Политолог: Обезверяването на хората създава форма на социалистически тип манталитет
Политологът Димитър Аврамов разяснява, че има справедливи трендове на смяна в обществото. По думите му един от разновидностите на смяна е обвързван с наклонността на намаляване на парламентите и на усилване на изпълнителната власт.
В неговата книга "Новата страна " се споделя, че в последна сметка хората, които държат изпълнителната власт, да я ускоряват за сметка на хората. Обществата пък стартират да губят контрола.
На въпрос за силата на митингите, Аврамов сподели, че би трябвало да обърнем взор към Унгария преди 5-6 години.
"Тогава унгарците излязоха на улицата, стачкуваха, пристигна държавното управление на Орбан, което промени Конституцията, отслаби ролята на Народното събрание и през днешния ден Унгария е една по-авторитарна страна. Това, несъмнено, не значи, че българските митинги ще доведат до това. Всяка страна е неповторима, има свои специфики. Европейски Съюз е политически свят на национални страни, които са извървели своя исторически път. В Европа няма един модел на държавност ", изясни той.
И добави, че у нас митингите са били значими, тъй като хората не си дават сметка какъв брой голяма в действителност е българската страна.
"Тя разпределя 42,5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне в обществената страна Франция, която събира доста огромни налози, с големи обществени услуги, този % е 22%. Въпросът е тези 20% повече дават ли благополучие на хората? Очевидно отговорът е не ", сподели Аврамов.
"Ако при 42,5% на страната по отношение на продукта на нацията страната продължи да се усилва, хората ще станат доста дребни. Те ще се смаляват като значение, психически ще се смаляват и ще се обезверят. Обезверяването на хората основава самобитна форма на социалистически вид нрав, без да има социализъм. В такава среда се открива държавен капитализъм и цялостен надзор на държавното управление над стопанската система посредством стопански браншове, в които ръководещите, министрите избират кой да работи, кой да ръководи, кой да съумява. И това просто е един спретнат свят на надзор, само че спретнат от някой различен, не от българските жители. Трябва да се зададем въпрос желаеме ли да живеем в този свят? ", проучва още политологът.
В неговата книга "Новата страна " се споделя, че в последна сметка хората, които държат изпълнителната власт, да я ускоряват за сметка на хората. Обществата пък стартират да губят контрола.
На въпрос за силата на митингите, Аврамов сподели, че би трябвало да обърнем взор към Унгария преди 5-6 години.
"Тогава унгарците излязоха на улицата, стачкуваха, пристигна държавното управление на Орбан, което промени Конституцията, отслаби ролята на Народното събрание и през днешния ден Унгария е една по-авторитарна страна. Това, несъмнено, не значи, че българските митинги ще доведат до това. Всяка страна е неповторима, има свои специфики. Европейски Съюз е политически свят на национални страни, които са извървели своя исторически път. В Европа няма един модел на държавност ", изясни той.
И добави, че у нас митингите са били значими, тъй като хората не си дават сметка какъв брой голяма в действителност е българската страна.
"Тя разпределя 42,5% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне в обществената страна Франция, която събира доста огромни налози, с големи обществени услуги, този % е 22%. Въпросът е тези 20% повече дават ли благополучие на хората? Очевидно отговорът е не ", сподели Аврамов.
"Ако при 42,5% на страната по отношение на продукта на нацията страната продължи да се усилва, хората ще станат доста дребни. Те ще се смаляват като значение, психически ще се смаляват и ще се обезверят. Обезверяването на хората основава самобитна форма на социалистически вид нрав, без да има социализъм. В такава среда се открива държавен капитализъм и цялостен надзор на държавното управление над стопанската система посредством стопански браншове, в които ръководещите, министрите избират кой да работи, кой да ръководи, кой да съумява. И това просто е един спретнат свят на надзор, само че спретнат от някой различен, не от българските жители. Трябва да се зададем въпрос желаеме ли да живеем в този свят? ", проучва още политологът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ