Пол Хофман е английски писател, известен най-вече с романа си

Пол Хофман е британски публицист, прочут най-много с романа си „ Петата погибел “. Получава образованието си в Оксфорд, а през 1998 написа сюжета за кино лентата „ Мъдростта на крокодилите “ с Джуд Лоу. Вторият му разказ е черна комедия, озаглавена „ Златният век на цензурата “, основан само че опита му с филмовите цензори от „ Британският съвет за кино подредба “.

Когато Бог решил да сътвори човешкия жанр, взел ребро от първото си велико създание, ангела Сатана. И с реброто на Сатаната основал първия човек от земна пръст. Недоволен, че до момента в който спял, Бог взел реброто му, без да го пита, Сатаната се разбунтувал против Господа и бил отлъчен от небесата. Но Бог се смилил над човешкия жанр, тъй като било неточност да го сътвори от реброто на така подъл прислужник. И тъй като грешката била негова, Бог пратил доста пророци да спасят човечеството от личната му същина, като се надявал по този начин да извади на бял свят всички тези хубави неща, поради които го бил основал. Накрая, в обезсърчение, изпратил личния си наследник да ги избави. Тъй милосърден е Господ Бог, че размишлявал печално над тази ужасна рана цели хиляда години. През цялото това време той прехвърлял в мозъка си всичко хубаво, всичко положително за хората. Но постоянно чувал и виждал непоносимия конфликт сред Божественото и злата отрова, вградена в индивида заради неговата любяща, само че ужасяваща неточност.

Сърцето човешко е дребно, само че желае огромни неща. Само по себе си не би стигнало за вечеря на куче, само че и целият свят не може да го засити. Човекът не жали нищо живо; той убива, с цел да се нахрани, с цел да се облече, с цел да се украси; убива, с цел да нападне и с цел да се защити; убива за познания и за забавление; убива поради самото ликвидиране. Изтръгва червата от агнето и с тях свири на арфа; взема смъртоносния зъб на вълка и с него вае прелестните си творби на изкуството; от слонските бивни прави играчки за децата си.

Тогава си давам сметка що за създание е индивидът. Несъвършен в разсъдъка, стеснен в качествата, противен във формата и придвижванията, яростен като дявола в действието, нерешителен като крава в страха си. Красота на света? Господар на животните? За мен е просто квинтесенция на праха.

– Бог е идеален.
– Тогава за какво се е издънил по този начин с човечеството?
– Защото той е идеален и във великодушието. Бог не е някакъв шарлатанин, който мами в личната си игра на карти. Той желае да се свърже с нас свободно, по собствен избор. Но даже Бог не може да направи кръга квадратен. Бог е уединен – той желае човечеството да одобри волята му по свое предпочитание, а не от боязън.

Ето за какво е надалеч по-добре да нямаш другари, в случай че притежаваш задоволително мощен темперамент, с цел да минеш без тях. В края на краищата, приятелите постоянно ти докарват неприятности по един или различен метод. Но в случай че би трябвало да ги имаш, тогава недей да им се месиш и приеми, че всеки има правото да съществува съгласно характера си, какъвто и да е той.

Детското сърце може да понесе четирийсет и девет удара, преди да бъде повредено вечно и стореното към този момент в никакъв случай да не може да се поправи.

Не е неразумно да предпочетеш унищожаването на света пред една драскотина на пръста си – а какъв брой по-лесна наподобява сходна цена, когато става дума за рана в душата ти.

Ти си това, което вършиш. Няма значение какво мислиш.

Лошото на всички велики проекти е, че би трябвало да бъдат приложени на процедура.

Дори за най-умния постоянно се оказва убийствено мъчно да се отдръпне от нещо, което цялостен живот е било под носа му.

Съжалението към себе си е повсеместен разтворител на спасението.

Разделящият храната би трябвало да вземе най-малката порция – прозорливо схващане на човешката природа, което би преобразило международната история, в случай че можеше да се приложи към редица по-важни каузи.

Знае се, че сърцето е обхванато в тръба и че мощните напрежения го карат да пропада надолу по тази тръба, нормално наричана чепина или спиракулум, която приключва в коремната празнина. В долната част на чепината или спиракулума има хрущялест клапан, наименуван спрингум. Някога, когато върху индивида се стоварвало горчиво отчаяние и той нямал сили да го понесе, спрингумът се разкъсвал, сърцето пропадало през него и спирало неотложно, давайки на страдалеца милосърден и бърз край. Днес в света има толкоз доста болежка, че надали някой би могъл да я понесе и да оцелее. Затова грижовната природа предиздвикала спрингума да се слее със спиракулума, с цел да не може да се отваря, и в този момент даже най-ужасното страдалчество би трябвало просто да се изтърпи.

Общоизвестно е, че същинските събития минават в историята и биват преобразени съгласно предразсъдъците на оня, който ги записва. После историята постепенно се трансформира в легенда, където всички обстоятелства са замъглени макар интереса на разказвачите, които към този момент са мнозина, разнообразни и постоянно си опонират. Накрая, може би след хилядолетия, всички планове, положителни или зли, всички неистини и всички истини се сливат в повсеместен мит, където всичко може да е правилно или погрешно. Вече няма значение. Но истината е, че доста неща се отклоняват от обстоятелството съвсем незабавно, откакто са се случили, и още преди залез-слънце стартират да се преобразяват в необятната мъгла на митовете.

Една огромна неистина хваща религия по-лесно от дребната, а елементарното се приема по-лесно от прекомерно комплицираното.

Ако Бог смяташе, че ни би трябвало ризница, щяхме да се раждаме с люспи.

Виновното изражение е доказателство за грях, а почтеното – за отвратителна и греховна горделивост.

Женските сълзи са отрова за мъжката душа. Една разплакана кучка може да трансформира здравия разсъдък в жалка безформеност.

Бог ни е дал съображение да се мъчим да извлечем най-хубавото от нашата природа. Жената ни е дарена изпървом, с цел да бъде другар, но не се оказала приятел, какъвто ни би трябвало. Не – дори и през цялото време. Нима един другар и приятел би изкушил мъжа към личното му заличаване, белким би послушал Сатаната да опита единственото – единственото, за Бога, това едно-единствено нещо, неразрешено на мъжа и дамата? Такава благотворителност и толкоз малък товар в подмяна на насладата и блаженството. Всичко било изгубено, тъй като дамите постоянно са недоволни, постоянно надуват главата на мъжа и желаят всичко, което не могат да имат.

Приятелството, подбудено от разсъдъка, вижда по какъв начин същият този разсъдък изгаря в пожар, разпален от женските стремежи. Желанието кара другарството да полудее. Мъжете и дамите би трябвало да живеят като брачен партньор и брачна половинка в естетика и дружба, но още веднъж и още веднъж виждаме мъже, подтиквани постоянно от дамите, да обичат съпругите си невъздържано и прекалено. Правилната обич взема разсъдъка за лидер и не разрешава да бъде пометена от буйството на желанието. И така рационалните и здравомислещите биват покварени от дами, които желаят – най-великият от всички пороци – да бъдат обичани, като че са прелюбодейки. Всички мъже прелюбодействат със личните си съпруги и не могат да не го вършат, тъй като дамите не желаят да бъдат обичани рационално и съразмерно. За дамите любовта е цялото им битие и заради самото си естество те не могат да одобряват нищо умерено или рационално. Историята е потвърдила, че когато мъжете остават сами, душата им се бори да се освободи от всяко предпочитание, защото се издига към божественото. Никоя жена не ще разреши на мъжа това бягство. Именно тя, а не Бог, би трябвало да бъде център на всичко.

Има доста типове честност. Например верността на свинаря към прасето.

Самата човешка природа ни кара да работим за личните си ползи, без значение какъв брой сме задължени към другите.

Човешкият разум не е добре организиран за мислене. Също като ампутацията, то би трябвало да се прави единствено от великолепно подготвени майстори, и то доста рядко.

Опиташ ли се да бъдеш нещо, което в никакъв случай не можеш да бъдеш, те чакат повече болки и премеждия от което и да било творение, съществувало в миналото.

Снимки: martinus.sk, redopera.co.uk