата. Журналисти и бранители на човешките права, живеещи отвън столицата София са изключително уязвими към заплашване.

Големите медии не престават да бъдат следени от политици и олигарси, което в допълнение подкопава публицистичната независимост и лимитира достъпа до информация.

По отношение на правата на бежанците и мигрантите отчетът на " Амнести интернешънъл " подчертава върху връщането на мигранти на границата и ситуацията с украинските бежанци.

Нелегалните мигранти и бежанците от Украйна

Наблюдава се внезапно нарастване на броя на бежанците и мигрантите, идващи на границата с Турция. Властите са записали над 85 000 пристигнали мигранти предходната година, което е съвсем двоен растеж по отношение на 2021 година Връщанията на мигранти на границата, постоянно съпроводено с принуждение, остава необятно публикувана процедура.

България е приела близо 1 милион украински бежанци, най-много дами и деца, и осигурила достъп до опазване на здравето, обществени услуги и образование на 150 000 от тях, регистрирани като хора получили краткотрайна протекция. Много от тези бежанци са напуснали страната след септември на фона на увеличаващата се неустановеност към удължаването от държавното управление на схемата за настаняването им в хотели. Върховният комисариат на Организация на обединените нации за бежанците прикани българските управляващи да обезпечат трайно решение на въпроса с настаняването на бежанците.

В няколко случая управляващите са настанявали украински бежанци, в това число фамилии с деца, в центъра за краткотрайно настаняване в Елхово, които е предопределен за незаконни мигранти.

В отчета се установи, че през август апелативен съд във Варна анулира решение на по-долна правосъдна инстанция, одобрила екстрадицията в Русия на Алексей Алчин - съветски жител, които е подлагал на критика съветската инвазия в Украйна. Апелативният съд постанови, че поради политическите възгледи на Алчин, неговите права могат да бъдат нарушаване след връщането му в Русия.

Сексуалното и основано на пола принуждение

Случаите на домашно принуждение, които се усилиха по време на пандемията от КОВИД-19, не престават да бележат растеж. Поправките в Закона за отбрана от домашно принуждение и Наказателния кодекс, целящи да хармонизират в допълнение националното законодателство с интернационалните стандарти и да засилят закрилата на жертвите на домашно принуждение, не бяха признати до края на предходната година.

ЛГБТ-общността

В него се установи, че през юни съд в София е постановил Боян Расате, претендент за президент на Българския народен съюз " Нова народна власт " през 2021 година, да  заплати санкция от 3000 лв. за нахълтването в центъра на ЛГБТ-общността " Рейнбоу хъб " през 2021 година, по време на което са нанесени материални вреди, а чиновници на центъра са атакувани. Расате е оневинен от съда по обвиняванията в принуждение.

През юни Европейският съд по правата на индивида в Страсбург е призовал България да изплати отплата на майката на юноша, погубен при хомофобска офанзива през 2008 година

В сходство с решението на съда през декември министерският съвет на България предложи ремонти в Наказателния кодекс, с които да се признае хомофобията като утежняваща виновността събитие във връзка с някои закононарушения против личността, в това число ликвидиране.

Българските управляващи към този момент не са подхванали стъпки за разработване на национална тактика и проект за деяние за битка с дискриминирането на база полова ориентировка и полова самоидентификация.

Правото на частен живот

В свое решение от януари Европейският съд по правата на индивида в Страсбург постанови, че българските закони, свързани с тайното следене са в нарушаване с Европейската спогодба за човешки права. Съдът постанови, че законите не дават надеждни гаранции против случайно и злонамерено следене, а контролът върху събираните данни и занижен.

Правата на хората с увреждания

В два обособени случая Европейският съд по правата на индивида постанови, че България е нарушила правото на глас на двама души с душевен болести, които са били сложени под отчасти забраняване. Съдът е открил, че на процедура цялостната възбрана в България за гласоподаване на хора, подставени под забраняване, е непропорционална и несправедлива. Конституционният съд отхвърли да се произнесе със мнение по проблема, се показва още в отчета.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР