Политиката все повече прилича на един екзотичен журналистически стил, наречен

„ Политиката от ден на ден наподобява на един другоземен журналистически жанр, наименуван „ гонзо публицистика “. Какво е гонзо публицистика? И по какъв начин политиката елементарно може да прикачи към себе си тази противоречива от позиция на качеството категория „ гонзо “, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Илия Вълков, учител по публицистика в УНСС и създател в „ Клуб Z “.

Паралелът сред „ гонзо публицистиката “ и „ гонзо политиката “ в България

„ Виждаме изключителна маргинализация на общественото и публичното пространство и по какъв начин участниците в политическия живот нямат никакви задръжки, употребяват извънредно нападателен, нахален и безсрамен език. Това не са упованията на обществото към хората водачи – да се държат по подобен метод. Ето вижте, един образец от нощес в „ Панорама “, където липсваше обикновен език на връзка и участваха хора в нетрезво положение във всевъзможен смисъл. Много е мъчно един водещ да реагира в такава обстановка, тъй като сходен вид държание е завладяващо, от време на време е самоцелно и разрешава да се промени тематичният фокус на диалога. Но ние виждаме, че има цели политически сили, които съумяват да привлекат внимание точно с това, че са антисистемни, груби, цинични.

Но в това време, водещият е в безспорното си право да задава тона на диалога и даже да откаже да беседва с подобен събеседник, най-малкото, тъй като той е хазаин на срещата и би трябвало да обезпечи спокойствието и равноправното присъединяване на всички останали в дебата. Но, с цел да откри поддръжка водещия, би трябвало и останалите участници да се съгласят с водещия какви са разпоредбите. Но не е изключено на някои от тях да им харесва сходно държание на представители на политически партии. “

Големият губещ е българският гласоподавател

„ Хората, които влизат сега в дебатите и форматите, които оферират медиите, те са там, с цел да бъдат осведомени българските жители и данъкоплатци. Политиците не са канени, тъй като им се поставя по право. Те са там, тъй като имат капацитет да завоюват избран брой гласове и да убедят хората да гласоподават за тях, само че за жалост става по този начин, че ние забравяме, че тези формати се вършат, с цел да могат жителите да създадат осведомен избор, а не с цел да може някой политик да си покаже всички магарии, на които е кадърен и по този начин да отврати и откаже немалка част от хората да гласоподават. Липсва каквато и да било просвета на политическия спор . Големите малките екрани се стремят да поканят да вземем за пример водачите на политическите партии и в случай че е допустимо те да се изпокарат, да се сбият и да стане някакъв скандал, а след това да се каже: „ Ето, ние направихме най-хубавия спор “. Това е бутафория. Или пък на 8-и март една от националните частни малките екрани направи женски спор, тъй като било празник на дамата... Това е, нямам думи, напряко по някакъв метод е сексистко. “

Музиканти, актьори, сценаристи, спортисти в бъдещия парламент

„ Според мен всеки си има професионално поле, в което би трябвало да работи и да се занимава. Хора, които не схващат от законодателство, нямат евентуално никаква юридическа компетентност, не би трябвало да се занимават с решаването на значими за обществото въпроси . Ние виждаме обратно в годините какъв брой доста лобистки законодателства бяха прокарани от хора, които се трансформират в пощенски кутии. Тези хора имат имена в обществото, тъй като са се занимавали със напълно друго нещо, не с политика. На този принцип, ние можем да обявим състезания за началници в АЕЦ " Козлодуй ", да вземем за пример и безусловно всеки, който реши да върви и да се занимава с това нещо. Това да каниш за политици, хора, които нямат никаква визия от законодателство, е непоносим народняшки метод , който следим в последните няколко години и тичане от отговорност. 

За толкоз значим център на властта, каквото е Народно събрание, политиците би трябвало да излизат с имената си и да вземат участие във образуването на политики и законодателство единствено хора, които в действителност схващат от това. А те се пробват сега да отворят листите за хора, които за първи път се занимават с общественозначими проблеми и тези хора ще би трябвало да поемат отговорност, в случай че в страната има сериозни обстановки за решение. И тези хора – неполитици, по какъв начин ще взимат решения? Каква ще им бъде професионалната тежест, аргументацията? Те може да се окажат доста по-послушни в един миг. Как може хора, които до скоро са били в центъра на значително кавги и ги даваха до неотдавна по малкия екран, и им се подиграваха, че не могат да се схванат със съседите си и се замерят с яйца, по какъв начин може такива хора да бъдат в листите. Това е насмешка с гражданското общество и хората. Оказва се, че живеем в областта на политическото в един спектакъл и всичко значимо като решения се взима в задкулисието. “