Как мозъкът реагира на самотата
Покрай пандемията от COVID-19, самотата се трансформира в познато чувство за мнозина . А даже и да не сме в сходна обстановка, като сегашната, тя може да провокира редица психични проблеми, като меланхолия и тревога.
Как исландците се борят с ковид
Когато изолацията и самотата вървят ръка за ръка
Ново проучване на учени от Масачузетски университет по технологии демонстрира по какъв начин мозъкът ни реагира на самотата. Оказва се, че тя задейства механизми, сходни на възприятието за апетит . Но не за храна, а за обществен контакт.
В научния опит взимат присъединяване 40 души. Едната половина от тях са оставени без храна 10 часа, а другата - без да поддържат връзка с никого. След това им е изработен скенер, който демонстрира съвсем една и съща интензивност в мозъка и сходни неврологични отговори.
За изолирания човек фотография на хора, които са дружно и се забавляват, има същия резултат, както цялостна паница с тестени изкушения за гладния.
А главният извод, който можем да си създадем въз основата на този резултат, е, че мозъкът ни възприема общественото взаимоотношение като една от главните потребности и неговата липса води до съответния резултат.
Точно както гладът и жаждата ни стимулират да потърсим храна или вода и да задоволим потребностите си, по този начин и самотата ни подтиква да търсим контакт с други хора, с цел да можем да оцелеем , предава.
Друго забавно изобретение на учените е, че при хората, при които възприятието за самотност се задълбочава и неналичието на връзка с другите е по-продължителна, чувството за апетит последователно се притъпява и потребността да се хранят остава някак на назад във времето зад тази за другарство.
Това е изненадващо, тъй като до момента проучвания са показвали, че хората, както и животните, постоянно заменят неудовлетворените си потребности с други. Например - когато човек няма пълностоен обществен живот, той е уединен и яде повече, тъй като храната му носи наслаждение, което му липсва от връзката. Но връзката сред храната и самотата очевидно се оказва по-сложна.
Къде да намерим другари по време на пандемия
На първо четене звучи елементарно
Трябва да създадем и уточнението, че самотата до известна степен е субективно разбиране . Не всички участници в проучването след 10 часа в изолираност се усещат самотни, само че всички след 10 часа без храна са гладни. Затова и да се оправим със самотата е по-сложно, в сравнение с с глада. Особено в обстановка като днешната, в която доста ни се желае да поддържаме връзка, само че знаем, че не е безвредно.
Как исландците се борят с ковид
Когато изолацията и самотата вървят ръка за ръка
Ново проучване на учени от Масачузетски университет по технологии демонстрира по какъв начин мозъкът ни реагира на самотата. Оказва се, че тя задейства механизми, сходни на възприятието за апетит . Но не за храна, а за обществен контакт.
В научния опит взимат присъединяване 40 души. Едната половина от тях са оставени без храна 10 часа, а другата - без да поддържат връзка с никого. След това им е изработен скенер, който демонстрира съвсем една и съща интензивност в мозъка и сходни неврологични отговори.
За изолирания човек фотография на хора, които са дружно и се забавляват, има същия резултат, както цялостна паница с тестени изкушения за гладния.
А главният извод, който можем да си създадем въз основата на този резултат, е, че мозъкът ни възприема общественото взаимоотношение като една от главните потребности и неговата липса води до съответния резултат.
Точно както гладът и жаждата ни стимулират да потърсим храна или вода и да задоволим потребностите си, по този начин и самотата ни подтиква да търсим контакт с други хора, с цел да можем да оцелеем , предава.
Друго забавно изобретение на учените е, че при хората, при които възприятието за самотност се задълбочава и неналичието на връзка с другите е по-продължителна, чувството за апетит последователно се притъпява и потребността да се хранят остава някак на назад във времето зад тази за другарство.
Това е изненадващо, тъй като до момента проучвания са показвали, че хората, както и животните, постоянно заменят неудовлетворените си потребности с други. Например - когато човек няма пълностоен обществен живот, той е уединен и яде повече, тъй като храната му носи наслаждение, което му липсва от връзката. Но връзката сред храната и самотата очевидно се оказва по-сложна.
Къде да намерим другари по време на пандемия
На първо четене звучи елементарно
Трябва да създадем и уточнението, че самотата до известна степен е субективно разбиране . Не всички участници в проучването след 10 часа в изолираност се усещат самотни, само че всички след 10 часа без храна са гладни. Затова и да се оправим със самотата е по-сложно, в сравнение с с глада. Особено в обстановка като днешната, в която доста ни се желае да поддържаме връзка, само че знаем, че не е безвредно.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ