Политическата нестабилност не е аргумент за влизането ни в еврозоната,

Политическата неустойчивост не е мотив за влизането ни в еврозоната, разясниха пред Нова нюз икономистът Михаил Кръстев и финансистът Левон Хампарцумян. Кръстев напомни, че влизането ни в еврозоната зависи от критериите, които са заложени в бюджета за 2024 година

" Политиките на държавното управление - служебно или постоянно, надали ще се трансформират във връзка с инфлацията. Така че политическата неустойчивост не би трябвало да бъде мотив за това, че няма да успеем да влезем в еврозоната ", счита икономистът. Кръстев предвижда, че присъединението ни към еврозоната няма да се случи по-рано от 1 януари 2025 година, защото България не напредва задоволително бързо по критерия за инфлацията.

Хампарцумян също изрази мнение, че политическата непоклатимост няма отношение към влизането ни в еврозоната.

" За еврозоната ни мерят по други критерии. Те не са непосредствено свързани с политиката, а единствено косвено. Това, което би трябвало да се прави от държавното управление и регулаторите, е да работят по този начин, като че ли ще влезем в еврозоната на 1 януари ", прикани финансистът. Той призна, обаче, че вероятността страната да одобри еврото на 1 януари понижава.

" Всичко, което се свърши, ще е потребно. Хубаво, няма да е на 1 януари 2025г., ще бъде 2026г., само че да не е 2038г. или 2040г., както желаеха някои хора ", означи Хампарцумян, с което подсети за референдума на партия " Възраждане ".

Икономистът Михаил Кръстев счита, че повишението на налози би трябвало да се избегне.

" Политиците желаят да харчат повече, в сравнение с генерираме ", предизвести специалистът.

От своя страна Левон Хампарцумян уточни, че увелечиване на данъците би означавало " да се наторяват неефективните системи ", против което финансистът е срещу.