АЕЖ-България: Политикът охранява входа и изхода на медиите у нас
Политикът се завръща като основен " бодигард " на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, управлява и се намесва в журналистическото наличие. Ако през 2015 година тази " основна роля " изпълняваха рекламни отдели в редакциите и стопански фактори от разнообразни сфери, през 2017 година цензурата на политическата и институционалната власт се завръща с богат репертоар от принадлежности за въздействие. Това са част от изводите на четвъртото тематично онлайн проучване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ-България) и показано във вторник.
През 2017 година в проучването, което има народен обсег без да е представително, взеха присъединяване рекорден брой от 200 публицисти. Анкетата е направена в интервала май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен за медиите напън, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на организация " Алфа рисърч ".
Анкетата на АЕЖ-България демонстрира, че през 2017 година се завръщат пълзящата неустановеност и надигащата се паника в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти. В допитването 42.4% от публицистите правят оценка свободата на словото в България като " неприятна ", 27.8% дават оценка " доста неприятна ", " приемлива " – 25.3%, а " добра " – 4.5%. Спрямо проучването на АЕЖ-България от 2015 година, тази година общата оценка за свободата на словото е с отрицателна смяна.
" Културата на натиска " към този момент е част от всекидневието на българския публицист. Общото чувство за въздействие извън или върху работата е тревожно непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник. А 92% имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от закани, изнудване, разпространяване на клюки, тормоз, посредством който политици, държавни и общински институции въздействат преобладаващо върху вземането на публицистичните решения.
Над 75% от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в българските медии, следван от икономическия (61.6 %), натиска от рекламодатели (58.1 %), административния напън на държавно и общинско равнище (43.0 %) и заканите от престъпни групировки (13.1 %).
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 %) и правосъдното гонене (29.3 %). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
" Тази година за първи път питаме публицистите по какъв начин им се отразява т.нар.култура на напън, която изпъква като устойчива наклонност във всички изследвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите споделят, че отровната среда, в която работят, въздейства на здравето им ", разяснява Мария Черешева, зам.-председател на АЕЖ-България.
Данните за 2017 година демонстрират струпване на терзания, че другите форми на напън водят до " психически и здравни проблеми за 23.7% от публицистите. Мнозинството (57 %) от интервюираните публицисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата специалност, като в същото време 49 % считат, че натискът прави публицистите по-предпазливи.
В рамките на вътрешно публицистичната среда медийните притежатели обичайно се показват за водещи източници в интервенция в публицистичното наличие и напън върху публицистите.
" Собственикът " е следван от редактора, а " рекламният отдел " за поредна година получава значима роля в установяване на медийното наличие. В съпоставяне с 2015 година обаче се следи оттегляне от тази наклонност. Ако преди две години 35% от интервюираните публицисти посочваха по-голямата роля на " диктата " на рекламния отдел, през 2017 година този отговор е маркиран от близо 25 на 100 от участниците в допитването. Това обаче не го прави по-малко авторитетен. Някои от участниците в анкетата дават отговор в допълнение, че и трита разновидността се случват непрестанно, други показват като форма на напън " изолираност от страна на колегията като белязан неуместен и следващо уволняване без предизвестие като неуместен ".
Отговорите в допитването построяват същинска " подредба на страха ". Тя стартира от опасност или непосредствено уволняване, минава през " стопански наказания ", " потребление на репресивния уред " (данъчни проверки), стопански санкции и прекъсване на реклами, до " обири и злоумишлени вреди на автомобила ми ".
Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предишни години понижава наличието на районната публицистика. Тенденция е публицистите постоянно да сменят работното място поради неустойчивостта на медийния пазар. Това ускорява професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.
През 2017 година в проучването, което има народен обсег без да е представително, взеха присъединяване рекорден брой от 200 публицисти. Анкетата е направена в интервала май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен за медиите напън, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на организация " Алфа рисърч ".
Анкетата на АЕЖ-България демонстрира, че през 2017 година се завръщат пълзящата неустановеност и надигащата се паника в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти. В допитването 42.4% от публицистите правят оценка свободата на словото в България като " неприятна ", 27.8% дават оценка " доста неприятна ", " приемлива " – 25.3%, а " добра " – 4.5%. Спрямо проучването на АЕЖ-България от 2015 година, тази година общата оценка за свободата на словото е с отрицателна смяна.
" Културата на натиска " към този момент е част от всекидневието на българския публицист. Общото чувство за въздействие извън или върху работата е тревожно непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата декларират, че знаят за случаи на оказван напън върху техен сътрудник. А 92% имат вяра, че намесата върху работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от закани, изнудване, разпространяване на клюки, тормоз, посредством който политици, държавни и общински институции въздействат преобладаващо върху вземането на публицистичните решения.
Над 75% от участниците в изследването показват политическия напън като най-често публикуван в българските медии, следван от икономическия (61.6 %), натиска от рекламодатели (58.1 %), административния напън на държавно и общинско равнище (43.0 %) и заканите от престъпни групировки (13.1 %).
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 %) и правосъдното гонене (29.3 %). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
" Тази година за първи път питаме публицистите по какъв начин им се отразява т.нар.култура на напън, която изпъква като устойчива наклонност във всички изследвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите споделят, че отровната среда, в която работят, въздейства на здравето им ", разяснява Мария Черешева, зам.-председател на АЕЖ-България.
Данните за 2017 година демонстрират струпване на терзания, че другите форми на напън водят до " психически и здравни проблеми за 23.7% от публицистите. Мнозинството (57 %) от интервюираните публицисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата специалност, като в същото време 49 % считат, че натискът прави публицистите по-предпазливи.
В рамките на вътрешно публицистичната среда медийните притежатели обичайно се показват за водещи източници в интервенция в публицистичното наличие и напън върху публицистите.
" Собственикът " е следван от редактора, а " рекламният отдел " за поредна година получава значима роля в установяване на медийното наличие. В съпоставяне с 2015 година обаче се следи оттегляне от тази наклонност. Ако преди две години 35% от интервюираните публицисти посочваха по-голямата роля на " диктата " на рекламния отдел, през 2017 година този отговор е маркиран от близо 25 на 100 от участниците в допитването. Това обаче не го прави по-малко авторитетен. Някои от участниците в анкетата дават отговор в допълнение, че и трита разновидността се случват непрестанно, други показват като форма на напън " изолираност от страна на колегията като белязан неуместен и следващо уволняване без предизвестие като неуместен ".
Отговорите в допитването построяват същинска " подредба на страха ". Тя стартира от опасност или непосредствено уволняване, минава през " стопански наказания ", " потребление на репресивния уред " (данъчни проверки), стопански санкции и прекъсване на реклами, до " обири и злоумишлени вреди на автомобила ми ".
Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предишни години понижава наличието на районната публицистика. Тенденция е публицистите постоянно да сменят работното място поради неустойчивостта на медийния пазар. Това ускорява професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ